Стара Загора

Стара Загора

 

     Стара Загора е български град, намиращ се в Горнотракийската низина. Той е вторият по големина град в етнографската област Тракия (след Пловдив) и шести по големина в страната. Населението му е 136 807 жители. Стара Загора е един от икономическите центрове на Южна България. В близост до града се намира най-големият енергиен комплекс у нас – „Марица изток“. Старозагорска област е един от големите селскостопански производители в България. В града се намира Тракийският университет. Стара Загора е един от най-древните европейски градове. Наследник е на тракийският Берое, на римският – Аугуста Траяна, на славянския – Верея, на византийския – Иринополис и на османския – Ески Заара. Днешната Стара Загора е известна с дългите си прави улици, липите, мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора“, Държавната опера „Стара Загора“, паркът Аязмото, Форумът на Аугуста Траяна, стадионът „Берое“ и футболният клуб „Берое“. Градът е административен център на едноименните област и община.

     Стара Загора е разположена в Старозагорското поле, което е част от Горнотракийската низина. Старозагорското поле се намира между Чирпанските възвишения на запад и Манастирските и Светиилийските възвишения и Сакар планина на изток, на север достига склоновете на Сърнена Средна гора, а на юг – до северните, хълмисти склонове на Родопите. Надморската височина на града е 196 метра. През града преминава малката река Бедечка. Площта на Стара Загора е 86 кв.км. Стара Загора има шахматен план на застрояване. Характерни са дългите прави улици с цел по-лесното придвижване и ориентиране в града.


Стара Загора е известен като „Градът на правите улици“

     Стара Загора има благоприятно географско положение. Градът се намира в Горнотракийската низина – една от най-плодородните области на България. Това определя силната стопанска специализация на града. В близост до Стара Загора, в общините Раднево и Гълъбово, се намират значителни по количество залежи на нискокалорични лигнитни въглища. На тяхна база е построен енергийният комплекс „Марица изток“, който произвежда електроенергия за битови и промишлени нужди. „Марица изток“ е причината Стара Загора да е един от големите енергийни центрове в България, наред със София, Козлодуй, Варна и Перник. За съжаление, при оценката на географското положение на Стара Загора, трябва да отчетем, че близостта на „Марица изток“ е причина за честото обгазяване на града, най-вече със серен диоксид. През Стара Загора минават два трансевропейски транспортни коридора: 8 и № 9. Коридор № 8 свързва Адриатическо с Черно море и маршрутът му на българска територия е: Гюешево – София – Пловдив – Стара Загора – Бургас/Варна. Участъкът от София до Бургас е завършената автомагистрала „Тракия“. Коридор №9 свързва Северна и Източна Европа с Егейското Средиземноморие. У нас коридорът се движи по маршрут: Русе – Велико Търново – Стара Загора – Хасково – Дедеагач. Освен важни автомобилни, през Стара Загора минават и важни железопътни трасета. Стара Загора е част от главните жп линии: София – Пловдив – Стара Загора – Карнобат – Бургас и Русе – Горна Оряховица – Тулово – Стара Загора – Димитровград – Подкова. Градът се намира на 102 км от Пловдив, на 231 км от столицата София и на 171 км от черноморското пристанище Бургас.

     Климатът на Стара Загора е преходноконтинентален; зимите са меки, летата са сравнително горещи, валежите са равномерно-разпределени по сезони. Средната годишна температура е 12,9 градуса. Зимата в Стара Загора е мека, януари е най-студеният месец като средната му температура е +2°. Валежите са предимно от сняг, но снежната покривка е нетрайна и рядко се задържа повече от една седмица. Абсолютната минимална измерена температура за града е -24 градуса. Летата в Стара Загора са горещи. Всяко лято през юли и август има дни, в които температурите достигат 40°. Абсолютната максимална температура за града е 42°. Валежите през летните месеци са с краткотраен, пороен характер, като понякога причиняват локални наводнения. Най-топли са месеците юли и август със средна температура 23,5°. За края на лятото и началото на есента са характерни засушаванията. Средногодишните валежи в Стара Загора са 571 мм. Те са равномерно-разпределени през годината, което е основна черта на преходноконтиненталния климат. Все пак се забелязват два слабоизразени максимума (майско-юнски и ноемврийско-декемврийски) и два минимума (августовски и февруарски). Опасни климатични явления, често срещани в Стара Загора са бурите и поройните валежи през лятото, поледиците в началото и края на зимата и засушаванията в края на лятото и началото на есента.


