Сливен

СЛИВЕН

 

     Сливен е град в Югоизточна България, разположен в подножието на Стара планина. Градът е част от Югоизточния социално-икономически регион и е административен център на област Сливен и на Община Сливен. Населението му е 87 895 души, което го прави осмият по големина град на България. Сливен често е наричан „Градът на Стоте войводи“, известен е с възрожденското си минало, хайдушките чети, Сините камъни, текстилната индустрия, големия брой цигани и студеният вятър „бора“.

     Сливен се намира в подножието на южните склонове на Сливенска планина, която е част от Старопланинската верига. Нейният първенец е връх Българка с височина 1181 м. Сливен лежи под скалния масив Сините камъни, който представлява внушителна гледка. Сините камъни са част от природен парк, който носи същото име и обхваща площ от 11 500 ха. Сливенското поле, в което е разположен градът, е част от подбалканските полета и се характеризира с ниска надморска височина (200-250м) и еднообразен равнинен релеф. Надморската височина на самия град е 243 м, а площта му е 194 кв.км. Морфоложки Сливен лежи на границата между подбалканските полета и Стара планина. Тази особеност е определяла културата и бита на местното население.

връх Българка (1181м) – най-високата точка в Източна Стара планина

     Близостта на Сливен до проходите Вратник (между Елено-Твърдишката и Сливенската планина) и Котленски (в Котленската планина) е играла важна роля за икономическото развитие на града през вековете. И до днес, тези два прохода са пътни артерии между Северна и Южна България. Те са определяли значението на Сливен като търговски, занаятчийски и стопански център. Близо до града преминават два важни пътя от Републиканската пътна мрежа. През Котленския проход преминава първокласен път Силистра - Шумен - Ямбол – Елхово – Лесово, а на 10 км на юг от Сливен преминава пътят София – Карлово – Сливен – Карнобат – Бургас. Тук преминава и подбалканската жп линия София – Карлово – Тулово – Сливен – Карнобат – Айтос – Бургас. Близостта на града до Сливенската планина му дава възможност да развива планински, познавателен, пешеходен и рекреационен туризъм, както и да развива специфични отрасли като овощарство, лозарство, пасищно животновъдство. Сливенското поле пък дава възможност на града да развива маслодайната индустрия, отглеждането на праскови, зърнопроизводството и отглеждането на едър рогат добитък. Сливен се намира на 307 км източно от столицата София, на 114 км западно от черноморското пристанище Бургас и на 178 км североизточно от втория по големина български град – Пловдив.

     Климатът на Сливен е преходноконтинентален. Зимите са меки, летата са относително топли, валежите са равномерноразпределени по сезони. Средната годишна температура е 12,4°. Зимите в Сливен са сравнително меки. Най-студеният месец – януари има положителна средна температура - + 1,4°. Валежите са от сняг и дъжд като понякога могат да бъдат обилни. Абсолютната минимална температура за града е - 22°. Характерно явление за град Сливен през студеното полугодие е вятърът бора. Сливенската бора е студен, силен, поривист, падащ вятър, който духа от планината към полето. Причините за появата му са орографски. Когато студен фронт нахлува от север през България, въздушните маси се задържат от Стара планина и времето по северните склонове може да е много по-бурно и студено от южните. Идва момент в който студеният фронт преминава билото на планината и студеният въздух се спуска стремглаво надолу към полето. Така се образува силен, студен вятър, чиято скорост може да придобие ураганен характер (над 120 км/ч). Сливенската бора е опасно явление и нанася щети на посеви, дървета, сгради, стълбове, покриви и др. Често сливенската бора е толкова силна, че в комбинация с ниските температури може да причини измръзване за минути. Летата в Сливен са топли, но не така горещи както в равнинните части на страната. Смекчаващо влияние играе Сливенската планина и планинските ветрове, които духат към града вечерно време. Средната температура на най-топлия месец – август е 23,3°. Валежите са от дъжд, като често имат пороен характер. Абсолютната максимална температура за подбалканския град е 41,8°. Средногодишните валежи са 599 мм, равномерноразпределени по сезони. Все пак се очертават два слабоизразени максимума (априлско-юнски и октомврийско-декемврийски) и два минимума (мартенски и августвувско-септемврийски). Опасни климатични явления характерни за Сливен са сливенската бора и поледиците през зимата и летните бури и градушките през лятото.

