Шумен

ШУМЕН

 

     Шумен е български град в североизточната част на страната, административен център на едноименните област и община. Разположен е в подножието на Шуменското плато, на 220 м надморска височина. В близост до Шумен се намират първите две български столици – Плиска и Преслав, както и култовият център Мадара. Шумен е с население от 77 709 жители, което го прави 10-ят по големина български град. Той попада в Североизточния социално-икономически регион с център град Варна. Шумен е известен с Шуменската крепост; с близостта на града до Плиска, Велики Преслав и Мадара; с паметника „Създатели на българската държава“; с парка „Кьошковете“; с бирата; с най-голямата джамия в България – „Томбул джамия“.

     Шумен е разположен в Шуменското поле, което намалява своята височина от запад на изток. Градът лежи в източното подножие на Шуменското плато, чиято най-висока точка е връх Търнов дял (502 м). Шуменското поле е широко отворено на север и на изток, което от една страна благоприятства развитието на пътна инфраструктура, но от друга улеснява нахлуването на студени въздушни маси през зимата. Средната надморска височина на Шумен е 220 метра, като тя е различна в отделните части на града. Най-високоразположени са западните райони (жк. „Боян Българанов“, жк. „Гривица“), където надморската височина е 250-300 метра, а най-ниско са източните райони (жк. „Тракия“, Южна промишлена зона) с надморска височина 180-200 метра. През Шумен преминава малката река Поройна. На 3 км западно от града, в Шуменското плато, се намира местността Хисарлъка, а пък западно от нея е разположен природен парк „Шуменско плато“, на площ от 4000 ха.


Шуменското плато

     Шумен се намира в близост до важни транспортни пътища. На 10 км северно от града минава автомагистрала „Хемус“, която (ще) свързва София с Варна. Шумен е част още от първокласен път Силистра – Шумен – Ямбол, който го свързва с Южна България и път Русе – Шумен – Варна, който го свързва с река Дунав. Градът се намира и на първокласната жп линия София – Мездра – Горна Оряховица – Шумен – Варна. Освен това Шумен е начална/крайна гара на второкласната жп линия Шумен – Комунари, която го свързва с железопътната мрежа в Южна България. Градът е отдалечен на 365 км североизточно от столицата София, на 91 км западно от черноморското пристанище Варна и на 111 км югоизточно от дунавското пристанище Русе.

     Климатът на Шумен е умереноконтинентален. Зимите са студени и продължителни, летата са горещи, сезонните температурни амплитуди са големи. Средната годишна температура в Шумен е 11°. Зимите са студени, с валежи от сняг и силни северни и североизточни ветрове. Средната температура на най-студения месец – януари е -0,5°. Валежите през периода декември – март са предимно от сняг, като понякога те са обилни. Регистрирани са еднократни валежи от сняг, които образуват снежна покривка с дебелина 50-60 см. Често валежите са съпроводени със силни северни и североизточни ветрове, които предизвикват снежни виелици и снегонавявания. Преспите могат да достигнат височина 3-4 метра и са сериозна пречка за транспорта. Освен това силните северни ветрове могат да издухат снежната покривка и да оголят посевите, което създава опасност за измръзването им. В Шумен ежегодно се образува снежна покривка, като нейната трайност обикновено е между 35-40 дни. Абсолютната минимална температура измерена в града е -27,4°. Летата в Шумен са горещи с характерни засушавания в края му (август и септември). Средната температура на най-топлия месец (юли) е 22°. Често явление в началото на лятото (юни и юли) са валежите с пороен характер и гръмотевичните бури. Абсолютната максимална температура измерена в Шумен е през август – 45,0°. Валежните количества през годината са 580 мм, като имат континентален характер. Най-много валежи падат през пролетта и началото на лятото (април – юни), а най-малко в края на лятото и началото на есента (август – септември). Най-валежният месец е юни (70 мм), а най-сухият е септември (30 мм). Неблагоприятни климатични явления характерни за Шумен през студеното полугодие са снежните виелици и снегонавяванията, поледиците и мразовете, а през топлото полугодие – засушаванията и поройните валежи.