     През източната част на Стара Загора тече малката река Бедечка. Дължината на реката е 34 км, извира от Сърнена Средна гора и се влива в река Сазлийка. Пълноводието й е през март и април, а през лятото и есента реката пресъхва. Водите на реката се използват за напояване. В североизточната част на Стара Загора, по поречието на река Бедечка е изграден красивият парк „Бедечка“. В него е разположено изкуственото езеро „Загорка“, което се захранва от водите на реката. В непосредствена близост се намира пивоварна „Загорка“. На 15 км северозападно от Стара Загора, в Сърнена Средна гора, се намират Старозагорските минерални бани. Старозагорските минерални бани представляват балнеолечебен курортен комплекс. Минералните води са с температура 40° и дебит 12 л/сек. Водата е леко минерализирана, хипертермална, с неутрална реакция. Минералните води имат лечебни свойства и лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни болести. В село Ягода, на 15 км северно от Стара Загора, също има минерални води.

     Стара Загора се управлява от кмет, който се избира пряко от жителите на града за срок от 4 години. Кметът и неговата администрация представляват изпълнителната власт в общината. Общинския съвет, т.нар. „местен парламент“, се състои от 37 общински съветници, които също се избират пряко от населението за срок от 4 години. Местният парламент осъществява законодателната власт на територията на общината.

     Стара Загора има 18 квартала, Централна градска част, индустриална зона и 3 големи парка. Най-големите квартали на града са „Казански“, „Железник“, „Три чучура“ и „Самара“. „Железник“ е най-големият старозагорски квартал. В него живеят 30 000 души, т.е. близо 1/5 от населението на Стара Загора живее в „Железник“. Основни жилищни сгради в квартала са панелни блокове. Комплексът е строен между 1985 и 1992 година и се намира в най-западната част на града. „Три чучура“ е другият голям квартал в западната част на Стара Загора. Името му идва от чешма с три чучура, която се намира в него. Кварталът е разделен на три части: „Три чучура – север“, „Три чучура – център“ и „Три чучура – юг“. На север се намира квартал „Македонски“, който е основан от македонски бежанци в началото на 20 век. Квартал „Казански“ също е застроен основно от панелни жилищни блокове. Тук има военна казарма. „Самара“ е най-големият жилищен комплекс в източната част на Стара Загора. Дели се на три части: „Самара 1“, „Самара 2“ и „Самара 3“. Кварталът е наименуван на руския град Самара, където е изплетено Самарското знаме. „Кольо Ганчев“ е най-южният квартал на Стара Загора. Съставен е предимно от къщи, защото в миналото е бил село. Кръстен е на революционера Никола Ганчев. В близост до квартала се намират летище „Стара Загора“, Центърът за рехабилитация и размножаване на редки видове и Конна база на полицията. Между квартал „Кольо Ганчев“ и останалата част на Стара Загора се намира Индустриалната зона. Градът има три големи парка: „Аязмото“, „Бедечка“ и „Бранителите на Стара Загора“. „Аязмото“ е най-големият старозагорски парк и е наричан „Белият дроб на Стара Загора“. Официалното име на парка е „Митрополит Методий Кусев“, но почти всички жители на града го наричат „Аязмото“. Паркът се намира в северната част на Стара Загора и е разположен на площ от 3200 дка. В парка растат 180 редки за България растителни видове, между които обикновен кипарис, черен бор, атласки кедър, алепски бор, сребрист смърч, източна туя, испанска ела, райска ябълка. Интересни места за посещение в парка са Старозагорската зоологическа градина, Залата на смеха, спортен комплекс „Берое“, Летен театър и др.

 алея в парк „Аязмото“

Парк „Бедечка“ е разположен по поречието на река Бедечка в североизточната част на града. Известен е още и като парк „Загорка“. В него се намират изкуственото езеро „Загорка“ и пивоварна „Загорка“. В езерото плуват лодки и водни колелета, а във водата са построени дървени къщички, в които живеят и се размножават над 100 вида водолюбиви птици. В „Бедечка“ се намира 670-годишен чинар – най-старото дърво на територията на града. Парк „Бранителите на Стара Загора“ е разположен в източната част на града. В него се намира мемориален комплекс, носещ същото име и изграден през 1977г. в чест на 100 годишнината от Шипченските боеве. По-малки старозагорски паркове са „Алана“, „5ти октомври“, „Станционна градина“ и „Борова гора“.

