Варна

 

ВАРНА

 

     Варна е град в Североизточна България, разположен на брега на Черно море. Той е най-големият град по нашето Черноморие и затова често е наричан  „морската столица на България“. Варна е важен туристически и икономически център. Градът е известен летен курорт, който се посещава от много български и чуждестранни туристи. Населението на Варна е 334 466 души, най-големият град в Северна България и трети по големина в страната след София и Пловдив. Той е административен център на едноименните община и област, а на територията му се намира Адмиралтейството на Българската армия. Варна е известен с летния рекреационен туризъм, с най-старото златно съкровище в света, с фестивалите „Варненско лято“ и „Златния делфин“, с Морската градина, с Делфинариума, с Аспаруховия мост, с вилната зона „Евскиноград“, с курортните комплекси „Златни пясъци“ и „Св.Св. Константин и Елена“.

     Морската ни столица е разположена на брега на Варненския залив и по североизточното крайбрежие на Варненското езеро. Площта на града е 238 кв.км, а надморската височина варира от 0 до 170 метра. На север градът се разпростира до Франгенското плато, на изток достига Черно море и Варненския залив, а на юг и югозапад се ограничава от протока, свързващ Черно море и Варненското езеро и от самото Варненско езеро. На юг от протока се намират единствено кварталите „Аспарухово“ и „Галата“, които се свързват с останалата част на Варна посредством Аспаруховият мост.

     Варна е най-големият български град на север от Стара планина, както и по нашето Черноморие. Той е важен транспортен и логистичен пункт в черноморския регион. Градът е крайна точка на трансевропейски коридор № 8, свързващ Адриатическо с Черно море. Маршрутът му на българска територия е Гюешево – София – Пловдив – Бургас/Варна. Варна е начална/крайна точка  на първокласните пътища София – Варна и Варна – Бургас. В бъдеще тези пътища ще бъдат съответно автомагистралите „Хемус“ и „Черно море“. Варна е част от жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Варна. Важно значение за българската икономика има морския транспорт и пристанище „Варна“, чрез което се осъществява голяма част от търговията на България с останалия свят. Основни морски линии са Варна – Иличовск (Украйна); Варна – Кавказ (Русия) и Варна – Поти (Грузия).

     Климатът на Варна е умереноконтинентален със смекчаващо морско влияние. Морето оказва затоплящо влияние на времето през зимата и разхлаждащо през лятото. Освен това морето повишава влажността на въздуха, честотата на мъглите, оказва влияние върху местната бризова циркулация и смекчава зимните мразове. Зимата във Варна е мека. Средната януарска температура е 1,9° градуса. Често явление през зимата са мъглите и силните морски бури, които затрудняват корабоплаването. Лятото е топло, като средната температура на най-топлия месец (юли) е 22,4° градуса. Разхлаждащо влияние оказват бризовите ветрове. Дневният бриз духа от морето към сушата, а нощният – от сушата към морето. Есента е по-топла от пролетта, тъй като морето изстива по-бавно от сушата. Абсолютната максимална измерена температура във Варна е 41° градуса, а абсолютната минимална – минус 19° градуса. Валежите са 530 мм годишно, което е една от най-ниските стойности за България. Максимумът им е през пролетта и лятото, а минимумът им е през зимата. Особено характерни за лятото са поройните валежи (юни, юли). През зимата валежите са предимно от сняг, но снежната покривка е нетрайна. Въпреки това, понякога по северното ни Черноморие падат обилни снеговалежи, придружени от силни североизточни ветрове. Снежните виелици предизвикват преспи и снегонавявания, като затрудняват транспорта и придвижването на хората. Опасни климатични явления във Варна са мъглите, снежните виелици и морските бури през зимата, поройните валежи и засушаванията през лятото.

