София

 

София, Орлов мост

София

 

     София е столица на Република България и нейн най-голям град. Градът е разположен в Западната част на страната, в Софийската котловина, между планините Витоша на юг, Стара планина на север, Люлин на запад и останалата част на Софийското поле на изток. София е с население от 1 231 981 души, което го прави един от най-големите градове на Европа и единственият милионен град в България. София има определящо значение в административния, политическия, икономическия, финансовия, културния, научния и образователния живот на страната. София дава 35% от произведения БВП в България, като икономическия й профил се определя от отраслите на третичния сектор: търговия, транспорт, финанси, банкиране, застраховане, информационни и телекомуникационни дейности и услуги, и др. Забележителностите на София са: Парламентът, Президенството, Ректоратът на Софийския университет, храм-паметникът „Александър Невски“, Националния Дворец на Културата (НДК), църквата „Св. София“, булевард „Витоша“, Националният Исторически Музей.

     София има уникално географско положение. През нея преминават три от 10-те трансевропейски транспортни коридора. Това са трансевропейски коридор 4, свързващ Западна и Централна Европа с Егейското Средиземноморие и Близкия Изток; коридор №8, свързващ Адриатика с Черно море и коридор №10, свързващ Централна Европа с Истанбул и Източното Средиземноморие. Единствените други европейски градове, през които преминават три от европейските транспортни коридори са: Будапеща, Братислава и Загреб. Изключително благоприятното географско положение на София е предпоставка за развитието на търговията, бизнеса, транспорта, логистиката, както и на регионалните, междурегионалните и международните връзки и трансграничното сътрудничество.

     София е разположена в Софийската котловина, в северните подножия на Витоша. Градът има средна надморска височина 550 м, което го прави една от най-високоразположените европейски столици. София се разпростира на площ от 492 кв.км. Най-високите части на града са южните квартали (Бояна, Драгалевци, Симеоново), които се намират в полите на Витоша. Постепенно на север надморската височина се понижава, като най-ниско се намират северните софийски квартали (Левски, Враждебна, Челопечене, Сухата река). В централната част на града се издига невисок, полегат хълм (Редута), където се намират кварталите Редута и Гео Милев. София, както и цялата Софийска котловина се отводняват от река Искър и нейните притоци. През самия град преминават 5 малки реки – Перловска, Владайска, Боянска, Слатинска и Драгалевска и множество малки техни притоци.

     Климатът на София е умереноконтинентален, със средна годишна температура 10,1 градуса. Зимата в София е студена и продължителна, а лятото е сравнително горещо. Най-студеният месец е януари, със средна температура -2,2°С, а най-топли са юли (20,5°) и август (20,3°). През зимата при арктични въздушни маси и ясно време, температурите често падат далеч под нулата (-10, -15°С). В състояние на температурна инверсия е измерена и най-ниската температура за град София -27,5°С. Летата са топли, често горещи, но не така горещи както в другите равнинни райони на страната. Смекчаващо влияние оказват високата надморска височина, оградните планини и особено близостта на Витоша. Максималната измерена температура за град София е 41°С.

     Валежните количества в София са 620 мм. Максимумът им е през април, май и юни, а минимумът е през януари и февруари. За зимните месеци (декември, януари и февруари) са характерни валежи от сняг. В София ежегодно се образува снежна покривка, като в отделни години тя е особено трайна и се задържа над 60 дни.

   От неблагоприятните климатични явления характерни за София са температурните инверсии през зимата, мъглите в края на есента и началото на зимата и градушките през май, юни и юли.

     Водното богатство на София включва притоците на река Искър – Владайска и Перловска река, както и самата река Искър, която тече на изток от София. Столицата се водоснабдява от яз. „Искър“. Други по-големи водни обекти на територията на Столична община са Панчеревското езеро и езерото в кв. Дружба. Голямо богатство за София са минералните извори в Княжево, Горна баня, Овча купел, Централна софийска баня, Банкя, Панчерево.