     Община Стара Загора включва общо 52 населени места; 1 град – Стара Загора и 51 села. По-големи села в общината са Богомилово, Дълбоки, Калояновец, Хан Аспарухово и Хрищени. Стара Загора спада към Югоизточния социално-икономически регион с административен център град Бургас.


изглед към Стара Загора от паметника „Бранителите на Стара Загора“

     Стара Загора има 136 807 жители. Тя е шестият по големина град в България (след София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе) и втори по големина в етнографската област Тракия (след Пловдив). През последните години населението на Стара Загора намалява. Градът има отрицателен естествен прираст, но положителен механичен. Поради тази причина намалението на населението не е така силно както при някои други областни градове, напр. Плевен, Русе, Видин, Ловеч. Това се обяснява със сравнително добрата икономическа ситуация в града и възможностите за намиране на високоплатена работа. През 2015 г. обаче, и миграционното салдо в Града под Аязмото е негативно. За съжаление, естественият прираст на Стара Загора е отрицателен. За 2015 г. неговата стойност е -4,17 ‰. Раждаемостта е ниска – 9,36‰, а смъртността – висока – 13,53‰. За сравнение ЕП на България за 2015 г. е -6,15‰, на Русе -5,88‰, на Плевен -5,54‰. Механичното салдо е отрицателно, което ще рече, че повече хора са напуснали града, отколкото са се заселили. Стойността му за 2015 г. е -121 души (Русе -388, Плевен -1260). Действителният прираст представлява разликата между естествения и механичния. Той показва реалния брой на изменение на населението на града. Действителният прираст отчита, че за 2015 г. населението на Стара Загора е намаляло с 922 души (Русе - 1290, Плевен - 2350). Българите са преобладаващия етнос в Стара Загора. Близо 95% от населението спада към българската етническа група. Голяма малцинствена общност са циганите. Техният брой е 7000, 5% от цялото население на града. Те живеят компактно, в кв. „Лозенец“ под парк „Аязмото“. Средната гъстота в Стара Загора е 1591 д/кв.км.

     Стара Загора е един от главните икономически центрове на Южна България. Градът е на второ място по произведен БВП на глава от населението след София. Стара Загора привлича и значителен брой чуждестранни инвестиции, главно в областта на енергетиката, логистиката, търговията, технологиите и машиностроенето. 160 млн. евро са преките чуждестранни инвестиции в Община Стара Загора за 2012г., което е близо 10% от всички чуждестранни инвестиции в България за посочената година. Основни отрасли в икономиката на града са енергетиката, ХВП, машиностроене, химическа промишленост, телекомуникации. Най-големият работодател в Стара Загора е енергийният комплекс „Марица изток“. „Марица изток“ е най-големият промишлен комплекс в Югоизточна Европа. Намира се на 40 км югоизточно от Стара Загора и е разположен върху площ от 240 кв. км. Комплексът включва няколко предприятия: „Мини Марица изток“, ТЕЦ „Марица изток 1“, ТЕЦ „Марица изток 2“, ТЕЦ „Марица изток 3“, фабрика за брикети „Брикел“, енергийна компания „Марица изток 3“, експлоатационна компания „Марица изток“ и минна компания „Марица изток“. „Мини Марица изток“ е най-голямото въгледобивно предприятие у нас (89% от въгледобива в България), а ТЕЦ „Марица изток 2“ е най-мощната ТЕЦ у нас (1630 MW). ТЕЦ „Марица изток 1“ е с мощност 870 MW, а ТЕЦ ‚Марица изток 3“ – с 840 MW. В целия комплекс работят общо 25 000 души, 10 000 от които са старозагорци. Работниците в „Марица изток“ взимат едни от най-високите заплати в България. Електроразпределение „Стара Загора“ се грижи за разпространението на произведената в „Марица изток“ електрическа енергия. За съжаление, енергийният комплекс е най-големият замърсител на въздуха със серен диоксид в България. Според изследване на чуждестранни организации комините на ТЕЦ „Марица изток 2“ и ТЕЦ „Марица изток 3“ изхвърлят в атмосферата най-големи количества серен диоксид в цяла Европа. Тези комини са причина за честото обгазяване на Стара Загора със серни и азотни газове. В момента се изграждат сероочистващи инсталации на тези два комина.

