Ямбол

 

Ямбол

 

     Ямбол е средноголям град в Югоизточна България, административен център на област и община със същото име. Ямбол е разположен по двата бряга на река Тунджа в Горнотракийската низина. Център е на важен селскостопански район, в който се произвежда голяма част от земеделската продукция на България. Градът спада към Югоизточния социално-икономически регион с център Бургас. Ямбол е известен като „Града на Диана“, на античния град Кабиле, на средновековната българска крепост Дъбилин и на защитената природна местност „Ормана“.

     Ямбол се намира в Ямболското поле, което е част от Горнотракийската низина. На запад от града е Сърнена Средна гора, на изток е рида Бакаджиците, на север е Сливенската котловина, а на юг е равнинното Ямболско поле. Ямбол лежи по двата бряга на река Тунджа, като това е най-големият български град по поречието ѝ. На север по течението на реката се намира защитената природна територия „Ормана“, а на юг се намират три резервата – „Горна Топчия“, „Долна Топчия“ и „Балабана“. В „Ормана“ се съхраняват древни гори от върби, тополи, акации, летен дъб, ясен и бял бряст. Надморската височина на Ямбол е 114 м, а площта му е 91 кв.км. Районът е част от Среднотунджанското поречие, което е една от най-плодородните територии на България. Това е и определило специализацията на Област Ямбол в селското стопанство и най-вече в отглеждането на пшеница, ечемик, слънчоглед, памук и кориандър.

     Ямбол е с удобно транспортногеографко положение. Северно от града минава автомагистрала „Тракия“ (София – Бургас), която в този участък е част от европейски транспортен коридор № 8 (Адриатика – Черно море). Маршрутът на коридора на българска територия е Калотина – София – Пловдив – Стара Загора – Ямбол – Бургас/Варна. Освен това Ямбол е част от първокласния път Силистра – Шумен – Върбица – Ямбол – Елхово – Лесово, който го свързва с шосейната мрежа на Североизточна България и с държавната граница с Република Турция. Железопътният транспорт на Ямбол също има удобни връзки. През града минава главната жп линия Пловдив – Михайлово – Стара Загора – Ямбол – Зимница – Карнобат – Бургас, както и второстепенната Ямбол – Елхово. В Област Ямбол е развит и въздушния транспорт. На 10 км западно от града се намира военната авиобаза „Безмер“, на която се провеждат съвместни военно – въздушни учения между армиите на България и страните от НАТО. Ямбол заема средищно положение в Югоизточна България. В радиус от 100 км около него се намират някои от най-големите градове в тази част на страната. На 25 км северно от Ямбол се намира Сливен, на 87 км западно се намира Стара Загора, на 92 км източно е Бургас. Ямбол е отдалечен на 298 км източно от столицата София и на 167 км североизточно от втория по големина български град – Пловдив. Градът се намира на 63 км северно от границата с Турция.

Центърът на Ямбол

     Климатът на Ямбол е преходноконтинентален. Зимите тук са меки до умереностудени, летата са горещи, температурните амплитуди между сезоните не са така големи както в Северна България и високите полета на Западна България. Средногодишната температура за града е 12,0°. Зимите тук обикновено са сравнително меки, но в отделни години могат да бъдат студени. Средната температура на месец януари е положителна +0,2°. Валежите са от дъжд и сняг като снежната покривка е нетрайна. За района на Среднотунджанското поречие (Ямболско и Елховско поле) са характерни температурните инверсии. При такива условия, съчетани с ясно и сухо време, температурите могат да паднат до -20°. Такива стойности са опасни за посевите, особено ако няма снежна покривка. Минималната измерена температура в града е -21°. Летата в Ямбол са горещи. При нахлуване на тропични въздушни маси температурите надхвърлят 40°. Горещите температури са особено характерни за месеците юли и август. Юли е най-топлият месец със средна температура 23,2°. Началото на лятото се отличава с повече валежи, като юни е най-валежният месец през годината. Абсолютната максимална температура измерена в Ямбол е 44,1°. Валежите в Ямбол са малко – 541 мм годишно, един от най-сухите градове в България. Причината за сравнително малкото валежи е валежната сянка, която хвърлят Средна гора и Стара планина върху Ямболското поле. Разпределението на валежните количества през годината е типично за преходноконтитнетналния климат – равномерно по сезони. Все пак, макар и не така ясно изразен, валежният максимум е в края на пролетта и началото на лятото; най-валежни са месеците май и юни. Минимумът е през зимата – месец февруари. Опасни климатични явления, характерни за Ямбол, са температурните инверсии през зимата, късните пролетни мразове и слани (март и април) и високите температури през юли и август.