     През Сливен преминават три малки реки – Асеновска, Новоселска и Манастирска, които се вливат една в друга на територията на града. Трите реки всъщност дават името на града: „Сливен“ от „сливането“ на трите реки. Най-голяма е Асеновска река, тя събира водите на другите две по-малки реки, тече на юг през Сливенското поле и се влива в река Тунджа. Максимумът на оттока на реката е от февруари до май, а минимумът е от юли до октомври. По протежението на Асеновска река, на 10 км северозападно от Сливен, е изграден язовир „Асеновец“, чийто води се използват за битово и промишлено водоснабдяване на града.


река Асеновска след буря

     Сливен е част от Югоизточния социално-икономически регион, чийто административен център е град Бургас. Сливен е център на Сливенска община и Сливенска област. Общината се състои от 45 населени места, 2 града – Сливен и Кермен и 43 села. По-големи са селата Желю войвода, Крушаре, Самуилово, Сотиря и Тополчане. Сливен се управлява от кмет, избиран пряко от жителите на града за период от 4 години. Общинският съвет представлява местният парламент и се състои от 41 общински съветници.

     Населението на Сливен е 87 895 жители. Това е осмият по големина български град и трети в Югоизточният социално-икономически регион след Бургас и Стара Загора. След 1992г. населението на града постоянно намалява. Максимумът е бил през 1992г. когато Сливен е имал 106 000 жители. Т.е. за 23 години Сливен е намалял с 18 000 души. Демографската структура на Сливен е неблагоприятна. Това се дължи най-вече на засилената емиграция, която продължава и до днес. Жителите напускат града в търсене на по-добри условия на живот и работа. Иначе естественият прираст е с по-добри показатели от средните за страната. Раждаемостта е висока (за България) – 11,96‰ (1во място сред областните градове в страната). За сравнение, раждаемостта в България за 2015 г. е 9,19‰; Плевен – 8,54‰; Добрич – 8,26‰. Високата раждаемост на Сливен се дължи на големият процент циганско население, което има значително по-големи репродуктивни нагласи от българския етнос. Смъртността на града за 2015 г. е 14,36‰ (България – 15,34‰, Плевен – 14,08‰, Добрич – 12,72‰). Естественият прираст е отрицателен: -2,40‰ (България -6,15‰, Плевен -5,54‰, Добрич -4,46‰). Механичният прираст е силно отрицателен. През 2015 г. броят на напусналите града надвишава с 634 души броят на заселилите се. Сумарно, естественият и механичният прираст ни дават действителният прираст. Той показва реалното изменение на броя на жителите на града за една календарна година. Стойността му за Сливен за 2015 г. е -1170 души. Средната гъстота на населението в подбалканския град е 453 д/кв.км., което е една от най-ниските стойности сред областните градове. В Сливен преобладава българският етнос. Българите в града са 70 000 и съставляват близо 65% от цялото население. Сливен е известен с големия си брой циганско население. Циганите в Сливен са 20 000 и техният брой и относителен дял непрекъснато нараства. Към 2015 г. те съставляват 25% от сливенското население. Големият брой ромски жители предизвиква редица социални проблеми – повишена престъпност, безработица, бедност, неграмотност. Освен българи и цигани, в града живеят и по-малки етнически групи – каракачани, арменци, турци и руснаци.