     

вляво: част от Енергийният комплекс „Марица Изток“ от птичи поглед

 вдясно: добив на лигнитни въглища в мини „Марица изток“

Стара Загора има силно развита хранително-вкусова промишленост – пивоварна, винарска, мелничарска, млекопреработваща, цигарена. Тук се намира най-голямата пивоварна в България – „Загорка“. Тя е част от нидерландската пивоварна компания „Хайнекен“. „Загорка“ АД произвежда бира с марките Загорка, Ариана, Столично тъмно пиво, Амстел и Хайнекен. „Загорка" държи 30% от пазара на пиво в страната. Големи предприятия от отрасъла в града са тютюневия комбинат „Слънце БТ – Стара Загора“; мелница „Загоре“; завод за макаронени изделия „Загария“; завод за слънчогледово олио „Бисер олива“; птицекомбинат „Градус“; винарна „Домейн Менада“. Друга голяма старозагорска фирма е „Кълвача Газ“. „Кълвача Газ“ е най-голямата фирма в България осигуряваща оборудване на бензиностанции, газостанции и метанстанции. Приблизително 60 % от всички газостанции в България са изцяло или частично оборудвани от тази фирма. От сектора на услугите най-значими са отраслите търговия, транспорт и телекомуникации. Фирма „Булсатком“ е най-големият доставчик на цифрова сателитна телевизия в България. Компанията има над 1 милион абоната у нас, или 35% от всички домакинства, които гледат телевизия. Освен телевизия „Булсатком“ предлага интернет и мобилни услуги. Благоприятното географско положение, добрите транспортни връзки и наличието на летище правят Стара Загора привлекателен логистичен център. Преди няколко години се представи проектът за Бизнес парк „Стара Загора“ с площ от 260 дка и инвестиции в размер на 300 млн. лева. Паркът трябваше да включва 25 офис сгради, 18 магазина, 56 апартамента, складови помещения и паркинги. Заради настъпилата финансова криза, липсата на инвеститори и нулевия интерес от страна на клиентите, проектът е спрян.


Трите най-известни старозагорски фирми: „Загорка“, „Булсатком“ и „КълвачаГаз“

     Стара Загора е един от най-продуктивните български градове. Градът заема второ място по произведен БВП на глава от населението за 2015 г.: 20 467 лв. (София – 27 760 лв., България – 12 074 лв.). Общата произведена продукция на Община Стара Загора за изминалата година има стойност 2,8 млрд.лв. Средната работна заплата в Стара Загора също е висока. Нейната стойност е 921 лв., второ място в страната след София (България – 915 лв.; София – 1235 лв.; Варна – 864 лв.; Бургас – 790 лв.; Русе – 739 лв.; Плевен - 716 лв.). Безработицата в Община Стара Загора за 2015г. е 5,0% - по-ниска от средната за страната (България – 8,8%, Бургас – 5,3%, Русе – 4,5%, Плевен – 9,5%). От тези данни се вижда, че Стара Загора е един от градовете с най-добри икономически характеристики в България. Стара Загора има благоприятен бизнес климат, висока средна работна заплата, ниска безработица и добре изградена транспортна и промишлена инфраструктура, което е предпоставка за стопанското и икономическото развитие на града и региона. Бюджетът на Общината за 2016г. е в размер на 101 100 000 лв. От тези пари, собствените приходи на Общината (от местни данъци и такси) са в размер на 49 600 000 лв. (49%). Останалите 51 500 000 лв. (51%) са държавни трансфери.