     Населението на София е 1 231 981 жители, което я прави най-големият град в България. Тук са съсредоточени 17% от населението на страната, или всеки 5-и жител на България е столичанин. Средната гъстота е сравнително висока – 2504 д.кв.км. Разликата в населението между София и останалите градове е толкова голяма, че общия брой на населението на Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен е по-малък от този на София. Столичното население продължава да се увеличава с бързи темпове (с около 5000д. годишно), като това се дължи най-вече на миграцията на хора от провинцията. Естественият прираст на София е отрицателен, т.е. повече хора умират, отколкото се раждат. За 2015 г. стойността му е -1,70‰, което все пак е по-добре от средния показател за страната - -6,15‰. За 2015 г. броя на заселилите се надвишава този на изселилите се и миграционното салдо е положително (+5481 души). Положителният механичен прираст надвишава отрицателният естествен прираст и населението на София се увеличава.

     Според официалната статистика София е един от най-еднородните в етническо отношение градове на България. Българите са 96% от цялото софийско население, циганите са 2% и още 2% други етноси (турци, арменци, евреи, руснаци, араби, китайци, негри). В София е съсредоточен голям процент трудоспособно население: 65% от населението е в трудоспособна възраст (16-59г.). Тук са съсредоточени най-голям брой висшисти. 1/3 от всички висшисти в България живеят и работят в София.

Ларго

Парламент

 Ларгото (горе) с ЦУМ, Партийният дом и Президенството (от ляво надясно) и Парламентът на Република България (долу)

    София е столицата и най-важен административен град на България. Тук се намират Парламентът, Министерският Съвет, Президентството, всички министерства и централите на почти всички държавни агенции. София се управлява от кмет, който се избира за срок от 4 години. Общинският съвет се състои от 61 общински съветници. За по-доброто управление на града и правилното разпределение на бюджетните средства, столицата е разделена на 24 района. Начело на тези райони стоят районни кметове, които се избират от общинските съветници. Районите в София са: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне, Слатина, Изгрев, Лозенец, Триадица, Красна поляна, Илинден, Надежда, Младост, Студентски, Люлин, Витоша, Връбница, Искър, Кремиковци, Овча купел, Банкя, Нови Искър, Панчарево.

     Град София има 90 квартала. Най-големи са Люлин, Младост, Надежда, Овча купел и Обеля. Характерна черта за тези квартали са панелните блокове, строени по индустриален способ по времето на социализма. Най-скъпите и луксозни имоти в София се намират в кварталите Бояна, Драгалевци, Симеоново, Бъкстон, Изгрев и Лозенец, а най-евтини са в Обеля, Враждебна, Ботунец, Орландовци, Левски. Най-замърсени квартали са Левски, Сухата река, Подуене, които често страдат от смог и в тях през повече от половината дни в годината се отчитат завишени стойности на CO, CO2, SO2 и фини прахови частици. В квартал Младост се намира метеорологичната станция на София, а в Дружба се намира най-голямото изкуствено езеро на територията на столичния град. Изток пък е дипломатическия квартал с най-голям брой посолства, консулства и резиденции на посланици.

Смог над София

Смог над София

     Освен град София, в административно отношение към Столична община спадат още 3 града – Нови Искър, Банкя и Бухово и още 34 села. В град София се намира и областната администрация на Софийска област. София е център на Югозападния социално-икономически регион, който включва 5 области: София-град, София област, Перник, Кюстендил и Благоевград.