     Варна е неразривно свързана с Черно море. През цялата си история градът е бил под влияние на морето, което е определяло начина на живот, поминъка, икономическите дейности, културата и мирогледа на населението по тези земи. Морската ни столица е разположена по бреговете на Варненския залив, който предпазва града от силните морски бури и осигурява добри условия за корабоплаване. Варненският залив е широк 5 км и се простира между нос Галата на север и нос Св. Георги на юг. Самото Черно море има площ от 420 000 кв.км. и е разположено между континентите Европа и Азия. Температурата на морската вода край Варна през летните месеци достига 22-23° градуса. Това, в съчетание с високите температури в периода юни-септември, ниската соленост (17,3‰), както и липсата на опасни морски животни и растения, правят Варна известен летен рекреационен курорт и отлично място за почивка. Освен за туризма, Черно море оказва влияние върху развитието на специфични морски дейности, каквито са: корабоплаване, корабостроене, търговия, риболов. Варненското езеро също оказва влияние върху живота и икономиката на Варна. То е свързано с Черно море чрез канал, което води до промени в солеността, химическия състав и биологичното му разнообразие. Поради повишената му соленост, водите му не могат да се използват за напояване и водоснабдяване. Езерото има основно транспортно значение – използва се като плавателен канал до пристанище „Варна-Запад“. По дъното на езерото има сероводородна тиня, която се използва за калолечение.

     Варна е административния център на Община Варна, на област Варна и на Североизточния социално-икономически регион. Община Варна включва освен самия град още 5 села: Звездица, Казашко, Каменар, Константиново и Тополи. Градът се управлява от кмет, който се избира пряко от жителите на Общината за срок от 4 години. Законодателната власт се изпълнява от Общинския съвет, който се състои от 51 общински съветници. За по-доброто управление, територията на Варна е разделена на 5 района: „Аспарухово“, „Владислав Варненчик“, „Младост“, „Одесос“ и „Приморски“. Район „Аспарухово“ обхваща кварталите „Аспарухово“ и „Галата“. Те се намират на юг от протока, свързващ Варненското езеро с Черно море и се свързват с останалата част на града посредством Аспаруховия мост. В „Аспарухово“ се намират „Институтът по хидро- и аеродинамика“ и „Институтът по океанология“ към БАН. „Галата“ се счита за един от елитните варненски квартали. Разположен е в най-високата приморска част на града, върху едноименния нос. Район „Владислав Варненчик“ е по-известен сред варненци просто като „Владиславово“, на името на едноименния квартал. „Владиславово“ е най-големият квартал на Варна, с население 50 000 жители. Кръстен е на полския крал Владислав III Ягело, който загива в битка с турците край града, в опита си да освободи Йерусалим. В негова чест, в квартала е изграден парк-музей. Сградите са от панелен тип, като доста от тях са високо строителство – 10 и повече етажа. Голяма част от населението на квартала са потомци на тракийски бежанци. „Младост“ е вторият по големина район на Варна с население 88 000 жители. Включва кварталите „Трошево“, „Възраждане“, ‚Младост“, „Победа“ и Западната промишлена зона на града. В района се намира мол „Варна“, бизнес център „Varna towers”. Предстои откриването на голям спортен център. Район „Одесос“ обхваща централната градска част и квартал „Христо Ботев“. В административните му граници се включват още Южната промишлена зона и Пристанище „Варна“. Районът е известен със своите археологически и културни паметници, исторически находки, множеството музеи. Тук са седалищата на Община Варна, Областната управа, Българският военоморски флот и Адмиралтейството. Важни културни обекти са Фестивалният и Конгресен Център, Военният клуб, Варненската опера и театър. В района се намира най-големият варненски православен храм – катедралата „Свето Успение Богородично“. „Приморски“ е най-големият район на Варна, с население 106 000 жители. Обхваща източните и североизточните части на града, близо до морския бряг. Включва кварталите „Виница“, „Изгрев“, „Чайка“, „Левски“, „Бриз“ и др. В район „Приморски“ са разположени курортните комплекси “Златни пясъци“, „Св.Св. Константин и Елена“, „Свети Илия“, „Слънчев Ден“, „Ален Мак“, „Чайка“, „Ривиера“ и „Евскиноград“, които предлагат отлични условия за лятна почивка на варненци и гостите на града. Тук се намират Варненският свободен университет, Висшето военоморско училище и Икономическият университет. В района се намират важни спортни обекти. Такива са Дворецът на Културата и Спорта и стадионите „Спартак“ и „Тича“. Популярни места за посещение са Морската градина и Аладжа манастир. На Територията на район „Приморски“ се намира природен парк „Златни пясъци“.