     Стара Загора е един от значимите културни градове на Южна България. Той е вторият по значимост културен център на етнографската област Тракия, след Пловдив. Градът разполага с ремонтирана Държавна опера, Драматичен театър, Държавен куклен театър и Музикален театър. Регионалният исторически музей на Стара Загора съхранява над 120 000 оригинални експонати от различни епохи. Всеки посетител на града трябва да отиде и да види Форумът на Аугуста Траяна. Той е най-известният античен паметник на културата в Стара Загора. „Неолитните жилища“ също са известна атракция на града с правите улици. Музеят представлява експозиция на запазени човешки обитания и съдове от периода на ранния неолит (6 хил.г.пр.Хр.). Други интересни обекти за посещение са храм “Свети Димитър“, къща-музей „Гео Милев“, Балабановата къща, Ески джамия, мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“. Регионалният исторически музей, античният форум Аугуста Траяна, неолитните жилища и паметникът „Бранителите на Стара Загора“ са част от Стоте национални туристически обекта. Ежегодни културни прояви в града са Годишният фестивал на оперното и балетното изкуство, Празникът на липите и Международният фестивал на куклените театри за възрастни – Pierrot. Фестивалът на оперното и балетното изкуство е единственият оперен фестивал в България. Всяка година в Стара Загора гостуват всички опери от страната и много оперни театри от чужбина. Фестивалът се провежда в продължение на два месеца – от април до юни. Празниците на липите се състоят всяка година от края на май до средата на юли и са посветени на „цъфтежа на липите“. Всяко лято на езерото „Загорка“ се организират Дни на корабомоделизма. В Летният театър в парк „Аязмото“ концерти изнасят известни български и чужди певци.

     Стара Загора е един от академичните градове у нас. Тук се намира Тракийският университет, в който се обучават около 7000 студента. Университетът подготвя специалисти в областта на ветеринарната медицина, зооинженерството, екологията, агрономството и рибовъдството и аквакултурите. Младите граждани на Стара Загора получават началното, основното и средното си образование в общо 42 училища. Детските градини в града са 21 на брой.

     Най-популярният спорт в Стара Загора безспорно е футболът. Голяма гордост на града е местният футболен клуб „Берое“. „Берое“ се слави с едни от най-верните и многобройни фенове в България. Сигурно няма друг областен град, в който населението да е така привързано само към един клуб. Стара Загора е един от малкото български градове, където местният футболен тим е по-популярен от софийските ЦСКА и „Левски“. Доказателство за това е че двата столични отбора нямат фенклубове под Аязмото. В отделни сезони „Берое“ има по-голяма средна посещаемост на домакинските си мачове от пловдивските и софийските отбори. Самият клуб няма кой знае какви успехи, ставал е шампион на България през 1986 г. и два пъти е носител на купата – през 2010г. и през 2013г. Берое играе домакинските си мачове на ст. „Берое“ (15 000 места), наричан от старозагорци Храма. Освен футбола, други популярни спортове в града са баскетбола, тениса, колоезденето и борбата.


Стадион „Берое“

     Стара Загора е древен европейски град. В района на днешния град са открити повече от 100 неолитни селищни могили с датировка VI – III хил.пр.Хр. Най-голямата и най-запазената сред тях е Берекетската селищна могила. Тя е била най-голямото праисторическо поселение в България. По това време в района се е добивало медна руда. На 8 км северозападно от Берекетската могила са се намирали най-старите медни рудници в Европа. От добиваната руда са изработвани медни изделия, изнасяни в обширен ареал, стигащ до средното течение на река Волга. През 4 в.пр.Хр. по тези земи е съществувало голямо тракийско селище, известно под името Берое. В 107 година римският император Траян основава град Аугуста Траяна недалеч от Берое. Няма сведения дали по това време Берое все още е съществувал или е бил изоставен. В следващите десетилетия Аугуста Траяна се превръща в голям и важен римски град. С площ от 484 дка, ограден с мощни укрепителни съоръжения, той е бил втори по големина и значимост град в провинция Тракия след Филипопол (Пловдив). От средата на 2 до средата на 3 век Аугуста Траяна сече собствени бронзови монети, които били в обращение почти на целия Балкански полуостров. Разцветът на римския град продължава до 5 век когато е нападнат от хуните, които му нанасят значителни разрушения. В края на 5 и в началото на 6 век по тези земи се настаняват славяните, които наричат областта Загора. За пръв път градът попада в пределите на Българската държава през 717 година при управлението на хан Тервел. Той получава града и областта около него като подарък от византийския император в знак на благодарност, след като хан Тервел оказал помощ на империята и разбил 30 хилядна арабска армия, обсаждаща Константинопол. Градът получава старото си име Берое. В следващите години Берое неколкократно преминава ту към Византия, ту към България. През 784г. византийската императрица Ирина посещава града, възстановява укрепителните съоръжения и в нейна чест е преименуван на Иринополис. През 812г. селището отново попада в български ръце, след като е завзето от хан Крум и отново му е върнато името Берое. През 864г. княз Борис приема християнството и българите се покръстват. Градът вече носи името Боруй (прабългарска видоизменена форма на Берое). През 11 и 12 век градът е под византийско владение и името му е сменено на Верея (славянско видоизменение на Берое). От този период датират най-значимите средновековни паметници, сред които се открояват петте каменни релефа със стилизирани изображения на животни. Един от тях – лъвицата с лъвчето – става централен мотив в герба на днешния град Стара Загора. По време на Втората българска държава (12-14 в.) градът отново е българско владение и носи името Боруй. Той е бил административен център на Боруйската хора, която е била една от деветте области (хори) в средновековна България. През 1372 година Боруй е завладян от османските турци, които го преименуват на Ески Заара (тур. – Стара Загора).