     Най-големият воден обект в района на град Ямбол е река Тунджа. Реката минава през града в посока север-юг. Тунджа е четвъртата по дължина река в България (350 км) и е една от най-пълноводните реки у нас със среден годишен отток 39,7 куб.м./сек (3то място). Извира от Калоферска Стара планина и се влива в река Марица при турския град Одрин. Реката е със снежно-дъждовно подхранване с ясно изразен максимум на оттока при Ямбол през месец февруари. Обилните валежи през пролетта и началото на лятото, съчетани със снеготопенето през този период, увеличават пълноводието на реката до май. В периода ноември – април се оформя 90% от годишния обем на оттока. Минимумът на оттока на реката при Ямбол е през август – септември. Северно от града, по течението на Тунджа се намира защитената природна местност „Ормана“, а малко по на юг от нея е гребния канал на града.

     Местността „Ормана“ представлява „влажна“ гора, където се съхраняват редките растения мразовец и блатно кокиче. Гората се обитава и от застрашения колхидски фазан. Основните висши растения тук са летният дъб, белият бряст, върбата и тополата. „Ормана“ е предпочитаното място за почивка и отдих на ямболии. На юг от Ямбол, също по течението на Тунджа, се намират три резервата – „Горна Топчия“, „Долна Топчия“ и „Балабана“. В тях се охраняват стари крайречни гори, както и някои редки птици.

Защитената местност „Ормана“ е едно от красивите кътчета на областта

     Ямбол е административен център на Община Ямбол, която се състои единствено от самия град Ямбол. Няма други селища в Общината.  Тя се управлява от кмет, като той, заедно с неговата администрация представляват изпълнителната власт. Избира се пряко от жителите на Ямбол за срок от 4 години. Законодателната власт в Общината принадлежи на Общинския съвет, който се състои от 37 съветници. Те също се избират пряко от жителите на града. Освен на Общината, Ямбол е административен център и на област Ямбол. Градът е част от Югоизточния социално-икономически регион с център Бургас.

     Населението на Ямбол е 70 224 души, като това е 13-ят по големина град на България. Макар демографските му показатели да са по-добри от средните за страната, градът се намира в трудна демографска ситуация. Жителите му намаляват, което се дължи на ниската раждаемост и негативния миграционен поток. Тенденцията показва, че през последните години Ямбол губи средно 500-600 човека на година, което е голям срив на демографските ресурси на града (а и на областта). Неблагоприятна е и възрастовата структура на Общината. Непрекъснато нараства делът на населението в надтрудоспособна възраст (над 60г.) за сметка на делът на населението в подтрудоспособна възраст (под 16г.). Това води до застаряване на населението и проблеми за икономиката на Общината. Раждаемостта в Ямбол за миналата година е 8,90‰, което е малко по-ниска стойност от средната за страната – 9,19‰, доста по-ниска от стойността на раждаемостта в Сливен – 11,96‰ и малко по-ниска от стойността в Хасково – 9.13‰. Смъртността за 2015 г. в Ямбол е била 14,13‰, малко по-ниска от средната за България – 15,34‰. Смъртността в съседните на Ямбол Сливен и Хасково е била съответно 14,36‰ и 14,13 ‰. Естественият прираст е разликата между раждаемостта и смъртността. Неговата стойност за Ямбол през 2015 г. е била -4,49‰. Естественият прираст на България за 2015 г. е -6,15‰, на Сливен -2,40‰, на Хасково -5,00‰. Миграционният прираст представлява разликата между заселилите се и изселилите се хора в града. През 2015 г. в града са се заселили 881 човека, а са го напуснали 1900 човека. Това означава, че миграционният прираст е – 1019 човека. Тази стойност в комбинация със стойността на естественият прираст ни дават действителния прираст. Действителният прираст на Ямбол за 2015 г. е – 1337 човека. Т.е. населението на Ямбол за 1 година е намаляло с 1337 човека. Това е доста негативна стойност, която за съжаление през последните десетина години се запазва. В Ямбол има три големи етноса. Преобладават българите, които съставляват близо 90% от населението на града (над 62 000 души). Втори по численост са циганите, които тук са доста голяма общност – над 5000 души (7-8%). Техният брой и относителен дял от общото население непрекъснато нараства. Живеят компактно в кв. „Райна Княгиня“. Турците в Ямбол са около 2000 човека (2-3%). Живеят предимно в кв. „Райна Княгиня“, но единични семейства обитават и други квартали. В града има и малки общности на руснаци и евреи. Гъстотата на населението в Ямбол е 772 д/кв.км.