     София е икономическият и финансов център на България. Столицата произвежда 34,2 милиарда лева БВП, което е 40% от БВП на България. БВП/ч за София е 27 760 лв., което рязко контрастира с БВП/ч за страната – 12 074 лв. Структуроопределящи отрасли за икономиката на София са: финансовите дейности и услуги, търговията, транспорта, телекомуникациите, машиностроенето, ХВП (мелничарска, тютюнева, месна, пивоварна), строителството. В София се намират централните офиси на най-големите фирми в България. Тук са централите на енергоразпределително дружество ЧЕЗ, на НЕК, на енергийните гиганти ‚Лукойл“ и „Газпром“, на банките БНБ, „ДСК“, „ПИБ“, „Прокредит“, „Пиреус“, „Уникредит“, „Райфайзенбанк“, „Сибанк“, „Пощенска банка“ и др., на застрахователните компании „Алианц”, „Интерамерикан“, „ДЗИ“, „SDI“, „Женерали“, на телекомуникационните оператори „Мтел“, „Теленор“ и „Виваком“, на цигарената фабрика „Булгартабак“ и др. В София се намират БАН, Българската фондова борса и Софийската стокова борса.

Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Ректоратът на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ 

    София е и най-значимият образователен център у нас. Тук се намират 20 от всички 42 акредитирани висши учебни заведения в България. Особено престижни университети са Софийският, УНСС и Техническият университет. Училищата в София са 297. Най-елитни са Немската гимназия, НПМГ, СМГ, Втора Английската гимназия, Испанската гимназия, Италианският лицей, Националната търговско-банкова гимназия. Броят на детските градини е 235, а на яслите - 97.

Народен театър 'Иван Вазов"

Народен театър „Иван Вазов“

      Голямо е разнообразието на културните институции в София. Театрите са 23, като сред тях изпъкват Народният театър, Сатиричният театър и театър „Българската Армия“. Киносалоните са 31 на брой. Културните институти се допълват от множество галерии, музеи, читалища, библиотеки и др.

     Най-популярният спорт в София е футболът. Двата водещи клуба са ЦСКА и „Левски“. Освен футболът, други популярни спортове са волейбол, баскетбол, тенис, плувни спортове, лека атлетика. В София се намира Националният стадион „Васил Левски“, както и най-голямата спортна зала у нас – „Арена Армеец“.

Езерото "Ариана" и Национален стадион "Васил Левски"

Езерото „Ариана“ и Националният стадион „Васил Левски“ 

    Средната работна заплата в София е 1235 лева, при 915 лева средно за България. По този показател София е на първо място в страната. Безработицата е най-ниска сред всички областни градове – 2,9%, при 8,8% средно за страната. Общинският бюджет на Столична община за 2016г. е 1, 266 милиарда лева. 75% от приходите в столичната хазна идват от местни данъци и такси, а 25% от делегирани държавни трансфери. Това е добро съотношение, тъй като големия процент местни финансови приходи означава по-голяма финансова независимост на общината. Кредитната рейтингова агенция АКРА, поставя кредитна оценка на Столична община BBB, което я нарежда на 8–мо място сред общините в България.

     Най-големите и посещавани паркове в София са Борисовата градина, Западен парк, Северен парк и Южен парк. Те са любимо място на столичани за разходка, срещи, забавления, пикник, спорт. Освен това парковете предлагат естетическа наслада на посетителите със своята зеленина, алеи и езерца. Парковете са зелените дробове на София.

Езерото с Лилиите, Борисовата градина

Езерцето с лилиите в Борисовата градина 

    София е важен транспортен център не само за България, но и за Балканския п-в и Югоизточна Европа.  Международно летище “София” е най-голямото в България. То обслужва редовно 2 вътрешни линии (София-Варна и София-Бургас) и  43 международни линии. Всяка година 3,5 милиона пътници преминават през летище “София”. В столицата се намира Централна жп гара “София”, която е първата по значимост жп гара в страната. Тази гара е начална/крайна дестинация по няколко основни линии: София – Благоевград - Кулата; София – Мездра - Видин; София – Пловдив – Бургас; София – Пловдив - Свиленград и София – Мездра – Горна Оряховица – Варна. София събира като фокус и най-важните шосейни пътища в страната. От София тръгват почти всички магистрали на България: “Тракия” (София – Пловдив – Бургас); “Хемус” (София - Варна); “Струма” (София – Кулата) и “Люлин” (София – пътен възел “Даскалово”).