     По време на османското владичество Ески Заара е бил водещ културен и икономически център в Източна Тракия. Повече от 2 века градът е бил административен център на Ескизарската (Старозагорската) каза, обхващаща 109 села. През Възраждането (края на 18 – 19 век) Ески Заара се превръща във важен занаятчийски и търговски град с 50 вида занаяти и повече от 70 дюкяна. Възрожденският дух и националното самосъзнание са били особено силни в Стара Загора. През 1854 г., по инициатива на старозагорския учител Тодор Шишков, името на града се променя от Ески Заара на Железник, което име идва от намиращият се наблизо проход Железни врата. Това е първият град в Османската империя, който сменя турското си име с българско. Железник се превръща в един от главните центрове на българското просвещение. През 1858г. градът разполага с пет мъжки и три девически училища, създадено е българско читалище. Учители в Стара Загора са били Неофит Рилски, Иван Богоров, Петко Славейков. Тук са учили Васил Левски, Райна Попгеоргиева и др. През 1869г. Васил Левски основава таен революционен комитет в града. През 1871г. на църковния събор в Цариград е учредена Старозагорската епархия, а градът приема сегашното си име Стара Загора. Важен епизод в националноосвободителните борби на българския народ е Старозагорското въстание от 1875г. Неговата цел е била всенародно въстание срещу османския поробител с център Стара Загора. За съжаление подготовката не била добра и във въстанието се включили много малко на брой хора – около 800 души, предимно от селата около града. Ръководител на бунта бил Кольо Ганчев. Организираните чети бързо били разбити от многобройната турска армия, голяма част от четниците загинали, а други емигрирали. Старозагорското въстание, макар и неуспешно, било главна подготовка за едно по-мащабно и по-добре организирано въстание. На следващата - 1876г. избухва Априлското въстание, което отваря очите на свободните европейски нации за положението на балканските народи в Османската империя. Последвалата Руско-турска война от 1877-1878г. се оказва освободителна за българския народ. Преди войната населението на Стара Загора е било около 25 000 жители. Периодът между 19-31 юли 1877г. е съдбоносен в историята на града. Край Стара Загора става първият голям сблъсък между двете воюващи армии в Руско-турската освободителна война. Руският генерал Гурко оставя малък отряд под командването на майор Раух да брани новоосвободената Стара Загора. Срещу него турското командване изпраща 48 000 турска армия, водена от Сюлейман паша. Българските опълченци и руските войски бранят храбро града, но са принудени да отстъпят под натиска на многобройния противник. На 31 юли 1877г. Стара Загора е опожарен и сринат до основи. Избити са над 14 500 души мирно население. Тази дата е останала в българската история като „Старозагорското клане“. В чест на българските и руските защитници на града е издигнат паметникът „Бранителите на Стара Загора“.

     Съгласно Берлинският договор от юли 1878г. Стара Загора остава в пределите на автономната османска област Източна Румелия. Същата година в града пристига известният австро-унгарски архитект Лубор Байер, който проектира модерната правоъгълна шахматна планировка, с което започва възстановяването на Стара Загора. На 5 октомври 1879г. е положен основният камък за изграждането на новия град от губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. Именно затова тази дата е обявена за празник на Стара Загора. Тя се превръща в първия български град със съвременно градоустройствено планиране. На 6 септември 1885г. се извършва Съединението между Княжество България и Източна Румелия и Стара Загора влиза в състава на свободната Българска държава.