                Шумен през лятото…                                                           и през зимата

     На територията на Община Шумен няма значими водни обекти. През града преминава река Поройна, която е ляв приток на река Камчия. Поройна извира в Шуменското плато на надморска височина 468 м., тече на изток, преминава през центъра на Шумен, след което тече на юг и се влива в Камчия на надморска височина 69 метра. Реката има дъждовно-снежно подхранване с максимален отток през месец март и минимален през септември-октомври. Водите й се използват за напояване. В южната част на града се намира Шуменското езеро, което всъщност е микроязовир, защото е изкуствено създаден водоем. Използва се главно за риболов.

     Град Шумен се управлява от кмет, който се избира пряко чрез гласуване от пълнолетните жители на Общината. Неговият мандат е за срок от 4 години. Кметът и неговата администрация осъществяват изпълнителната власт на територията на Община Шумен. Общинският съвет се състои от 41 общински съветници, които също се избират пряко от населението чрез гласуване за период от 4 години. Общинският съвет, или т.нар. Местен парламент, осъществява законодателната власт в Община Шумен. Самата Община е с площ 630 кв.км. и население 89 342 души. В състава й влизат 27 населени места – общинският център град Шумен и 26 села. По-големи села са: Дибич, Друмево, Ивански, Мадара и Царев брод. Община Шумен е съставна част на област Шумен и на Североизточния социално-икономически регион с административен център град Варна.


Нощен Шумен

     Населението на Шумен е 77 709 жители. Това е десетият по големина град на България и трети в Североизточния социално-икономически регион след Варна и Добрич. Демографската структура на Шумен не се отличава особено от тази за страната като цяло. Естественият прираст е отрицателен, раждаемостта е ниска, смъртността е висока, емигриралите са повече от заселилите се и градът се намира в демографска криза. Раждаемостта в Шумен за 2015 г. е 9,11‰, при средна за страната – 9,19‰; за Добрич – 8,26‰; за Перник – 7,24‰; за Хасково – 9,13‰. Смъртността за 2015 г. е 14,16‰, като стойността й е близка до тази за България – 15,34‰. Смъртността за 2015 г. в някои близки по население на Шумен градове е следната: Добрич – 12,72‰; Перник – 15,80‰; Хасково – 14,13‰. Естественият прираст показва процеса на възпроизводството на населението и представлява разликата между раждаемостта и смъртността. Стойността на ЕП в Шумен е -5,05‰ (България - -6,15‰; Добрич - -4,46‰; Перник - -8,56‰; Хасково - -5,00‰). Миграционното салдо показва привлекателността на града за външни заселници от икономическа, социална, образователна и културна гледна точка. За съжаление, то също е отрицателно. През 2015 г. от Шумен са се изселили 2193 човека, а са се заселили 1413 човека. Т.е. миграционният прираст на Шумен е -780 човека. Действителният прираст представлява сумата от естествения и механичния и ни дава ясна представа за реалното изменение на населението на града. Той ни разкрива, че за 2015 г. жителите на Шумен са намалели с 1175 души спрямо предходната година. Това е сериозно намаление, но все пак не е толкова голямо както при някои други областни центрове – Видин, Ловеч, Перник, Плевен, Разград, Кюстендил. Средната гъстота в Шумен е 571 д/кв.км. Шумен е разнороден в етническо отношение град. Преобладават жителите от българската етническа група. Те съставляват 80% от цялото население на Шумен. Турците в града са близо 12 000 или 15% от населението. Немалка етническа група са и циганите, които в града са над 3000 или близо 5% от населението. Шуменските цигани живеят почти изцяло в квартал „Бялата пръст“ и са мюсюлмани.

     В днешната икономика на Шумен водещо място заемат ХВП, леката и преработващата промишленост. Техните отрасли дават над 50% от произведения БВП в Общината. Това контрастира със структурата на икономиката на Шумен в миналото когато водещ отрасъл е бил машиностроенето. Шумен е бил известен с производството на камиони ГАЗ и „Мадара“ по руски модел в завод „Мадара“. В най-добрите си години (70-те и 80-те) предприятието е сглобявало по 500 камиона месечно и е давало работа на 6000 работници. Освен самите камиони, в завода са се произвеждали различни авточасти като мостове, клапани, валове, зъбни колела, влекачи. През 1991г. „Мадара“ се преструктурира в акционерно дружество, а през 1999г. е приватизирано. Фирмата не може да се приспособи към новите пазарни реалности и изпада в сериозна криза. В началото на новия век производството на камиони спада до 40 броя месечно. Към 2014г. производството на камиони е почти преустановено, а фирмата се е специализирала в производството на предни и задни двигателни мостове за товарни автомобили.