     Природните дадености и традициите са причина основните отрасли в икономиката на Сливен да са текстилната и ХВП. Тежката промишленост е по-слабо представена в града. Сливен е известен текстилен център още от периода преди Освобождението. Тук през 1834 г. е открита първата текстилна фабрика, която е била първата фабрика в българските земи изобщо. Нейн собственик е бил Добри Желязков – Фабрикаджията. По време на социализма в града е работел огромният текстилен завод „Георги Димитров“, давал работа на 2500 души. Днес най-големият представител на отрасъла е фирма „Едоардо Миролио“ с 800 души персонал. В града работят още десетина по-малки текстилни предприятия, които произвеждат хавлиени тъкани и изделия, мъжки и дамски чорапи, облекло, вълнени прежди и др. Фирма „Декотекс Карпет“ произвежда килими. От ХВП най-добре застъпени са овощарството (производство на праскови), лозарството, зърнопроизводството, млекопреработването, производството на консерви. Най-големият и известен представител на отрасъла в региона е фирма „Домейн Бойар“, която произвежда вина. Фирма „Вини“ също произвежда висококачествени вина и високоалкохолни напитки. Районът около Сливен е известен като Долината на прасковите. Тук се произвеждат близо 40% от прасковите в България, което е предпоставка за развитие на плодово-консервната промишленост.

прасковени масиви в Сливенското поле

Сливен има традиции в млекопроизводството и млекопреработката. Фирма „Трибул“ произвежда сирене и кашкавал с марка „Олимпус“. В Сливен се намират и едни от най-големите предприятия за преработка и пакетиране на ядки. Освен текстилната и ХВП, важни за икономиката на града са още туризмът, търговията, строителството.

     Произведеният БВП  в Община Сливен за 2015 г. е 921 000 000 лв. БВП/ч възлиза на 10 478 лв., което е доста ниска стойност. За сравнение, БВП/ч на България за 2015 г. е 12 074 лв.; София – 27 760 лв.; Пловдив – 17 856 лв.; Варна – 12 557 лв. Средната работна заплата в Сливен за изминалата година е 712 лв. За България тя е била 915 лв.; Плевен – 716 лв.; Добрич - 706 лв.; Шумен - 781 лв. Безработицата е 14,6% - една от най-високите безработици сред областните градове на България. Високата безработица е в резултат на високия процент неграмотно и бедно циганско население. Безработицата за 2015г. в България е била 8,8%, Плевен – 9,5%, Добрич – 7,4%, Шумен – 5,3%. Като цяло икономиката на Сливен страда поради липса на квалифицирани кадри, голямата безработица, липса на инвеститорски интерес, високия процент малограмотно и неграмотно население. Бюджетът на Общината за 2016г. е 96 900 000 лв., също доста ниска стойност за община с 123 000 души население. Собствените приходи са едва 50 100 000 лв. (51,7%), а държавните трансфери са 46 800 000 лв. (48,3%).

     Най-старото постоянно селище по тази земи е от 6 - 4в. пр.н.е. и се е наричало Туида. Произходът на името и обитателите му не е изяснен, но най-вероятно първите му жители са били траки от племената асти, кабилети и селети. Селището се е намирало в местността Хисарлъка, невисок хълм в северната част на съвременния Сливен. Според една от хипотезите то е било култов център на траките. При разкопки са намерени останки на крепостни стени, ъглови кули, северна и южна порта, жилищни, стопански и военни помещения, както и два мраморни постамента, посветени на боговете Аполон и Зевс. Това доказва, че каквито и да са били обитателите на древната Туида, те са изпитвали силно елинистическо влияние. По-късно, в средата на 3в. пр.Хр. римляните завладяват Туида и той става част от новосъздадената римска провинция Тракия. В началото на 3 век селището е наричано „тържище“ и е било с големи икономически възможности. След преместването на столицата на Римската империя в Константинопол, Туида е укрепен, издигната е крепост върху хълма. Крепостта е разрушена при набезите на хуните през 5 век. Възстановена е отново в началото на 6 век, като новата крепост е значително по-укрепена, построена е и нова защитна стена, на 1.80м външно от основната. Една от най-важните постройки по това време е трикорабната базилика, където се е концентрирал духовният живот на населението. Градът е бил седалище на епископ. Туида е превзета и разрушена до основи от авари и славяни през 588-589г.