     Ямбол е център на обширен селскостопански район (Среднотунджанското поречие) и това определя голямото значение на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост в икономиката на Общината. Ямболското поле е една от най-плодородните територии на България, като тук условията са най-подходящи за отглеждане на пшеница, слънчоглед, грозде, памук, плодове и зеленчуци. Фуражната пшеница е основа за развитие на животновъдството – най-вече отглеждане на говеда, свине и овце. На базата на селското стопанство функционират различни отрасли на хранителната индустрия. Най-добре застъпени в стопанството на Община Ямбол са млекопреработката, мелничарската, маслодайната, консервната, месната промишлености, производството на вина и спиртни напитки. Най-големите предприятия от хранителния бранш в града са „Палас олио“ (олио), „Сатко“ (зеленчукови и плодови консерви), „Винпром Ямбол“ (вина и спиртни напитки), „Видона“ (слънчогледово олио), „Темпо М“ (сладкарски изделия), „Ефеб“ (консерви). Леката промишленост и особено нейният подотрасъл производство на текстил и текстилни изделия също има важно значение за икономиката на Общината. Облекло произвеждат 70 фирми от града, а заетите лица са над 1300 души. Фирмите работят на ишлеме с чуждестранни инвестиции, главно италиански и гръцки. Най-голямата фирма на текстилната промишленост тук е фирма „Миролио“, която със своите 100 млн. лева инвестиции за последните 10 години е най-големият инвеститор в Общината. Предприятието е италианска собственост и дава работа на около 1000 човека. Други по-малки дружества от текстилния сектор са „Дебитекс“, „Дейзи трейдинг“ и „Йоватекс“. В последните години машиностроенето се наложи като друг основен отрасъл в икономиката на Община Ямбол. Най-голямото предприятие и най-голям работодател в областта е заводът за автомобилно кабелно оборудване „Язаки България“. Продуктите на фирмата включват кабелни инсталации, климатици и други компоненти и оборудване за автомобили. Инвестицията в изграждането на завода в Ямбол е за над 45 млн. лв., а заетите лица достигат 2300 души. Освен „Язаки“, други големи фирми работещи в областта на машиностроенето са „Синтер М“ (производство на метални части) и „ХЕС“ (хидравлични елементи и системи). През 2008г. в Ямбол започва работа фирма „Екопласт Файбър“, представител на химическата промишленост. „Екопласт Файбър“ е с предмет на дейност рециклиране на пластмасови бутилки и оттам производство на полиестерни влакна за технически и текстилни нужди. Предприятието е единствено по рода си в България. Развитието на сектора „Строителство“ е верен индикатор за състоянието на икономиката на дадена административна единица, в частност на Община (град) Ямбол. В последните години се забелязва спад в строителството, особено след световната финансово-икономическа криза след 2008г. Основните фирми от бранша в града са „Диана комерс“, „Инджов – 19“ и „Суперстрой инженеринг“. Отраслите на третичния сектор все още не са добре развити в града. Най-голям дял имат търговията, транспорта и ресторантьорството. Слабо застъпен е туризмът.

                            

„Язаки България“ (вляво) и „Синтер М“(вдясно) са сред най-големите фирми в Ямбол

    Икономиката на град Ямбол е силно зависима от продукцията на селското стопанство. Отраслите на земеделието определят специализацията на града в производството на хранителни продукти и изделия. Важни за икономиката на Общината са още текстилната индустрия, машиностроенето и строителството. Слабо развити са обслужващите дейности.