завод „Мадара“

 Водещи отрасли на преработващата промишленост в Община Шумен са зърнопроизводство и мелничарство, пивоварство, лозарство, животновъдство (овцевъдство и птицевъдство). Една от най-големите фирми на ХВП в Общината е птицекомбината „Камчия“. Известна марка бира произвеждана в Шумен е „Шуменско“ на пивоварна „Карлсберг“. Освен бирата „Шуменско“ в пивоварната се произвежда и сайдерът „Сомърсби“. Важна фирма на отрасъла в региона е „Сердика“, която се занимава с преработка на мляко и производство на млечни продукти. „Домейн бояр“ е специализирана в производството на вина и спиртни напитки. Фирма „Тропик“ се занимава с преработка на плодове и зеленчуци и производство на консерви. От тежката промишленост, най-добре представени в Шумен са машиностроенето и металообработването. Вече беше споменато, че фирма „Мадара“ конструира предни и задни мостове за товарни автомобили, автобуси и тролейбуси. „Фикосота“ е може би най-известната шуменска фирма в национален мащаб. Основна дейност на предприятието е производство и търговия с битови електроуреди и перилни и миещи препарати. „Алиомет“ също е една от големите фирми в сектора. Тя единствена в България произвежда алуминиев прокат и изделия от алуминиеви сплави. Голяма част от продукцията е преназначена за износ. „Херти“ е компания с традиции в производството на алуминиеви, пластмасови и композитни капачки. Значителен дял в произведената продукция в Общината има строителството. Водещи фирми в бранша са „Автомагистрали – Черно море“, „Шумен“ и „Анияк“.

     Шумен е един от водещите икономически центрове в Североизточния социално-икономически регион. Градът се е специализирал в хранително-вкусовата и леката промишленост. За съжаление трябва да се отбележи, че в годините след 1989 значително спада както общата произведена продукция, така и производителността на труда. Няма конкретни данни за Общината, но от показателя БВП/ч за област Шумен можем да видим, че областта има производителност доста под средната за България, която за 2015 г. е 12 074 лв. БВП/ч за цялата област Шумен е 8485 лв. и това е една от областите с най-ниска икономическа активност на населението в страната. Тази негативна картина се дължи на загубата на пазари, на липсата на квалифицирана работна ръка, на остарели производствени мощности, на неконкурентноспособността на произведените стоки на европейския пазар. Средната работна заплата в Шумен е 781 лв., при средна за България 915 лв. (Добрич - 706 лв.; Перник - 688 лв.; Хасково - 633 лв.). Безработицата в Шумен е ниска – 5,3%, за страната – 8,8% (Добрич – 7,4%; Перник – 6,9%; Хасково - 7,9%). Бюджетът на Община Шумен за 2016г. е 58 400 000 лв. От тези пари, местните приходи (от данъци и такси) са 24 100 000 лева или 41% от тях. Държавните приходи са 34 300 000 лева или 59% от цялата сума.