древната Туида

     През 705г. разрушената крепост, както и цялата област Загоре, са присъединени към България по времето на хан Тервел. Българите възстановяват града, ремонтират крепостните стени, водопровода, строят нови сгради. След унищожаването на Първата българска държава, градът става владение на Византия. В средновековната византийска литература, селището се среща под няколко варианта – Стилвнос, Сливно, Савулен, Силимно. Произходът на тези названия е славянски, което затруднява византийците при правилното изписване на името на града. Арабският географ Идриси през 1153г. го нарича Истилифунос. Някъде по това време значението на крепостта започва да намалява и градът запада. Крепостта е напусната и престава да се използва през 13 век. През 13 и 14 век градът попада в пределите на Втората българска държава, когато е бил център на духовен живот. В околността са действали 24 манастира и местността е била известна като „Малка Света гора“. Османските турци превземат града през 1388г. Средновековният град и крепостите са разрушени, а манастирите опожарени.

     През 15 и 16 век Сливен е известен като селище на соколари (отглеждащи ловни соколи) и дервенджии (пазачи на проходи). Постепенно става важен занаятчийски град, който се прочува с изработката на хубавия вълнен плат „кебе“. През 17 век Сливен се издига като важен занаятчийско-търговски град, използвайки активно водната сила на реките. Най-развито е било абаджийството. В града са идвали стотици търговци, за да купуват топове вълнени платове. Доста развито е било и тюфекчийството (изработването на пушки). За първи път градът е споменат с името „Сливен“ от Паисий Хилендарски в неговата „История Славянобългарска“ (1762г.). В края на 18 и през 19 век в Сливенско особено активно е хайдушкото движение. Хайдутите били въоръжени местни дружини, които защитавали християнското население от турците. Особено прочути били хайдушките дружини на Индже войвода, Злати войвода, Кара Съби, Радой, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Теню войвода. Заради техните действия Сливен се прочува като „Градът на 100-те войводи“. Сливен е освободен по време на Руско-турската война от 1828-1829г. За съжаление Русия губи войната и заедно с руските войници от България се изтеглят и 15 000 сливналии, подкрепили руснаците. През 1830г. в Сливен се открива първото в българските земи руско консулство. През 19 век подбалканският град е един от центровете на Българското Възраждане и национално-освободителното движение. През 1860г. тук се основава читалище „Зора“, с главен деец Добри Чинтулов. Основоположник на българското театрално изкуство е роденият в Сливен общественик и културен деец Сава Доброплодни, който написва първата в историята ни пиеса – „Михаил Мишкоед“. През 1834г. Добри Желязков – Фабрикаджията създава първата вълненотекстилна фабрика в България, която поставя началото на промишлеността у нас.


фабриката на Добри Желязков

Сливен е избран за център на Втори революционен окръг по време на Априлското въстание с главен апостол Иларион Драгостинов. Поради различни причини окръгът не взима участие в самото въстание. Сливен е освободен от османско робство на 4.01.1878г. по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878г.

     След Освобождението занаятите в Сливен западат, но текстилната промишленост продължава да се развива и да оформя икономическият облик на града. В навечерието на Втората Световна война населението на града е 33 000 жители. След Втората Световна война градът се разраства, модернизира и индустриализира. Вълненотекстилната промишленост продължава да е структуроопределящ отрасъл. Построен е големият текстилен комбинат „Георги Димитров“, който е произвеждал различни видове вълнени платове. Отваря врати през 1974г., а в най-добрите си години е давал работа на 2500 души. Други големи текстилни предприятия, които са открити по това време са „Съби Димитров“ и „Добри Желязков“. По време на социализма Сливен оформя своя съвременен облик. Градът е преустроен и придобива спретнат вид. Оформя се централна градска част с главна пешеходна улица, основните улици, градската градина. Панелните блокове придават облика на жилищните квартали на Сливен. Ясно се обособяват 14 жилищни квартала, най-големи от които са „Дружба“ (20 000ж.), „Сини камъни“, „Речица“, „Клуцохор“. Сливен се превръща в туристически град и все повече хора идват да се запознаят с възрожденското минало на града. Най-посещавани забележителности са: паметникът на Хаджи Димитър, Часовниковата кула, Музеят на текстилната индустрия, къща-музей „Хаджи Димитър“, къща-музей „Сливенски бит“, къща-музей „Добри Чинтулов“, Регионалният исторически музей, крепостта „Туида“, местността „Карандила“, природен парк „Сините камъни“. Населението на града през 1989г. достига 107 000 жители.