     Градският транспорт в София се състои от метро, 95 автобусни линии, 9 тролейбусни линии и 15 трамвайни линии. Ежедневно линиите на градския транспорт и метрото превозват 1 200 000 пътника. Отделно от Градския транспорт, транспортни услуги предоставят 49 маршрутни линии и 5600 таксита. Основните пътни артерии в София са булевардите “Цариградско шосе”, “България”, “Цар Борис III”, “Тодор Александров”, “Сливница”, “Александър Малинов”, “Васил Левски” и “Черни връх”, както и Околовръстното шосе.                

  Цариградско шосе

Цариградско шосе е основна пътна артерия на София

 

     Най-емблематичните и познаваеми обекти в София, които са добре известни на жителите на града, а и на голяма част от останалите българи, са: площад “Независимост” (Ларго), храм-паметник “Александър Невски”, НДК, булевард “Витоша”, Ректората на Софийския университет, Орлов мост, Лъвов мост, езерото “Ариана”, хотел “Плиска”, 4-ти километър, Национален стадион “Васил Левски”, многофункционална спортна зала “Арена Армеец”, ул. “Граф Игнатиев” (Графа), площад “Патриарх Евтимий” (Попа), ул. “Пиротска”, Халите, църквата “Св. Неделя”, Боянската църква, джамията “Баня Баши”, Национален исторически музей (НИМ), Национален Археологически музей, музей “Земята и Хората”, Национална художествена галерия, Народен театър “Иван Вазов”, Национална Библиотека “Св.Св. Кирил и Методий”, Петте Кьошета, паметник на Васил Левски, паметник на Съветската армия, Руски паметник, Перловска река (Канала), Моста на влюбените, Зоопарка. Това са местата, където столичани си “чукват” среща, отиват “на кафе”, гледат културни или спортни мероприятия, пазаруват, разглеждат, разхождат се или просто се виждат с приятели.

"Витошка"НДК

Храм-паметник "Александър Невски"улица "Граф Игнатиев"

горе: улица „Витошка“ и НДК

долу: храм-паметникът „Александър Невски“ и улица „Граф Игнатиев“ 

    София е древен град. На нейна територия са намерени следи от селища, датиращи от 5000 г.пр.Хр. Около средата на 8 век преди Христа по тези земи са живеели сердите. Те били тракийско племе и нарекли своя град Сердонополис (“град на сердите”). Това е и най-ранното, запазено в източниците наименование на град София. Впоследствие градът става владение на Александър Македонски, като по това време станал известен като Сердика. През 29г. градът става част от Римската империя. През 1 и 2 в. значението на Сердика за римляните нараства. Градът лежи на римският път “виа милитарис” и има стратегическо значение за управлението на тракийските земи на Балканския полуостров. Сердика се разраства значително като са построени крепостна стена с наблюдателни кули, издигнати са административни и други представителни сгради. В края на 3 век Сердика става столица на обширната римска провинция Дакия. Сердика е избрана за резиденция на римския император Константин Велики. Това е бил любимият град на императора, като Константин е прекарвал повече време в Сердика отколкото в Рим и може да се твърди, че оттук Константин е управлявал Римската империя.

     През 5-6 век градът често е подлаган на нашествия на хуни, готи, авари, славяни. Последните се заселват трайно по тези места през 6 век. В средата на 6 век император Юстиниан построява базиликата “Св. София”, на която впоследствие е кръстен самия град.