     Варна е най-големият град в Северна България и по българското черноморско крайбрежие. Населението на града е 334 466 души (3то място в страната след София и Пловдив). Варна е един от основните икономически, образователни и културни центрове в страната и привлича демографски и трудови ресурси от цяла Североизточна България. През последните години Варна показва ясна тенденция на нарастване на населението с около 2000 човека годишно. Това се дължи основно на притока на имигранти, отколкото на естествения прираст, който се колебае около 0‰. През 2015 г. обаче, населението на Варна е намаляло с 1483 спрямо 2014 г. Трудно е да се предскаже дали това ще е трайна тенденция или е изключение. Раждаемостта във Варна за 2015 г. е 9,41‰ (9,19‰ за България), а смъртността е 10,86‰ (15,34‰ за България). Естественият прираст е - 1,45‰ ( - 6,15‰ за България). Механичният прираст представлява разликата между заселилите се и изселилите се варненци. Той е отрицателен. През 2015 г. във Варна са се заселили 5744 човека, а града са напуснали 6718-ма човека. Миграционното салдо е - 974 човека. Сбора на естественият и механичният прираст ни дава действителния прираст. Той показва реалното изменение на населението на Варна. За 2015 г. стойността му е -1483 човека. Средната гъстота на населението във Варна е 1405 д/кв.км. За сравнение средната гъстота в София е 2504 д/кв.км., в Пловдив е 3349 д/кв.км., в Бургас е 799 д/кв.км. В града преобладават българите, които са 93% от населението. Турците съставляват 3,6% от населението, а циганите – 1,6%. По-малки етнически общности са гагаузи, руснаци, украинци и гърци. В махала Максуда, кв. „Христо Ботев“, живее компактна циганска общност, а в кв. „Виница“ живеят голяма част от гагаузите във Варна.

     Варна е икономическият център на Североизточния социално-икономически регион. Градът се е специализирал в морски икономически дейности: търговия (внос и износ), туризъм, корабостроене, кораборемонт, морски транспорт, риболов. Освен тях, добре застъпени са енергетика (ТЕЦ „Варна“), телекомуникации, финансови услуги, строителство. Най-голямо предприятие в Общината е „Булярд-Корабостроителна индустрия“ (Варненската корабостроителница).


Варненската корабостроителница

Варненската корабостроителница е най-голямата в България. Продуктовият й каталог включва строенето и ремонта на различни морски плавателни съдове: танкери (до 150 000 бруто регистър тона), продуктовози, кораби за насипни товари, контейнеровози, многоцелеви плавателни съдове, въглевози. В момента в корабостроителницата работят около 4000 души, като всяка година предприятието строи един голям кораб (танкер, контейнеровоз) и няколко по-малки. Основни купувачи са Норвегия, Дания, Германия, Япония, Южна Корея, Китай. Добре развито във Варна е машиностроенето. В Общината функционират неголям брой фирми, които произвеждат различна корабна техника и корабно оборудване. Фирма „Елдом инвест“ се е специализирала в национален мащаб в производството на електрически бойлери, готварски печки, отоплителни уреди, слънчеви колектори. ТЕЦ „Варна“ е един от най-големите в страната, с мощност 1260МВт. Осигурява електроенергия на цяла Североизточна България, а освен с електричество снабдява Варна с парно и топла вода. Туризмът е основен отрасъл в икономиката на Варна. Градът се е специализирал в летния рекреационен туризъм и е популярна туристическа дестинация. Туристическият сезон обикновено трае 4 месеца, от юни до септември. В Общината има 4 големи курортни комплекса: „Златни пясъци“, „Св.Св. Константин и Елена“, „Евскиноград“ и „Чайка“. Освен от България, туристическият поток идва основно от Русия, Германия, Великобритания, Румъния, Полша. Огромно значение за българската икономика има Пристанище Варна. Чрез него се осъществява голяма част от търговията между България и Светът. Пристанище Варна осъществява 21% от експорта и 24% от импорта на България. Основни стоки за износ са пшеница, слънчоглед, царевица, цигари, сода, скрап, цимент, консерви, машини. Основни вносни стоки са въглища, нефт, химикали, руди, захар, суровини, готови продукти (машини, домакински потреби, облекла, автомобили).