     Брутният вътрешен продукт (общата стойност на произведената продукция) на Община Ямбол за 2015 г. е 750 000 000 лв. БВП/ч за същата година е около 10 680 лв. За сравнение, БВП/ч средно за България за 2015 г. е бил 12 074 лв. Средната работна заплата за град Ямбол за изминалата година е 693 лева, за България е 915 лв., Сливен – 712 лв., Хасково – 633 лв. Безработицата в града на Тунджа за същата година е 7,5%, в България – 8,8%, Сливен – 14,6%, Хасково – 7,9%. Бюджетът на град Ямбол за 2016г. възлиза на 47 200 000 лв., като собствените приходи (от данъци и такси) са 17 300 000 лв. (36,7%), а държавните трансфери са в размер на 29 900 000 лв. (63,3%).

     През Древността и Античността по земите на днешния Ямбол са съществували няколко временни поселения, като племената които са ги населявали вероятно са били скотовъдци. Първото трайно селище в района възниква към 5 в.пр.Хр. на 10 км северозападно от сегашния град и се е наричало Кабиле. Жителите му били траки. Кабиле е превзет от Филип Македонски през 341 г.пр.Хр., а след това става част от империята на Александър Македонски. Римляните завземат града през 71 г.пр.Хр. и през 2 и 3 век е бил важен военен и търговски център. Кабиле е превзет от аварите в края на 4 век, които го разрушават до основи и след това градът никога не е възстановен отново.


Кабиле е сред Стоте национални туристически обекта на България

     Историята на днешния Ямбол започва през 293 година, когато римският император Диоклециан, на път от Одрин за Пловдив и София, минал през река Тунджа и решил на това място да се построи град. Градът бил кръстен Диосполис („Град на Зевс“; възможно е и друго тълкуване – „град на Диоклециан“). Диосполис станал част от римската провинция Тракия. През 6 век градът се споменава във византийски и арабски хроники, но не е ясно какво е било влиянието му в политическия, културния и военния живот по тези земи. Градът става част от България през 705 година при управлението на хан Тервел. На 14 км южно от Ямбол се е намирал големият граничен окоп между България и Византия, което значи че градът е бил важна крепост по южните български граници. Византийците наричали селището Дамполис (Диамполис), а българите го нарекли Дъбилин. За съжаление, Дъбилин е един от първите европейски градове, които попадат под ударите на набиращата сила Османска империя. Все пак Дъбилин оказва ожесточена съпротива на нашествениците, но след продължителна обсада е превзет през 1373г.

     За разлика от много други български крепости попаднали в пределите на Османската империя, средновековните български крепостни стени и кули на Дъбилин не са разрушени и са запазени и до днес. Богатата плодородна земя привлича много турски заселници и скоро те стават повече от българите. Турците видоизменят името на града „Дъбилин“ и го наричат „Ямболу“. В града се обособяват две махали: Каргона (Новия Ямбол), населяван от българи и Ески (Стария Ямбол), населяван от турци. През следващите 3 века Ямболу придобива ориенталски облик. Построени са типичните за турските селища Безистен (покрит пазар), конак (административна сграда), часовникова кула, 17 джамии, 2 турски бани. Най-внушителната постройка бил Безистенът, построен през 16 век. Той бил обкръжен от минаретата на 11 джамии, от които днес е запазена единствено Ески джамия.

Безистена е най-голямата забележителност на Ямбол

В българската махала Каргона били голямата занаятчийска чаршия и пазарът. След руско-турската война от 1829г. в Ямболу настъпили антибългарски настроения, което принудило много българи от града и околността да се изселят в Русия. Организирали се хайдушки чети и дружини, които да защитават мирното българско население. Най-известните хайдути по тези земи били Индже войвода, Даглъ Стоян, Георги Гарабчи, Будак Стоян.Към средата на 19 век населението на Ямболу въртяло оживена търговия със зърнени храни, кожи, вълна, лой, мед, пашкули, ориз, сирене, шаечни платове, пастърма, добитък, които били изпращани към Одрин и Цариград. През града минавал „Соленият път“ от Анхиал (Поморие) към Пловдив. През 1875г. Ямболу е свързан с жп линия с Нова загора и Пловдив, което се отразява положително върху стопанското развитие на града. В разгара на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) башибозушки орди и части от дезертирали турски войници неколкократно нападат и плячкосват града. Извършени са множество убийства, издевателства и грабежи. Многократно са били подложени на палеж българската и еврейската махали. За да се спасят, българите се изселват на близкия Зайчи връх над града. Свободата на Ямбол идва на 17 януари 1878 г. когато войниците на  23 Донско-казашки полк влизат в опустошения град.