църква "Света София"

  Базиликата „Света София“ е дала името на града

 

   На 9 април 809г. – Великден, хан Крум присъединява Сердика към България. Славяните стават преобладаващ етнически елемент в града и му дават името “Средец”, което означава “среда”, от централното разположение на града в Софийското поле. По времето на Втората българска държава, епископът на Средец е въздигнат в сан митрополит. От 12 до 14 век Средец е главен град на западните български земи. Градът се управлява от севастократор, втората по ранг титла след царя. В града процъфтяват занаятите и търговията, а към 13 век се оформя Софийската (Мала) Света гора – значим център на Православието с множество манастири около града.

     В края на 14 век османските войски завземат Средец и той става главен град на всички европейски територии на Османската империя. Турската управа утвърждава християнското име на града – София, кръстено на името на базиликата “Света София”. София става административен център на Румелийският еялет, най-голямата административна единица в Османската империя, която обхваща почти целия Балкански п-в. Големите и хубави църкви са превърнати в джамии, строят се сгради на турската администрация и турски обществени сгради. Богата българска книжовно-просветна дейност се развива в манастирите около София и те стават известни като Софийската книжовна школа. От 17 век градът започва да запада, заедно със западането на самата Османска империя. В края на 18 и началото на 19 век повечето балкански народи извоюват свободата си и значението на София като административен център намалява значително. Към средата на 19 век, българите в София са около 50%, има голяма еврейска общност (35%) и по-малки турски, цигански и гръцки общности. В София има консулства на Австро-Унгария, Италия и Франция.

     Въпреки че Васил Левски основава революционни комитети в София и околните села, градът не се включва в Априлското въстание. Няма и значително участие в Руско-Турската Освободителна война. Българите в София и околните села помагат на руските войски предимно с разузнавателни данни, осигуряване на храна и подслон за руската войска и снабдяване с провизии.

     София е освободена на 4 януари 1878г. от руски войски под командването на генерал Йосиф Гурко. Непосредствено след Освобождението, населението на града е 12 000 души, от които 6600 българи, 3500 евреи, 800 турци и 700 цигани. По-големи български градове по това време са Пловдив (33 000д.), Варна (25 000д.), Русе (26 000д.), Шумен (23 000д.), Сливен (20 000д.) и Стара Загора (15 500д.).

     София е избрана за столица на България на 3.04.1879г. по време на Учредителното събрание, по предложение на Марин Дринов. Марин Дринов обосновава своето предложение с това, че София заема средищно положение между трите големи български етнографски области – Мизия, Тракия и Македония, а освен това градът е отдалечен от Османската държава. Избирането на София за столица дава голям тласък в развитието на града. Строят се административни и правителствени сгради, оформят се централните площади и парковете, въвеждат се в експлоатация първите фабрики. През 1900 г. над Панчарево е построена първата водноелектрическа централа, която е снабдявала с електричество царския дворец и централните софийски улици. През 1888г. е открито първото висше учебно заведение в България – Софийският университет. Градът се разраства бързо и в навечерието на Втората световна война населението му достига 400 000 души.

     С настъпването на социализма започва нов етап в развитието на град София. Столицата се модернизира и индустриализира. Разширява се и се оптимизира пътната мрежа и градският транспорт. Обновява се централната градска част, появяват се сградите на БНБ, Президенството, Партийният дом, Министерският съвет, ЦУМ, Националният стадион „Васил Левски“. С приоритет се развива тежката промишленост – металургия, машиностроене, металообработване, енергетика. Настъпилата централизация и индустриализация в цялата страна, както и приоритетното развитие на тежката промишленост в София, принуждава много българи да емигрират към столицата. София се разраства с бързи темпове. Строят се нови жилищни квартали и комплекси с характерните еднотипни панелни блокове. Появяват се кварталите “Младост”, “Люлин”, “Дружба”, “Надежда”, където се заселват преселниците от вътрешността на страната. Много от селата около София са погълнати и стават жилищни квартали – Бояна, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Мусагеница, Илиянци, Малашевци, Обеля, Орландовци, Симеоново, Суходол, Подуене, Горубляне, Кремиковци и др.