     Шумен се състои от 10 квартала, Централна градска част, три промишлени зони и 3 градски парка. По-голямата градска зона, заедно с основните икономически, социални и културни дейности, се намира в северната част на града, докато на юг са единствено квартал „Дивдядово“, Южната промишлена зона и Шуменското езеро. Най-западните райони на града са и най-високите. Тук се намират кварталите „Гривица“ и „Боян Българанов“. Точно в подножието на Шуменското плато е парк „Кьошковете“, където се намира пивоварна „Карлсберг“. Най-северният квартал на града е „Еверест“. В този квартал живеят и трите етноса: българи, турци и цигани. Южно от него е кв. „Бялата пръст“ с компактно циганско малцинство. „Херсон“ е един от централните шуменски квартали. Добре устроен е и има добри транспортни връзки с останалата част на града. „Тракия“ е най-големият жилищен комплекс на Шумен. В него живеят 10 000 човека. Той е и най-източният квартал на града. Квартал „Добруджа“ се намира в Югоизточната част на Шумен и е основан от добруджански бежанци. Интересното в него е че всички улици носят имена на български генерали от Първата световна война. „Дивдядово“ е най-южният шуменски квартал, значително отдалечен от останалата част на населеното място. Кварталът е бивше село, присъединено към града през 1971г. Центърът на Шумен попада в северната част на града между кварталите „Херсон“ на юг, „Еверест“ на север, „Гривица“ на запад и парковете „Централен“ и „Студентски“ на изток. Тук са съсредоточени основните административни и културни дейности в града, тук се намират и основните забележителности на Шумен. В тази част са сградите на Общината и на Областната администрация. В Центъра се намира пешеходната зона на града, повечето хотели („Мадара“, „Шумен“), тук са главните места за срещи и забавления. Има голям брой ресторанти, заведения, кафенета, барове. В Централната част се намират основните културни институции на града. Това са Шуменският драматично-куклен театър „Васил Друмев“ и Държавна филхармония – Шумен. Гостите на града могат да посетят някои от забележителностите му. Такива са Регионалният исторически музей, къщите-музеи на Панайот Волов, Лайош Кошут, Добри Войников и Панчо Владигеров. На изток от центъра на града се намира Шуменският университет, заедно с неговият кампус и студентски парк. Университетът обучава студенти главно в природни и хуманитарни науки. Шумен има три промишлени зони: Северна, Западна и Южна. В тях се осъществяват голяма част от производствените дейности на града. Три са шуменските паркове. Това са „Кьошковете“, „Студентски“ и „Централен“. „Кьошковете“ е най-големият и най-красивият. Намира се в подножието на Шуменското плато и има богата дървесна растителност. „Кьошковете“ е любимо място за разходки и отмора на шуменци. Източно от Шуменския университет и южно от Северната промишлена зона се намира стадион „Панайот Волов“. На него домакинските си срещи играе футболният отбор на Шумен – ФК „Волов“, който в момента е в Североизточната „В“ група. Градът е част от автомобилното рали „Стари столици“.


Военния клуб в Шумен

     Шумен е стар крепостен град, като повечето съвременни историци и археолози определят възрастта му на 3200 години. Неговото възникване и развитие е свързано с крепостите в източния край на Шуменското плато (в местността Хисарлъка). Първото укрепление е построено през 13 в.пр.Хр. През 5 в.пр.Хр. селището е населявано от тракийското племе гети. Издигната е втора крепостна стена пред първата. Двете крепостни стени са били с дебелина по 2 метра, като цялата крепост е представлявала внушително съоръжение.


Шуменската крепост

Римляните завладяват крепостта през 1 век. През следващите два века те превръщат тракийското укрепление във военен кастел като двете крепостни стени са възстановени и по тях са изградени 9 кули. През 5 и 6 век Шуменската крепост е една от силните византийски крепости като целта й е да пази североизточните граници на империята. В края на 7 век тя влиза в състава на младата българска държава. Българските ханове оценяват стратегическото й местоположение и тя влиза в системата на старобългарските крепости, бранещи подстъпите към столиците Плиска и Преслав. По време на Второто българско царство (12-14в.) Шумен се превръща във феодален град, с феодален замък с вътрешна крепост, с много черкви и работилници. За първи път името на града се споменава в записките на арабския пътешественик Ал Идриси през 1153г. Той го нарича Симеонис, може би на името на цар Симеон. През 13 и 14 век градът се издига като важен търговски, занаятчийски и икономически център в България, като влиянието му е било по-голямо от това на старата столица Преслав. Шумен се разраства, излиза от границите на крепостта и на платото и „слиза“ в долината на река Поройна. Уникален каменен надпис от края на 14 век свидетелства за посещението в града на цар Иван Шишман в навечерието на турското нашествие. Това е най-ранният извор, в който е изписано днешното му име – „Шумен“. Турците завладяват града през 1388г. чрез войските на Али паша.