     До 1885г. Ямбол е част от васалната турска провинция Източна Румелия. След присъединяването ѝ към свободното Българско Княжество (6 септември 1885г.), населението на града е 10 700 души. През 1890г. жп линията е продължена до Бургас, което дава голям тласък в стопанското развитие на Ямбол. През растящото бургаско пристанище градът на Тунджа изнася много свои продукти, най-вече зърнени храни – пшеница, царевица, ечемик, ориз. Освен като селскостопански център, през първата половина на 20 век Ямбол е известен с прочутата си фазанария, лична собственост на цар Фердинанд; с лековитата си минерална вода и с огромния хангар за цепелини от 1917г. През 1921г. в града е построено кино „Модерен театър“, а през 1931г. теснолинейната жп линия е заменена с нормална. Населението на града през 1939г. е било 26 000 жители.

     След Втората световна война страната преминава в комунистическата епоха. Земите и предприятията са национализирани, земеделските имоти са окрупнени, а работниците са колективизирани. Селското стопанство се уедрява и механизира, което води до увеличаване на добивите и общата произведена продукция. Ямбол се превръща в средище на област с голямо селскостопанско значение. Водещо е производството на зърнени храни – пшеница, царевица, ечемик, ориз и на технически култури – слънчоглед. От отраслите на индустрията с най-голямо значение за икономиката на града имат хранително-вкусовата промишленост (мелничарска, консервна, маслодайна, млечна, месна) и по-малко леката промишленост (текстилна, шивашка, обувна). Този период се отличава и със значителното културно развитие на Ямбол. През 1949г. е създаден Държавният драматичен театър (днес театър „Невена Коканова“), през 1957г. отваря врати Държавният куклен театър, а през 1967г. е открита Ямболската хорова школа. Създават се и се утвърждават няколко международни фестивала: маскарадният "Кукерландия“, театралният „Михаил Лъкатник“ и музикалният „Златната Диана“. Врати отварят Историческият музей на Ямбол и Художествената галерия „Жорж Папазов“.

Драматичният театър „Невена Коканова“ (вляво)                         и Художествената галерия ‚Жорж Папазов“ (вдясно)

През епохата на социализма градът расте и през 1992г. населението му е вече 91 400 жители (11-то място в страната).

     През 1989г. в България настъпва демокрацията. Предприятията са раздържавени и купени от частни инвеститори. Голяма част от тях не издържат на новите икономически реалности и фалират. Много производствени цехове и халета в Западната и Южната промишлена зона на града опустяват. Появяват се множество малки фирми в хранителния бранш, които са по-гъвкави и мобилни и заемат освободените пазарни ниши. Силно развитие бележи леката промишленост и най-вече текстилния и трикотажния отрасъл. Инвестициите в този сектор са предимно с турски, гръцки и италиански капитали. През 2006г. започва работа заводът за автомобилно кабелно оборудване „Язаки България“ с японски инвестиции.

     Днес Ямбол е център на голям селскостопански край, специализиран най-вече в производството на зърнени и технически култури. Южният град е известен още с гората „Ормана“ край река Тунджа; с местността Хисарлъка, където са останките от древния град Кабиле; с Безистена, или турския покрит пазар, построен през 1509г. и с крепостните стени и кули на средновековния български град Дъбилин.

 

Река Тунджа

 

 

Любопитно:

-         Има няколко предположения какво означава произходът на името на Ямбол – „Дианполис“. Дълго време се смяташе, че то идва от „Дианополис“ („Град на Диана“), на древноримската богиня на лова. Друго предположение е че названието на града първоначално е било „Диосполис“ („Град на Бога“) и впоследствие се е видоизменило. В последните години все по-полулярна става теорията, че първото име на града е било „Диамполис“, което в превод от латински значи „Град на два бряга“; „Раздвоен град“. Тази теория изглежда логична с оглед на това, че Ямбол е разположен на двата бряга на река Тунджа.

-         Ямбол е най-големият български град на Тунджа.

-         В миналото бързият влак между София и Ямбол се е наричал „Диана експрес“, кръстен именно на римската богиня на лова, която се смята че е дала името на Ямбол. „Диана експрес“ е името и на популярната през 70-те и 80-те години на 20 век ямболска рокгрупа.