 квартал "Младост"

изглед към квартал „Младост“

     През 1958г. край София започва да работи най-голямото металургично предприятие на Балканския полуостров – металургичен комбинат “Кремиковци”. През 60-те и 70-те години в него са работели между 40 000 – 60 000 души. Освен металургията, други застъпени отрасли по това време са машиностроенето, енергетиката, ХВП, фармацевтичната промишленост, тютюневата, мелничарската, пивоварната, строителството. Населението на София към 1989г. достига 1 200 000 души. През 70-те и 80-те години се появяват още емблематични и до днес обекти за София: Цариградско шосе, НДК, хотел “Родина”, сградата на КНСБ, хотел “Плиска”, кино “Изток”. София се превръща в първостепенен образователен и културен център. Врати отваря икономическия университет “Карл Маркс” (сега УНСС), Университета по строителство и геодезия, Техническия университет. През 70-те години в южните терени на София се обособява студентски кампус, който приютява учещите се в София студенти от провинцията.

Национален Дворец на Културата

 Националният Дворец на Културата

 

    След падането на комунизма и настъпването на демокрацията, в София навлизат чуждестранни капитали. Отраслите на промишлеността отстъпват място на сектора на услугите. Развиват се банкиране, застраховане, кредитиране и други финансови дейности и услуги. Строят се модерни офис сгради, които осигуряват на бизнеса нужните му офис и търговски площи. В момента, на Цариградско шосе, след 7-и км в посока Горубляне, се строи “Капитал форт”, най-високата сграда в България. Тя ще бъде изцяло офис сграда и ще предоставя офис и търговски площи за нуждите на бизнеса в града. Височината й ще бъде 128 метра, а общата й площ – 80 000 кв.м. На бул. “България” се строи още една подобна масивна сграда – “Милениум център”. Тя ще бъде с височина 112 м., но общата й площ ще бъде по-голяма от тази на “Кепитал Форт” – 136 000 кв.м. Освен офис площи “Милениум център” ще предлага и жилищни такива. “Кепитал Форт” и “Милениум център” ще бъдат най-високите сгради в България и ще станат неизменна част от градския пейзаж на София. Успехи в развитието на града за последните години са строителството на столичното метро, изграждането на нови кръстовища, ремонтирането на ключови такива, строителството на Северната и Южната дъга на Околовръстния път и пускането в експлоатация на автомагистрала “Люлин”. Нерешени проблеми остават задръстванията, замърсения въздух, липсата на депо и завод за депониране и рециклиране на отпадъците, бездомните кучета.

Любопитни факти:

-         София (550м) е втората най-високоразположена европейска столица. По-високо от нея стои единствено Мадрид (670м)

-         София лежи на една географска ширина със Скопие, Рим, Барселона, Ню Йорк и Чикаго. Зимата в тези градове е много по-топла от тази в София, заради континенталния климат на София.

-         Северното подножие на Витоша е едно от местата в България, където най-често се образуват торнада.

-         София е единствената голяма европейска столица, която не се намира на голяма река или на брега на море

-         Най-близкия милионен град до София е Белград (396 км)

-         София заема 1/3 от площта на Софийската котловина

-         Освобождението на София е официално обявено на 4.01.1878г. в парк „Св. Николай Софийски“

-         София е обявена за столица след решението на Учредителното събрание, проведено във Велико Търново. Членовете на комитета, участвал в избирането на нова българска столица, били 9 души. София печели 5 гласа, Велико Търново – 4.

-         В разгара на Руско-турската освободителна война, отстъпващите турски части, водени от Сюлейман паша, имали намерение да опожарят София и да избият населението й, по подобие на Стара Загора. Решаващата намеса това да не се случи имат италианският и френският посланици в София – Вито Позитано и Леандър Льоге.