     В първите десетилетия от турското робство вероятно по-голямата част от християнското население напуска Шумен като на негово място се заселват турци, евреи, арменци и татари. През 15 и 16 век Шумен е превърнат в силно укрепен военен град с голям гарнизон. Строят се турски обществени постройки, джамии, многобройни занаятчийски и търговски дюкяни. Шумен става един от най-многолюдните турски градове по българските земи. През 18 и особено през 19 век градът се развива като крупен занаятчийски център. Шуменските майстори бакърджии, казанджии, кожухари, железари, ковачи и златари са прочути из цялата Османска империя, а стоките им са се търгували в Марсилия, Прага, Виена, Будапеща и дори Манчестър. В началото на 19 век много българи от Поповско, Търговищко, Преславско се заселват тук и постепенно българският етнически елемент взема превес в етническия състав на града. Оживената търговия и занаятчийството са предпоставка за активен културен живот. На 22.05.1813г. тук се е състояло първото в България гражданско честване на деня на светите братя Кирил и Методий. През 1846г. са основани първите училищни самодейни колективи, а през 1856г. отваря врати първото Девическо класно училище и читалище. След разгрома на Унгарската революция (1848) в Шумен емигрират много унгарски революционери начело с Лайош Кошут, които се включват активно в културния живот на града. Именно те са причината за създаването през 1851г. на първия у нас симфоничен оркестър, ръководен от Михай Шафран. Шуменци са авторите на първата оригинална българска драма „Стоян войвода“ (Добри Войников) и на първата българска повест „Нещастна фамилия“ (Васил Друмев). През 1856г. в новооткритото читалище „Добри Войников“ в града е изнесено първото в България театрално представление – комедията „Михаил Мишкоед“ на Сава Доброплодни. Шумен е освободен от турско робство на 6.07.1878г. по време на Руско-турската освободителна война.

     След Освобождението Шумен е четвъртият по големина град по българските земи след Русе (26 000д.), Варна (25 000д.) и Пловдив (24 000д.). Населението му е било 21 000 жители. През следващите години обаче, голяма част от турците го напускат. Занаятите в града западат поради загубата на пазари в Османската империя и конкуренцията на западноевропейските промишлени стоки. За сметка на упадъка на традиционните занаяти се развива фабрично производство. Основните промишлености са кожухарска, мебелна, маслодобивна и химическа. През 1882г. с чешки капитали е създадена първата в България пивоварна фабрика, чието производство „Шуменско пиво“ и днес е едно от най-търсените у нас. На мястото на напусналите турци в града се заселват български бежанци от Царибродско, Босилеградско, Добруджа, Македония и Тракия. След прокарването на жп линията София – Варна (1899г.) и Шумен – Карнобат, Шумен изживява подем в развитието си. За това допринасят още евтината работна ръка, селскостопанските суровини и оформената шосейна мрежа към Русе, Варна, Силистра, София, Преслав и Карнобат. Въпреки всичко нарастването на населението е бавно и в навечерието на Втората световна война жителите на града са 27 000.

     След Втората световна война Шумен, както и цялата страна, навлиза в епохата на комунизма. От 1950 до 1965 г. носи името Коларовград, на името на комунистическия деец и политик Васил Коларов. През периода на социализма Шумен се развива с бързи темпове като приоритет се дава на тежкотоварното автомобилостроене, цветната металургия и химическата промишленост. През 1958г. в града е създаден завод за товарни автомобили „Мадара“, с което се поставя начало на българското автомобилостроене. През 60-те години в предприятието се монтират съветските камиони ГАЗ, а заедно с тях през 70-те и 80-те се монтират и чешките камиони LIAZ. През 70-те и 80-те години от завода са излизали по 500 камиона месечно. Бързата индустриализация на града води до засилена миграция и бързо покачване на населението. От 31 000 жители през 1946г., в края на 1979г. то вече достига 90 000 жители. Развива се и културният живот в Шумен. През 1956г. Шуменският симфоничен оркестър придобива статут на държавен културен институт, през 1966г. се поставя началото на Друмевите театрални празници, а през 1981г. Регионалният исторически музей се премества в новата си сграда, където са изложени над 150 000 експоната. През 1971г. отваря врати Шуменският университет, където се изучават хуманитарни и природни науки. Заради близостта си до старите български столици Плиска и Преслав Шумен е избран за център на тържествата по случай 1300-годинината от основаването на Българската държава през 1981г. По случай това събитие в природен парк „Шуменско плато“ е изграден монументалният паметник „Създатели на българската държава“, един от най-големите в България. През 70-те и 80-те години Шумен оформя своя съвременен облик. Оформят се кварталите „Тракия“, „Боян Българанов“, „Гривица“, „Еверест“, където преобладават панелни жилищни блокове. В тях се заселват имигрантите, които идват да живеят в града. През 1971г. село Дивдядово е присъединено към Шумен, а през 1979г. и село Макак. През 1985г. градът има 100 116 души население и вече е един от 100 000-дните градове на България.