     След 1989г. икономиката на Сливен навлиза в криза. Ограничаването на външните пазари с разпадането на СИВ определя и намаляването на заетостта и на обема на продукцията в текстилния отрасъл. Отбелязва се трайна тенденция към намаляване дела на текстилната и трикотажната промишленост в дела на БВП. Бившият завод „Георги Димитров“ е закупен от „Едоардо Миролио“ и днес в него работят по-малко от 800 души. В последните 15 години в Общината навлязоха свежи пари от частни предприемачи. Появиха се модерните винарски предприятия „Домейн Бойар“ и „Вини“, млекопреработвателния комбинат „Трибул“, консервния завод „Фрукто“. Всички те залагат на повишаването на качеството на произведената продукция и разнообразяването на асортимента й. Въпреки тези положителни моменти, промишлената продукция и делът на заетите продължават да намаляват. Сливен има много ниска средна работна заплата, най-високата безработица сред областните градове, ниска продуктивност, високо ниво на бедност и висок процент неграмотно и малограмотно население. За съжаление младото население (особено сред българския етнос) напуска града и за 25г. населението на Сливен е намаляло с 16%, от 107 000 през 1989г. до 89 000 през 2013г.

 

Любопитни факти:

-       Името на Сливен идва от сливането на три реки: Асеновска, Новоселска и Манастирска на негова територия

-       Характерно климатично явление за Сливен е студеният, поривист вятър бора. Понякога поривите му са толкова силни, че отнасят покривите на немасивните постройки. Това е причината по покривите на сградите в най-близкия до Стара планина квартал – „Кольо Фичето“, да са сложени големи камъни или други тежки предмети.

-       В миналото в местността Хисарлъка в северната част на Сливен е съществувало античното селище Туида. Не е съвсем изяснено какви са били обитателите му и откъде произлиза името му, но днес се приема че жителите му са били траки. Съществува обаче една интересна теория за произхода на името на античния град. На готски език думата „thiuda” означава „народ“, от което произлиза етнонима “deutsch” – немци, германци. Възможно е обитателите да са били готи, които в първите векове на Новата ера се заселват в централните и източните райони на днешна Северна България.

-       Най-известният сливналия в цялата история на града е воеводата Хаджи Димитър. Неговото светско име е Димитър Николов Асенов. Хаджи Димитър е хайдутин в няколко чети и сам е войвода на три, като действа предимно в Централния Балкан. Води сражения както с редовна турска армия, така и с полицейски части, разбойници и гръцки свещеници. Най-голяма по численост (125 човека) е била четата, ръководена от него и Стефан Караджа през 1868г. Хайдутите водят множество сражения из Централния Балкан с многократно превъзхождащата ги турска армия и й нанасят тежки поражения. На 18.07.1868г. Хаджи Димитър и останалите 30 души от четата стигат връх Бузлуджа, където са обградени от 700 човека редовна турска армия. Сражението продължава 3 часа, но накрая успяват да се измъкнат живи само четирима четника. Сред убитите е и Хаджи Димитър. Днес, в негова чест в централната част на Сливен е издигнат красив паметник, а къщата му е превърната в музей, където посетителите могат да се запознаят с живота и бита на воеводата.


паметник на Хаджи Димитър в Сливен

-       В Сливен отваря врати първата фабрика по българските земи. Това става през 1834г. когато Добри Желязков – Фабрикаджията открива вълненотекстилно предприятие с манифактурно производство. Днес, част от помещенията са превърнати в музей на текстилната индустрия – единственият подобен у нас.

-       Култово място за Сливен е скалният феномен „Халката“. „Халката“ представлява скално образувание, намиращо се на 550 метра височина над Сливен. До него може да се стигне по пешеходна пътека. Това е любимото място на младите сливналии за предложение за брак на своите половинки. Според поверието, ако момче и момиче минат заедно през „Халката“ ще останат влюбени за цял живот.