     В следващите десетилетия Стара Загора възвръща значението си на важен икономически и културен център в Тракия. През 1913г. населението на града е 27 000 жители, с което заема 5то място по големина след София, Пловдив, Варна и Русе. След Балканските войни тук се заселват бежанци от Македония и Беломорска Тракия, но техния брой не е толкова голям както в София, Пловдив и Бургас. В навечерието на Втората световна война градът е голям селскостопански център с население от 32 000 жители.

     След Втората световна война повечето предприятия и фабрики са национализирани и стават държавна собственост. Приоритетно се развиват машиностроенето, металообработването и енергетиката. През 50-те години започва да функционира енергийно-промишления комплекс „Марица изток“, който скоро се превръща в най-големият работодател в областта. Открити са заводи за нестандартно и инструментално оборудване, за технологично оборудване, за метални конструкции, за машини за ХВП. Леката промишленост в града се обновява, разширява и модернизира. Стара Загора запазва статута си на първостепенен селскостопански център. Предприятия, чиято продукция се предлага из цялата страна, са пивоварната „Загорка“, тютюневият комбинат „Слънце БТ“, заводът за слънчогледово олио „Бисер олива“, заводът за макаронени изделия „Загария“ и птицекомбинатът „Градус“. През 70-те и 80-те години се оформя съвременния облик на Стара Загора. Построени са основните жилищни комплекси – „Самара“, „Железник“, „Три чучура“ и „Казански“, в които преобладават панелните блокове. Оформя се централна градска част, на юг се обособява промишлена зона, присъединени са съседните села Муратлии („Кольо Ганчев“), Голеш и Зора. През 1974г. отваря врати Държавна опера „Стара Загора“, през 1977г. е построен мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора“, през 1959г. е открит стадион „Берое“. През 1985г. населението на Стара Загора е 151 200 жители.

     През 1989г. в България настъпва демокрацията и страната преминава към преход към пазарно стопанство. Някои от предприятията фалират, други преминават в частни ръце. Развитие получава секторът на услугите: търговия, туризъм, телекомуникации. Почти всички предприятия от хранително-вкусовата и леката промишленост стават частна собственост. Това води до обновяване на мощностите, повишаване на качеството и разнообразяване асортимента на крайната продукция. През 1994г. нидерландската компания „Хайнекен“ купува пивоварна „Загорка“. През 1992г. започва работа дружество „Кълвача Газ“, което скоро се превръща в най-голямата компания за дистрибуция на газ пропан-бутан в България. През 2004г. е създадена компанията за разпространение на сателитна и цифрова телевизия „Булсатком“, която днес има над 1 милион абоната. През 1995г. отваря врати Тракийският университет, с който Стара Загора става един от академичните градове у нас. През 2009г. Регионалният исторически музей се премества в нова сграда, а година по-късно е открита обновената Държавна опера. Развитието на търговията в града се свързва и с откриването на два големи търговски комплекса – молове. Това са „Парк мол Стара Загора“ и мол „Галерия Стара Загора“. Стара Загора е избран за бизнес град на 2011г. в класация на „Дарик“, което е доказателство за доброто икономическо състояние на Общината. Проблем за града в последните години са честите обгазявания, причинени от комините на ТЕЦ „Марица изток“. Оборудването на комините със сероочистващи инсталации би трябвало да реши този проблем.

     Днес Стара Загора е важен икономически и културен център на етнографската област Тракия, втори по големина и значимост след Пловдив. Стара Загора е известен като „градът на правите улици и на липите“, град с многовековна история и силен национален дух. Стара Загора е един от най-продуктивните български градове. Основните отрасли са енергетика, машиностроене, ХВП и лека промишленост. Освен всичко Стара Загора е важен образователен, културен и туристически център, град с много музеи, паркове и градини.


 

Любопитни факти:

-          Един от най-интересните обекти в Стара Загора е Форумът на античния римски град Аугуста Траяна. Построен е в началото на 2 век от римския император Траян. Форумът включва западната порта на Аугуста Траяна, части от крепостни стени, полукръгъл площад със запазен постамент на императорска статуя, амфитеатрален аудиториум, част от главната улица на античния град и южната фасада на градските терми. Форумът е бил средище на социално-политическия, икономически и културен живот на древния град.