     През 1989 г. се сменя политико-икономическият строй и България навлиза в ерата на демокрацията и пазарната икономика. Първите години са трудни за Шумен. Много от предприятията рязко намаляват производството си заради загубата на пазари в бившите социалистически републики. Голяма част от по-малките фирми фалират, други се преструктурират. Безработицата нараства рязко и започва обратен процес на емигриране от Шумен. Освен българи, градът напускат и около 5000 турци, които се изселват в Турция. Постепенно Шумен излиза от кризата, появяват се нови предприятия с частни инвеститори. Промишлеността в града се преструктурира на базата на селскостопанските ресурси. Тежкото автомобилно машиностроене, химическата промишленост и цветната металургия отстъпват място на ХВП и леката промишленост. Успешно се развиват мелничарството, млекопреработката, добива и обработката на птиче месо, пивоварната, спиртната и винената промишлености. В последните години Шумен си възвръща загубените позиции в туристическия бранш, особено след реставрирането (Шуменска крепост) и освежаването (паметник „Създатели на българската държава“) на някои от забележителностите си. Въпреки подобренията обаче, Шумен все още не е излязъл напълно от икономическата криза и тежкото социално положение. Градът е с една от най-високите безработици сред областните центрове на България, средната заплата е ниска, а икономиката не може да намери нужните й квалифицирани кадри. Младите емигрират, което още повече затруднява икономическото развитие на града. От 100 116 човека през 1985г. населението на Шумен се е стопило до 78 884 през 2014г.

 

Любопитни факти:

-       Първото документирано име на града е от 1153г. и идва от арабския пътешественик Ал Идриси. Той го споменава като Симеонис (Шимеонис), наименуван най-вероятно на Цар Симеон. Днешното име „Шумен“ е твърде вероятно да идва от славянската дума „шума“, което означава „листа“, „гъста растителност“. Името не е изненада, тъй като по онова време градът се е развивал около крепостта в Шуменското плато, което пък е било гъсто обрасло с дървесна растителност.

-       За опазване на естествената природа, растителните и животинските видове и естествените ландшафти през 1980г. е създаден природен парк „Шуменско плато“, който обхваща 4000 ха от платото. В парка виреят 550 вида висши растения като преобладават съобществата на мизийския бук. Тук живеят 109 вида гръбначни животни, като птиците са най-многобройни и с най-голямо видово разнообразие. Най-високата точка на парка, а и на цялото плато, е вр. Търнов дял – 502 м. В източната част на парка се намира местността „Кьошковете“, която се явява (полу)градски парк за шуменци.


Природен парк „Шуменско плато“

-       Паметникът „Създатели на българската държава“ се извисява над Шумен и е изграден в чест на 1300-годишнината от създаването на България. Монументът пресъздава важни моменти от българската история от 7 до 10 век и е експониран за близко и далечно възприятие. Изграден е от 8 бетонни тела, оформящи две полузали. В композицията намират място българските владетели Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I и Симеон I, утвърдили държавата като трета сила в Европа. В най-високата част на монумента на височина 52 метра се намира фигура на лъв, която в ясно време се вижда в радиус от 30 км. Лъвът е символ на българската сила, жизненост и стремеж към свобода. Връзката между град Шумен и паметника се извършва по 1300 стъпала, осветени през нощта от високи спираловидни тела.


паметника „Създатели на Българската държава“

-       На 15 км източно от Шумен се намира село Мадара, разположено в подножието на осеяно със зеленина плато, обградено с живописни отвесни скали. Тук се намира една от най-големите забележителности на България – Мадарският конник. Уникалният релеф изобразява конник в естествена големина, чиято фигура е изсечена в скалите на 25 метра височина. Барелефът е изсечен през 8 век, вероятно по времето на един от хановете Тервел, Кормисош и Омуртаг. Според някои специалисти изобразеният конник е именно хан Тервел като победител. До него са лъв, куче и орел, а встрани има надписи на гръцки език. Мадарският конник е в списъка на UNESCO за паметници със световно значение. Цялата местност Мадара е била светилище за българите от Първото българско царство. Тук могат да се видят езически тракийски и български светилища и капища, както и църкви и параклиси.


Мадарският конник

-       Един от шуменските квартали носи интересното име „Дивдядово“. Не е ясно откъде идва това название. Според една от теориите „дядото“ носи смисъл на родоначалника на рода, а „див“ може да идва от „Дивен“, което в много племена има смисъл на божествено начало.

-       Друг шуменски квартал – „Боян Българанов“, носи името на роденият в града български генерал, партизанин и политик на БКП Боян Петков Българанов.