-         На 7 км северозападно от Ямбол се намира античния град Кабиле, където са открити следи от римската, тракийската и елинската култури. Градът е построен в елински стил. Имал е агора (площад), около който е бил съсредоточен живота в града. На площада се е намирал храм на бог Аполон – богът на песните и танците. Интересното е че в древноримската митология Аполон е брат на Диана, чието име носи съседния Дианполис. Освен на Аполон, в Кабиле е имало храм и на богинята Артемида. Градът е имал правото да сече собствени монети – от бронз и сребро. При археологическите разкопки в местността са открити много находки, предимно с гръцки произход – гръцка керамика, амфорни печати от островите Родос, Тасос и Кос и др. Аварите превземат и унищожават града през 5 век, след което той никога не е построен отново.

Руините на древния град Кабиле

-         По време на Първата световна война Ямбол е бил най-южната военна база за дирижабли на Германия. Оттук са излитали цепелини, които са снабдявали с продоволствия и боеприпаси германските позиции в Северна Африка. Полетът на цепелина „Das Afrika Schiff” остава в историята след като извършва 95 часов непрекъснат полет (21-25 ноември 1915г.) и изминава 6800 км. Задачата му била да снабди с боеприпаси и медицински материали немските сили в Източна Африка, но поради загубите на немските войски там, било решено цепелинът да се върне в Ямбол.


Цепелинът LZ 104 („Das Afrika Schiff”)

-         Най-голямата забележителност на Ямбол е Безистена. Безистена представлява турски покрит пазар, построен през 1509г. Това е внушителна продълговата сграда с четири оловни кубета, като стените са изградени с типичните за старотурските сгради обли камъни. В миналото Безистенът е бил обкръжен от 11 джамии, от които днес е запазена само Ески джамия. Покритият пазар е бил средище на търговията и живота в града. Безистенът в Ямбол е най-добре запазената сграда от подобен тип не само в България, но и на целия Балкански полуостров.


Ямболският Безистен е най-добре запазената подобна сграда на Балканския полуостров

-         Много интересен исторически обект, намиращ се на 5 км южно от Ямбол, е Големият окоп, наричан още Еркисията (тур – „пресечена земя“). Той е част от най-голямото укрепление от Първото българско царство с обща дължина 131 км. Този Голям окоп е служел за защита на Българската държава от набезите на Византия от юг.

-         На 20 км южно от Ямбол, по течението на река Тунджа, се намира резерватът „Горна Топчия“. Територията на резервата е с обща площ 165 ха, като в по-голямата си част тя е заета от крайречни заливни гори – лонгози. Доминантен дървесен вид в тунджанските лонгозни гори е летният дъб, който формира смесени съобщества с полския бряст, полския ясен, полския клен и бялата топола. Лианите, които са много характерни за лонгозните гори, са представени от 5 вида: дива лоза, бръшлян, повет, скрипка и гърбач. От животните голямо разнообразие имат земноводните (кафява жаба, крастава жаба, дървесница), влечугите (змиеок гущер, зелен гущер, блатна костенурка, сива водна змия, пъстър смок) и птиците (сива чапла, нощна чапла, малък гмурец, поен лебед, малък корморан). Среща се и видрата.


Лонгозни (заливни) гори в природния резерват „Горна Топчия“

-         Известни ямболии са революционерите Желю войвода, Георги Дражев и Петър Лесев, просветният деец и общественик Димитър Хаджииванов, режисьорът Александър Морфов, композиторите Митко Щерев и Борис Карадимчев, художникът Жорж Папазов, анархистът Георги Шейтанов, народната певица Славка Калчева.

 

Визитка:

-         Население: 70 224 души

-         Раждаемост: 8,90‰

-         Смъртност: 13,39‰

-         Естествен прираст: -4,49‰

-         Механичен прираст: -1019 човека

-         Действителен прираст: -1337 човека

-         БВП: 750 млн. лв.

-         БВП/ч: 10 680 лв.

-         Средна заплата: 693 лв.

-         Безработица: 7,5%

-         Площ: 91 кв.км.

-         Гъстота: 772 д./кв.км.

-         Надморска височина: 114 м

-         Климат: преходноконтинентален

-         Най-топъл месец: юли

-         Най-студен месец: януари

-         Валежи: 541 мм

-         Регион: Югоизточен

-         Областен център: област Ямбол

-         Общински център: Община Ямбол

 

BGtop

Bulgarian TOP
0   1   2   3 4   5

Рейтинг класация на българските сайтове 5rov.com