Форумът на Аугуста Траяна

-          Неолитните жилища в Стара Загора са на възраст 6 хиляди години пр.Хр. и са едни от най-старите жилища в Европа. В специално построена сграда са представени останките на две жилища от новокаменната епоха заедно с техния пълен инвентар – пещи за изпичане на хляб, ръчни мелници за стриване на зърно, керамични съдове, различни фигурки и др. Неолитните жилища в Стара Загора са най-добре запазените и с най-богат инвентар праисторически жилища в Европа.


неолитни жилища

-          Старозагорското клане е едно от най-черните събития в българската история. На 31 юли 1877г. редовна турска армия и башибозук под командването на Сюлейман паша унищожават Стара Загора и избиват близо 15 000 души. Единствената оцеляла сграда след опожаряването на града е Ески джамия.

-          Комините на ТЕЦ „Марица изток 2“ и ТЕЦ „Марица изток 3“ са най-големите замърсители на въздуха в България. Всеки един от тях ежегодно изхвърля в атмосферата между 300 000 – 400 000 тона серен диоксид, като в отделни години изхвърлените количества достигат 450 000 тона. Международни неправителствени организации посочват комините на ТЕЦ „Марица изток“  като най-големите единични замърсители на въздуха със серен диоксид в Европа. Газът е опасен за здравето на хората и особено за малките, възрастните и страдащите от белодробни заболявания. Комините на „Марица изток“ са причината за честите обгазявания на Стара Загора.


комините на ТЕЦ „Марица Изток“

-          Най-високата сграда в Стара Загора е Домът на строителя (85 метра).

-          Мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора“ е издигнат в чест на българските опълченци и руските войници, които отбраняват връх Шипка по време на Руско-турската освободителна война. Монументът е построен по случай 100 годишнината от боевете на мястото на командния пункт на опълченците. Паметникът представлява бетонна конструкция, висока 50 м, наподобяваща развятото Самарско знаме. До него се намират шестима български опълченци и руски офицер, символизиращи 6-те опълченски дружини, командвани от руските офицери. Под шестимата опълченци има костница, гори и вечен огън в конструкция изпълнена под формата на щикове.

-          Старозагорското въстание от 1875г. е неуспешен опит за масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. Ръководено е от Никола (Кольо) Ганчев. Началото на въстанието е 16 септември когато е трябвало на бунт да се вдигне населението на Стара Загора и околията. За съжаление, в борбата се включват много малък брой хора. Образувани са едва 6 чети, общо около 800 души. Въстанието бързо е потушено, около 600 човека са арестувани и убити. Организаторът Кольо Ганчев е обесен на градския площад в Стара Загора.

-          Аязмото е един от най-големите и красиви градски паркове в България. Интересното е че неговия създател митрополит Методий Кусев първоначално е срещал упорита съпротива от старозагорци, които били против парка, защото щял да им отнеме пасищата на животните. Според местните легенди митрополитът се е крил през нощта в Аязмото, за да го пази от нощните паши на козите и овцете.

-          Държавната опера в Стара Загора е най-голямата опера на Балканския полуостров


Държавна опера „Стара Загора“

-          Известни старозагорци са профсъюзният деятел Константин Тренчев, актьорите Наум Шопов, Златина Тодева, Стефан Вълдобрев и Стефка Янорова, революционерите Никола Ганчев, Васил Попов и Иван Гарванов, политикът Богдан Филов, художникът Димитър Гюдженов, поетът Николай Лилиев, музикантът Петър Гюзелев, борецът Явор Янакиев, футболистите Наско Сираков, Дончо Атанасов, Живко Желев.

 

Визитка:

-          Население: 136 807 жители

-          Раждаемост: 9,36‰

-          Смъртност: 13,53‰

-          Естествен прираст: -4,17‰

-          Механичен прираст: -121

-          Действителен прираст: -922

-          БВП: 2,8 млрд.лв.

-          БВП/ч: 20 467 лв.

-          Средна заплата: 921 лв.

-          Безработица: 5,0 %

-          Площ: 86 кв.км

-          Гъстота: 1591 д/кв.км.

-          Надморска височина: 196 метра

-          Климат: преходноконтинентален

-          Най-топъл месец: Юли и Август

-          Най-студен месец: Януари

-          Валежи: 571 мм

-          Регион: Югоизточен социално-икономически регион

-          Областен център: област Стара Загора

-          Общински център: Община Стара Загора


BGtop

Bulgarian TOP
0   1   2   3 4   5

Рейтинг класация на българските сайтове 5rov.com