 „Златни пясъци“ е най-големият курортен комплекс по северното ни Черноморие

    Големи варненски фирми, известни в цялата страна, са: „Булярд-Корабостроителна индустрия“ (корабостроене и кораборемонт), „Елдом инвест“ (производство на бойлери и готварски печки), верига магазини „Пикадили“, верига ресторанти „Капитан Кук“, „Чайкафарма“ (лекарства и фармацевтични продукти), аптеки „Марешки“ (търговия с лекарства и фармацевтични продукти).

     За 2015 г. Община Варна е произвела 4,2 млрд.лева БВП (5% от БВП на България). БВП/ч е 12 557 лв.; София – 27 760 лв., Пловдив – 17 856 лв., Бургас – 17 733 лв., България – 12 074 лв. Средната работна заплата във Варна е 864 лв. (2ро място сред областните градове). Безработицата е една от най-ниските в страната – 4,7%. Единствено в София безработицата е по-ниска – 2,9%. За сравнение безработицата в Пловдив е 5,9%, а в Бургас е – 5,3%. Бюджетът на Варна за 2016г. е 243 700 000 лева. Собствените приходи (от местни данъци и такси) са 145 300 000 лева (60%), а от държавните трансфери са 98 400 000 лева (40%).

     Варна е вторият по значение образователен център в България. В града има цели 7 висши учебни заведения, сред които изпъкват Икономическият университет, Варненският свободен университет и Висшето военноморско училище. В морската ни столица има 63 училища, като Първа Езикова и Математическата са най-елитни.


  Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“

   Освен лятна почивка и отмора на брега на морето, Варна може да предложи на посетителите си и други интересни преживявания. Варна е един от градовете с най-много фестивали в годината. Международният музикален и театрален фестивал „Варненско лято“ всяка година привлича хиляди зрители. Други известни варненски фестивали са филмовите „Любовта е лудост“ и „Златната роза“, на визуалните изкуства „Август в изкуството“, на кукленото изкуство „Златния делфин“, на поезията „Славянска прегръдка“ и др. Повече за историята, културата и бита на варненци може да се научи в някои от 15-те музея в града: Археологически, Природонаучен, Етнографски, Военоморски, Музей на Възраждането, парк-музей „Владислав Варненчик“ и др. Интересни обекти за посещение са Римските терми, прабългарското селище „Фанагория“, Аладжа манастир, Раннохристиянската базилика, Побитите камъни. Морската градина е едно от най-красивите места във Варна. Самата Морска градина е известна варненска туристическа атракция. В нея се намира единственият засега делфинариум в България. Популярно забавление за хората, търсещи по-екстремни преживявания, са бънджи-скоковете от Аспаруховия мост.

     По-популярни спортове във Варна са футболът и волейбола. Двата големи варненски футболни клуба са „Спартак“ и „Черно море“, които играят своите срещи съответно на ст. „Спартак“ и на ст. „Тича“. Другият популярен спорт в града е волейболът. Варненският „Черно море“ дълги години се състезава в елитната волейболна група. В Националният Дворец на Културата и Спорта доскоро играеше домакинските си срещи мъжкият национален отбор по волейбол на България.