-       В Шумен се намира най-голямата джамия в България – Томбул джамия. Построена е през 1744 година. Името й идва от турската дума „томбул“ (tombul – „надут“, „топчест“), която описва формата на купола. Джамията се състои от три части: молитвена зала с предверие, двор и медресе (мюсюлманско училище), състоящо се от 12 стаи и библиотека. Молитвеният храм е изграден в ориенталския архитектурен стил „лале“, който се характеризира с включването на елементи от френския барок. Куполът на джамията е на височина 25 метра над земята, а минарето е с височина 40 метра. Томбул джамия е със статут на паметник на културата и е един от Стоте национални туристически обекта на България.


Томбул джамия е най-голямата джамия в България

-       Друг интересен паметник на културата в Шумен е Безистена. Той е най-старата запазена сграда в града и една от най-старите в цяла България. Безистена е паметник на културата от епохата на Късното Средновековие и е запазен почти идеално през вековете. Построен е през 1529г. от дубровнишките търговци, които са го издигнали за своите нужди.


Безистена

-       Едно от най-популярните места за устройване на среща между шуменци е … Кура. Ако сте в Шумен и ви предстои излизане с компания, твърде вероятно е някой да ви покани с „айде да се чакаме на Кура“. „Кура“ представлява недовършената сграда на телефонната централа в града, която има формата на гигантски фалос. Намира се в центъра, до хотел „Мадара“ и заради стратегическото си местоположение е любимо място за срещи на шуменци. Самите граждани са раздвоени в мнението си за този обект. Някои не могат да се примирят с интересната му форма и незавършения вид, но други смятат, че Кура е станал част от градския пейзаж на Шумен.


Недовършената телефонна палата в центъра на Шумен удивително прилича на фалос

-       „Шафрантия“ е уникална дума в българския език, която се използва като синоним на „лека жена“, но с по-обидно и по-язвително значение. Интересен е произходът й и значението, което е придобила днес. Вече беше споменато, че след неуспеха на Унгарската революция от 1848г. много от участниците в нея емигрират в Османската империя, в т.ч. и Шумен. Един от тези емигранти е унгарският музикален деец Михай Шафран, който основал първия български оркестър през 1851г. В този оркестър и хорът към него участвали и жени, нещо нечувано по онова време, когато всички сценични представления се изпълнявали от мъже. Жените в пиесите на Михай Шафран били наричани „шафрантии“, като това нарицание имало значение на леконрави жени, с нисък морал и непристойно поведение. Оттук е коренът на днешната обидна дума „шафрантия“.

-       Шумен е родно място на известни български културни дейци и просветители, като може би най-значимият сред тях е Васил Друмев. Васил Друмев е български писател, духовник и политик, автор на първата българска повест и първата българска драма. Освен това е бил два пъти министър-председател на България и митрополит на Търновската епархия. Васил Друмев остава в българската литература като автор на повестта „Нещастна фамилия“ (1860г.) – първата българска оригинална повест. Той е автор и на драмата „Иванку, убиецът на Асеня I“ (1872г.), която пък е първата драма в нашата литература.

-       Известни шуменци са: общественикът и дарител Нанчо Попович, поетът Харалан Ангелов, писателите Добри Войников и Васил Друмев, революционерите Панайот Волов и Александър Буйнов, политиците Стоян Данев, Янко Сакъзов и Васил Коларов, офицерът и политик Рачо Петров, офицерът Сава Савов, математикът Кирил Попов, литературният критик Тончо Жечев, актьорът Тодор Колев, илюзионистът Астор.

 

Визитка:

-       Население: 77 709 души

-       Раждаемост: 9,11‰

-       Смъртност: 14,16‰

-       Естествен прираст: -5,05‰

-       Механичен прираст: -780 души

-       Действителен прираст: -1175 души

-       БВП: няма данни

-       БВП/ч: няма данни

-       Средна заплата: 781 лв.

-       Безработица: 5,3%

-       Площ: 136 кв.км.

-       Гъстота: 571 д/кв.км.

-       Надморска височина: 220 метра

-       Климат: умереноконтинентален

-       Най-топъл месец: Юли

-       Най-студен месец: Януари

-       Валежи: 580 мм

-       Регион: Североизточен

-       Областен център: област Шумен

Общински център: Община Шумен


Сградата на Симфоничния оркестър на Шумен

BGtop

Bulgarian TOP
0   1   2   3 4   5

Рейтинг класация на българските сайтове 5rov.com