-         Известният български писател Алеко Константинов смята че костите на обесения Васил Левски са погребани под църквата „Св. Петка Самарджийска“

-         Първата електрическа крушка в София е светнала в градината пред двореца на 1.07.1879г. по случай възкачването на престола на княз Александър Батенберг

-         В София има 29 музея, 23 театри, 37 художествени галерии, 31 кина, 490 библиотеки, 116 читалища

-         В столицата има 20 университета, 297 училища, 235 детски градини, 97 детски ясли

-         Ежедневно в превозните средства на градския транспорт пътуват 1,1 милиона пътника

-         Броят на колие в София е 700 000

-         48 000 е броят на жилищата в София

-      Всяка година населението на града се увеличава с около 8000 души. Това се дължи на преселници най-вече от областите Софийска, Видин, Монтана, Плевен, Ловеч, Пловдив, Кюстендил.

-         Кепитъл Форт е най-високата сграда на София (а и на България) – 128 метра и 45 етажа

-         Общият обем на офис площите в София е 1,7 милиона кв.м.

         -       Базиликата „Света София“ (която дава името на града) е една от най-старите действащи християнски храмове в света. Построена е през 313г.

           -         Името „София“ означава „божествена премъдрост“

           -         Девизът на София е „расте, но не старее“

         -         В края на 19 век по-популярно сред жителите на града е било името Средец. Непосредствено след Освобождението, през 1879г., гражданите създават комитет, който изискал от руската администрация смяната на името на града от София на Средец. Руснаците обаче, решават да се запази името София, тъй като то е по-популярно сред дипломатическите среди.

     -    На 16.04.1925г. в църквата „Света Неделя“ е извършен атентат, дело на комунистите. Целта е била да се ликвидира цар Борис III и правителството на Демократичния сговор, които е трябвало да присъстват на петъчната служба. Убити са 213 човека. Сред жертвите не са нито Царя, нито министър-председателя Александър Цанков. Това е най-тежкият терористичен акт в европейската история.

         -         Според данни на БАН жителите на кварталите Левски, Сухата река, Подуене, Враждебна, Надежда, Павлово, както и живеещите около Орлов мост, Лъвов мост, бул. „Александър Стамболийски“ и в близост до него, дишат най-мръсния въздух в цялата страна.

          -         В Сердика са родени римските императори Аврелиан и Галерий

        -    В центъра на София, в радиус от 100 метра се намират три големи религиозни храма: църквата "Света Неделя", джамията "Баня Баши" и Софийската Синагога. Близостта на три храма, на християнството, мюсюлманството и юдаизма е уникална в световен мащаб.

        -         Черни връх (2294м) е най-високият връх на планината Витоша. Произходът на името му не е напълно изяснен. Според най-разпространената теория името на върха дават черните камъни, които се намират по склоновете му.

    -    Резерватът „Торфено бранище“ в планината Витоша има най-голямото биологично разнообразие от растителни видове в България.

      -         Най-старото дърво в София е черница на възраст 650г. Намира се на ул. „Искър“.

 

 

 

Визитка:

        -         Население: 1 231 981 жители

        -         Раждаемост: 10,20‰

        -         Смъртност: 11,90‰

        -         Естествен прираст: - 1,70‰

        -         Механичен прираст: + 5481 д.

        -         Действителен прираст: + 3699 д.

        -         БВП: 34,2 милиарда лева (40%)

        -         БВП/ч: 27 760 лв.

        -         Средна работна заплата: 1235 лв.

        -         Безработица: 2,9%

        -         Площ: 492 кв.км.

        -         Гъстота: 2504 д/кв.км.

        -         Надм .височина: 550 м

        -         Климат: умереноконтинентален

        -         Най-топъл месец: Юли

        -         Най-студен месец: Януари

        -         Валежи: 621 мм

        -         Столица (на Република България)

        -         Регионален център: Югозападен социално-икономически регион

        -         Областен център: София-град

        -         Общински център: Столична община

      Света София

BGtop

Bulgarian TOP
0   1   2   3 4   5

Рейтинг класация на българските сайтове 5rov.com