Двореца на Културата и Спорта

     Варна е един от най-древните градове в Черноморския регион. Следи от селищни образувания в района на Варненския залив са датирани на 7000 години. По всяка вероятност тук е имало древно тракийско рибарско селище на племето корбизи. Свидетелство за богатата им култура е откритото тракийско златно съкровище във Варненския некропол. То е на възраст 6400 години и е най-старото златно съкровище в света. Намерените златни предмети са диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, фалос, скиптри и др. Постоянно селище възниква през 6 в.пр.Хр. когато тук идват гръцки колонисти от град Милет. Те основават град, подобен на гръцките полиси и го наричат Одесос. Градът се оформил като рибарска и земеделска колония, а през 5 в.пр.Хр. станал известен търговски център. Въпреки че градът бил основан от гръцки колонисти, тракийското влияние било твърде силно, тъй като хората почитали тракийския бог Дарзалас. В средата на 4 в.пр.Хр. македонският цар Филип II покорил тракийските племена в Тракия и Мизия. Не успял да превземе единствено Одесос. След дълга обсада и многобройни атаки жителите на града все пак приели да станат част от държавата на Филип II, но запазили автономия. След смъртта на синът на Филип II – Александър Велики, империята му била поделена между македонските военачалници. Одесос попаднал под управлението на Лизимах, който отнел автономията на града. След неговата смърт през 281г. пр.Хр. Одесос отново възвърнал автономията си. Черноморските градове Одесос (Варна), Томи (Констанца), Калатея, Месемврия (Несебър) и Аполония (Созопол) създали Понтийския съюз с цел да защитават интересите си и да запазят влиянието си. Римският пълководец Марк Лукул завладява Одесос през 28г. пр.Хр. и така градът става част от Римската империя. Следвали близо 3 спокойни века, през които градът се благоустроил. Крепостните стени били укрепени, построени били гимназион, театър, множество храмове на Аполон, Дарзалас и други божества. Към града били прокарани нови пътища, а новоизграденият водопровод захранвал одесоските терми. По отношение на Одесос римляните водили политика на привилегии и му предоставили административна самостоятелност и свобода в търговията. На града било позволено да сече монети с името „Одесос“. Те били с лика на бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ „рога на изобилието“. В началото на 4 век Одесос започнал да запада. Варварските нашествия (на хуни, готи), преместването на столицата на провинция Мизия в близкия Марцианополис (Девня) и гоненията срещу християните отслабили влиянието на града. В средата на 5 век хунският вожд Атила достига границите на Одесос с намерението да го ограби и опустоши. Самият византийски император Теодоси II пристига в Одесос и сключва примирие с Атила, като по този начин спасява града. През 330г. Римската империя се разделя на две и селището става част от Византия. През 536г. император Юстиниан I укрепил Одесос и го направил административен център на квестура (административна единица). В следващия един век градът увеличил богатството си, а културното и политическото му влияние нараснало. В края на 6 век по тези земи започнали да идват многобройните славяни. Те бързо претопили местното население и започнали да дават свои имена на селища, реки и местности. Благоденствието на Одесос свършило през 626г. когато аварите, завръщайки се от неуспешната обсада на Константинопол, го нападнали и опустошили. Градът бил опожарен и сринат до основи, а населението – избито. В следващите десетилетия славяните постепенно изградили наново града и го нарекли Варна („варнъ“ – „черен“, „вран“). Има две хипотези защо славяните нарекли така града. Според едната те го нарекли „вран“ (черен) заради пепелищата и овъглените руини, които заварили, а според другата, го нарекли „вран“ на морето, което им изглеждало „бурно“, „черно“. В края на 7 век в града пристигнали аспаруховите българи, които сключили съюз със славяните за обща отбрана на града от византийските войски. През следващите два века Варна била завладявана ту от византийци, ту от българи, което й пречило да се развива. През 971г. цяла Североизточна България била завладяна от Византия и останала под византийско влияние за дълго време. Преживявайки дълъг период без войни, Варна отново се оживила. Крепостните стени били издигнати отново, построили се нови улици, пристанището отново заработило. През 1202г. цар Калоян завладява Варна и я включва в пределите на Втората българска държава. За да превземе града, Калоян построил висока подвижна кула, по която войниците се покачили и прехвърлили крепостта. Българският цар бил жесток към византийците. Той избил целия ромейски гарнизон, убил и голяма част от византийците в града. По времето на цар Иван Асен II (1218-1241г.) Варна се превърнала във важно българско пристанище за износ на зърно към Венеция и Генуа. По това време бил създаден и български морски флот. В средата на 14 век българската държава се разпокъсва, а Варна останала във владение на деспот Добротица. Варна устояла на кръстоносците, които връщайки се от Константинопол завладяли и опустошили много от българските черноморски градове. През 1386г. Варна станала владение на Иванко Тертер, син на Добротица. Той се съюзил с Търновското царство и сключил мирен и търговски договор с Генуа, като по този начин отблъснал османските войски на султан Мурад. Все пак, през 1393г. Варна е превзета от султан Баязид I.

     Попадайки под турска власт, градът бързо започнал да губи значението си на важно пристанище. Обезпокоени от бързото проникване на исляма в Европа, европейските християнски крале решили да се обединят, за да прогонят врага. В средата на 15 век папа Евгений IV обявил кръстоносен поход срещу турците, който бил предвождан от полско-унгарският крал Владислав III Ягело. В началото походът вървял добре и кръстоносците освободили северните и западни Балкани. На 9 ноември 1444г. войските на Владислав III Ягело освободили Варна. Населението на града посрещнало тържествено рицарите. На следващия ден – 10 ноември 1444г., голяма турска армия обсадила града. Кръстоносците чакали помощ по море, но тя така и не дошла. Въпреки че рицарите се сражавали храбро, многочислената турска армия надделяла. Владислав III бил убит, а над Варна, както и над цяла България, окончателно се установило турското господство. В чест на храбростта му, Владислав III Ягело бил наречен Варненчик.