скалния феномен „Халката“

-       Ако по обяд сте в центъра на Сливен точно в 12:00ч ще чуете „Стани, стани юнак Балкански“, песен на Добри Чинтулов, която се разнася от часовниковата кула. Градският часовник е един от символите на града и се извисява над сградата на Общината. Завършен е през 1939г., а камбаната, която оповестява всеки кръгъл час, е сътворена още през 1808г.

-       Като се каже „Сливен“ и повечето българи се сещат за Сините камъни. Сините камъни са интересни скални образувания, издигащи се над града. Те са обрасли в специфичен мъх и благодарение на него сменят цвета си в зависимост от времето и светлината. Така например, при ясно и слънчево време камъните изглеждат сини, след дъжд искрят и сияят, при облачно време са сиви. Сините камъни са част от природен парк, носещ същото име и обхващащ площ от 11 ха. Най-високата точка на парка е връх Българка (1181м) – най-високият връх в Сливенска планина и в цяла Източна Стара планина. Част от парка е и местността Карандила – популярно място за разходки и почивка. До Карандила може да се стигне пеш по Хайдушката пътека или с лифт, началната станция на който се намира в подножието на планината.


Сините камъни над Сливен

лифт до местността Карандила

-       Всяка година през лятото в местността Карандила се организира Каракачански събор. Каракачаните са отделен етнос, с най-близко родство със съвременните гърци, които в миналото са били номади, а днес се занимават най-вече с отглеждането на овце, добива и продажбата на мляко, месо и вълна. Каракачаните са православни християни с гръцко национално самосъзнание. Етнонима им идва от турските думи „кара“ – черен и „качан“ – беглец. На събора в Карандила всяка година среща си дават хиляди каракачани от България и Гърция, които представят обичаите, бита и културното си наследство.

каракачани

-       Старият бряст е природен феномен в центъра на Сливен на възраст около 1100 години. Дървото е от вида Ulmus kompestris (полски бряст) и е обявено за защитен обект. Обиколката му при корена е 5,65м, а височината му достига 10 метра. Дървото е остатък от Великата Българска гора (Магна силва Булгарика), която се е простирала от Родопите до Черно море. Старият бряст е свързан и с историята на Сливен, особено от времето на турското робство. Тук турците са обесвали заловените хайдути. Затова и до днес дървото е почитано като лобното място на българските герои и е символ на българския национален дух. Всеки застанал пред хилядолетното дърво ще усети магнетизма му. Старият бряст е избран за европейско дърво на годината за 2014г.


Старият бряст

-       Най-известните личности родени в Сливен са: поетът Добри Чинтулов, писателите Сирак Скитник и Радой Ралин, общественикът и лекар д-р Иван Селимински, общественикът и театрален деец Сава Доброплодни, летецът Продан Таракчиев, математикът Димитър Табаков, предприемачът Добри Желязков, дипломатът Симеон Табаков, футболистът Йордан Лечков, щангистът Норайр Нурикян, журналистът Кеворк Кеворкян и хайдутите и революционерите Панайот Хитов, Георги Икономов, Индже войвода, Хаджи Димитър, Чудомир Кантарджиев, Георги Папанчев, Кръстьо Асенов.

 

Визитка:

-       Население: 87 895 д.

-       Раждаемост: 11,96‰

-       Смъртност: 14,36‰

-       Естествен прираст: - 2,40‰

-       Механичен прираст: - 634 д.

-       Действителен прираст: - 1170 д.

-       БВП: 921 000 000 лв.

-       БВП/ч: 10 478 лв.

-       Средна заплата: 712 лв.

-       Безработица: 14,6%

-       Площ: 194 кв.км.

-       Гъстота: 453 д/кв.км.

-       Надм. Височина: 243 м

-       Климат: преходноконтинентален

-       Най-топъл месец: Август

-       Най-студен месец: Януари

-       Валежи: 599 мм

-       Регион: Югоизточен

-       Областен център: област Сливен

-       Общински център: Община Сливен

BGtop

Bulgarian TOP
0   1   2   3 4   5

Рейтинг класация на българските сайтове 5rov.com