     Търговските и културни връзки на Варна с Европа били прекъснати. Градът се обезлюдявал. Голяма част от българите го напуснали, а на тяхно място се заселили турци. Варна придобил типично ориенталски облик. Издигат се джамии, конаци, турски бани. Строежът на църкви за дълго време е бил строго забранен. Варна става силно укрепена крепост, която пази североизточните граници на Османската империя. Известно оживление настъпило след като султанът дал разрешение на западните кораби за износ на зърно от Варна. Руските претенции за влияние в Черноморския регион, водели до чести войни с Османската империя. На два пъти, през 1773г. и 1828г., Варна е била освобождавана за кратко време от руските войски. По време на Кримската война (1853-1856г.) през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866г. е завършена първата в България жп линия (Русе – Варна). Тази жп линия дава силен тласък на търговията и спомага за съживяването на икономиката на града. В следващите десет години се създават община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух. Свободата на Варна идва със сключването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878г., тъй като военни действия в града не са се водили и турците не го напускат до последно.

     След Освобождението Варна е с население 25 000 души, втора по големина след Русе (26 0000)  в Княжество България. Тъй като тук военни действия не са се водили и руски войски не са влизали в града, турското население не се е изселило. Те били преобладаващ етнос. Наред с българи и турци, в града живеели евреи, арменци, татари, гагаузи, гърци и цигани. Българите били едва 3500 души от цялото 25 000-дно население на Варна. Големи групи български бежанци от Македония и Тракия се заселват в града след решенията на Берлинския конгрес (юли 1878г.), който разпокъсва България. След 1878г. Варна бързо се развива като важен пристанищен център. Изграждат се едни от най-големите корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната. Основните износни стоки са били зърно и текстил. Голям тласък за развитието на индустрията дала жп линията Русе – Варна. През 1892г. във Варна е създадено първото Българско параходно дружество, а през 1894г. е поставено началото на съвременния Български морски флот. В началото на 20 век пристанището е обновено и разширено, построен е вълнолом, който да защитава него и града. Архитектурният облик на Варна бързо се променя от ориенталски на централно-европейски. Градът се благоустроява. Строят се нови частни и обществени сгради, разширяват се централните улици, оформя се Морската градина. Останките от крепостната стена са окончателно разрушени, всички джамии са сринати. Голяма част от турското население напуска града. Същото прави и гръцкото население след антигръцките вълнения от 1906г. След Балканските войни и Първата световна война огромни групи бежанци от Македония, Беломорска и Одринска Тракия и Северна и Южна Добруджа се заселват във Варна. Броят им е над 30 000 души, което почти удвоява населението на града. През следващите десетилетия във Варна се развива машиностроенето, металообработването, шивашката, текстилната, консервната промишленост. Наличието на многобройна работна ръка оказва благоприятно въздействие върху икономиката на града. През 1921г. Варна е обявен за морски курорт. През 1927г. започва канализацията на града. В края на 30-те години на 20 век чрез варненското пристанище се осъществява 15% от вноса и около 20% от износа на българската икономика. В навечерието на Втората световна война населението на града е 72 000 души.

     На 8 септември 1944г. съветски войски влизат във Варна и поемат управлението й. След войната властта преминава в ръцете на БКП и почти всички фабрики и частни предприятия се национализират. От 1949г. до 1956г. градът се казва Сталин, на името на Йосиф Сталин. Приоритетно се развива машиностроенето (корабостроене), енергетиката, металургията и химическата промишленост. Варненското пристанище се разширява и модернизира, построен е „сух“ док, прокопан е канал между Варненското езеро и Черно море, а през 1974 г. е открито пристанище „Варна – запад“. Наред с развитието на тежката индустрия, Варна изживява културен подем. Създава се симфоничен оркестър (1946г.), открита е Варненската опера (1947г.), Кукленият театър (1953г.), Музеят на историята на Варна (1955г.). През 60-те и 70-те години Варна се превръща в туристически град с международно значение. Градът се специализира в летния рекреационен туризъм. Построяват се двата големи курортни комплекса: „Дружба“ (дн. „Св.Св. Константин и Елена“) (1956г.) и „Златни пясъци“ (1966г.). Летовниците са били основно от България и бившите социалистически републики – СССР, Полша, Чехословакия, Унгария. Национализацията и индустриализацията, както и развитието на стопанския туризъм, водят до засилена миграция към Варна и бурното разрастване на града. През 60-те и 70-те години има бум на строителството. Оформя се градският център и площадите, разширяват се главните улици, появяват се основните варненски булеварди, строят се десетки хотели и почивни бази по крайбрежието. Появяват се кварталите „Възраждане“, „Младост“, „Владиславово“, „Трошево“ и др. Основните жилищни сгради в тях са панелните блокове, строени по индустриален способ. Панелните блокове оформят облика на тези квартали, а и на голяма част от града. През 1975г. към Варна са присъединени селата Виница, Владиславово и Галата. През 1986г. е създаден Фестивалният и Конгресен Център (ФКЦ), където се провеждат различни мероприятия в сферата на културата и изкуството. ФКЦ „Варна“ е домакин на голяма част от събитията на фестивалите „Варненско лято“, „Златната роза“ и ‚Любовта е лудост“. Населението на Варна нараства с бързи темпове. През 1946г. Варна има 77 000 жители, а през 1989г. те са вече 310 000.

     През 1989г. става смяна на политическата система и в България настъпва демокрацията. След тази година във Варна бурно се развива туристическата индустрия, а тежкото машиностроене и химическата промишленост западат. Със загубата на пазарите в бившите социалистически републики, голяма част от машиностроителните предприятия изпадат в криза и фалират. Стига се дори до фалит на Варненската корабостроителница през 1999г. В първите години на демокрацията Варненското пристанище също изпитва сериозни затруднения във връзка със загуба на търговски партньори и преориентирането на вноса и износа на България към Западна Европа и останалия свят. Впоследствие България сключва нови търговски партньорства и възобновява някои от старите, което води до оживяване на Варненското пристанище. В икономиката на Варна навлизат значителни частни инвестиции и голяма част от държавните предприятия преминават в частни ръце. През 2004г. Варненската корабостроителница възобновява работа под името „Булярд корабостроителна индустрия“. Силно развитие получават отраслите от третичния сектор: търговия, телекомуникации, IT услуги, банково дело, застраховане, транспорт и най-вече туризмът. Строят се много нови хотели, почивни бази, вилни селища, ваканционни селища, ресторанти, барове и дискотеки, което довежда до презастрояване по варненското черноморско крайбрежие. Проблемът е най-голям в комплекс „Златни пясъци“. Днес Варна разполага с добре развита туристическа индустрия. Легловата база на Общината обслужва 150 000 туристи дневно през пиковите месеци юли и август. Туризмът е основното перо в икономиката на Варна, като приходите от него съставляват 35% от БВП на града.

     Днес Варна е третият икономически център на България (след София и Пловдив). Основен отрасъл в икономиката на града е туризмът. Варна привлича летовници с топлия си морски климат, пясъчните плажове и умерено-топлата вода през лятото (25°). Специализиращи отрасли за града са още корабостроенето и кораборемонта, енергетиката, телекомуникациите, търговията. Варна и София са единствените областни центрове, които показват ясна тенденция на нарастване на своето население. Това е доказателство за привлекателността на морската ни столица за хората от вътрешността на страната и сравнително добрата икономическа ситуация в града. Варна печели приза за най-добър град за живеене за 2007г. и 2008г. според проучване на известни български медии. Основни проблеми на Варна са големият дял на сивия сектор в икономиката на града, корупцията в общината, монополизиране на част от бизнес дейностите и нечистите сделки в туризма.

 

  Южния плаж на Варна. Туризмът е основен отрасъл в икономиката на града.

 

Любопитни факти:

-         Варна (335 949д.) е шестият по големина град на черноморското крайбрежие след Истанбул (11 000 000д.), Одеса (1 000 000д.), Самсун (725 000д.), Трабзон (400 000д.) и Севастопол (378 000д.).

-         През 20 век е имало 4 замръзвания на Черно море при Варна – през 1904, 1929, 1942 и 1954 година. Най-силно и продължително е било замръзването през 1929 година, когато дебелината на леда е била 30см, а леда е стигал 20 км навътре в морето. При тази обстановка варненци спокойно са се разхождали по леда около фаровете и по Варненското езеро.

-         По света има 13 селища, които носят името Варна. Най-известното от тях е град Ню Варна (New Varna), намиращ се в САЩ, щата Илинойс, на почти същата географска ширина както Варна в България. Американската Варна била наречена именно на българската. Според историята, един от първите жители на града прочел във вестника през 1870г., че някъде на брега на Черно море в град наречен Варна са избухнали бунтове. Това го очаровало и той предложил на съгражданите си градът им да се казва Варна.

-         Понастоящем във Варна има консулства на 4 държави – Дания, Русия, Украйна и Швеция.

-         Един от най-сериозните проблеми на Варна от дълго време са свлачищата. Към днешна дата, на територията на Варненска община има 29 активни свлачища. Най-мащабни и опасни са свлачищата в района на Франгенското плато, по пътя към к.к. „Златни пясъци“ и в района на местността „Кабакум“.

-         Най-високите сгради във Варна са кулите на комплекс Varna Towers. И двете са високи по 70 метра.


Варна тауърс

-         Морската градина е един от символите на Варна и е смятана за най-красивия градски парк в България. Площта й е 820 дка и е разположена по цялата крайбрежна зона. В Морската градина виреят средноевропейски, средиземноморски, понтийски и степни растителни видове, общо над 300 вида. Най-известните места в Приморския парк са Алеята с паметници на български възродители, Делфинариума, Военно-морския музей, Варненския природонаучен музей, Варненската обсерватория, Летния театър и др.


Морската градина на Варна е считана за най-красивият градски парк в България

-         Римските терми в центъра на Варна са най-голямата римска баня на Балканския полуостров. Площта им е 7000 кв.м. В комплекса е имало две съблекални, зала за срещи, помещение за спорт, зала за обливане с хладка вода, зала за обливане с топла вода, зала за обливане с гореща вода, тоалетни, котелно.


Римските терми

-       

                  Евскиноград е дворцов комплекс с парк към него, който се използва за почивка от висши държавни служители. Комплексът е лятна резиденция на висшия ни държавен елит от 1882г. с решение на Министерския съвет. Освен с Двореца, резиденцията впечатлява и с красивия си парк, който се явява продължение на Морската градина. В миналото достъпът до Евскиноград е бил силно ограничен, но днес повече хора имат възможност да го посетят.


 Евскиноград

-         Аспаруховият мост е най-масивното пътно-транспортно съоръжение в Североизточна България. Височината му е 46 м, ширината – 21 м, а дължината – 2,050 км. Мостът е единствената пътна връзка на кварталите „Аспарухово“ и „Галата“ с останалата част на Варна. Под него минават големи морски кораби, за да достигнат пристанище „Варна-запад“. Голяма атракция са бънджи-скоковете от моста.


Аспаруховият мост нощно време

-         Известни варненци са актьорът Христо Гърбов, руският певец Филип Киркоров, актьорът Кръстьо Лафазанов, офицерът и политик Христо Луков, композиторът Хайгашот Агасян, писателят Антон Страшимиров, режисьорът Стефан Мавродиев.

 

Визитка:

-         Население: 334 466 жители

-         Раждаемост: 9,41 ‰

-         Смъртност: 10,86 ‰

-         Естествен прираст: - 1,45 ‰

-         Механичен прираст: - 974

-         Действителен прираст: - 1483

-         БВП: 4,2 млрд. лева

-         БВП/ч: 12 557 лв.

-         Средна заплата: 864 лв.

-         Безработица: 4,7 %

-         Площ: 238 кв.км.

-         Гъстота: 1405 д/кв.км.

-         Надм. Височина: 0-170 м

-         Климат: Умереноконтинентален с черноморско климатично влияние

-         Най-топъл месец: Юли

-         Най-студен месец: Януари

-         Валежи: 530 мм

-         Регионален център: Североизточен социално-икономически регион

-         Областен център: област Варна

-         Общински център: община Варна


BGtop

Bulgarian TOP
0   1   2   3 4   5

Рейтинг класация на българските сайтове 5rov.com