Русе

Русе

 

      Русе е най-големият български град, разположен на брега на река Дунав. Намира се в Североизточна България, близо до устието на река Русенски Лом. Градът е център на Северния централен социално-икономически регион, който включва областите Русе, Велико Търново, Габрово, Разград и Силистра. Русе е най-голямото българско пристанище по поречието на река Дунав, тук е седалището на „Параходство българско речно плаване“. От другата страна на Дунав е румънският град Гюргево. Двата града са свързани помежду си чрез Дунав мост, който доскоро бе единственият мост между България и Румъния. С население от 145 765 жители Русе е петият по големина град в България и втори в Северна България (след Варна). Градът е известен със своите сгради в центъра, в които преливат стиловете необарок, модерн, неокласицизъм и сецесион. Заради специфичният си архитектурен облик Русе е наричан Малката Виена.

     Русе се намира в Североизточна България, на десния бряг на река Дунав. Градът заема западната част на низината Побрежие, на североизток от устието на река Русенски Лом. Застроената площ на Русе има формата на елипса с дължина 11км по протежението на Дунав. Площта на града е 127 кв.км. В този участък река Дунав има асиметрични брегове. Десният, на който е разположен Русе, е висок и сух, а левият, от румънска страна, е нисък и мочурлив. Поради тези особености на релефа Русе е сравнително защитен от наводнения. Най-ниската част на града е районът на пристанището, който е най-уязвим от наводнения. Русе е един от най-северните ни градове. Географски е част от Дунавската равнина и етнографската област Мизия. Средната надморска височина на Русе е 100м. Градът се разпростира между устието на река Русенски Лом на запад и височината Сръбчето на изток и между река Дунав на север и хълма Саръбаир на юг. На север от града се намира остров Липник, който е достъпен за посещение, а на 25 км на юг се намира пещерата Орлова чука. По поречието на река Русенски Лом се намира природен парк със същото име, където могат да се видят едни от най-красивите природни гледки в България.

Центърът на Русе

     Русе има благоприятно транспортно-географско положение, което е определяло развитието на града през вековете и до днес. През него минават два трансевропейски транспортни коридора: коридор №9 и коридор №7 (река Дунав). Коридор №9 свързва Северна и Източна Европа с Бяло море. Маршрутът му на българска територия е: Русе – Велико Търново – Стара Загора – Хасково. Коридор №7 е речният канал Рейн – Майн – Дунав. Чрез него България се свързва с редица страни от Централна и Западна Европа. По канала Рейн – Майн – Дунав се осъществява голяма част от търговията между България и страните от Западна Европа. Русенското пристанище е главен разпределителен пункт на тази търговия. Русе е част от първокласните пътища Русе – Бяла – Велико Търново и Русе – Разград – Шумен – Варна. Чрез тях градът се свързва с автомагистрала „Хемус“ (София – Варна), която все още е недоизградена. През Русе преминават две от основните жп линии на България: Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова и Русе – Разград – Каспичан. Освен сухоземният, в Русе добре развит е и речният транспорт. Тук е най-голямото речно пристанище на България, което разполага и с Ро-Ро терминал. В града са седалищата на Параходство българско речно плаване и Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“. Русе се намира на 310 км от столицата София, на 194 км от голямото морско пристанище Варна и на 75 км от румънската столица Букурещ.

     Русе има умереноконтинентален климат. Зимите са продължителни и студени, летата са горещи, сезонните амплитуди са големи. Средната годишна температура е 12,1°. Зимите в Русе са едни от най-суровите за извънпланинските части на България. Средната януарска температура е -2°. Валежите са предимно от сняг, като често явление са краткотрайните обилни снеговалежи, при които снежната покривка може да достигне и дори да надхвърли 1 м. Обичайни през зимата са силните северни и североизточни ветрове, които предизвикват снежни виелици и снегонавявания. Близостта на река Дунав е причина през студените месеци в Русе да се образуват гъсти и дълготрайни мъгли, които затрудняват транспорта. Абсолютната минимална температура измерена в града е -27,7°.

Русе през зимата

Летата в Русе са горещи. Средната температура за юли е 24,1°. Характерни са краткотрайните проливни валежи, особено за юни и юли. При нахлуване на тропични въздушни маси температурите лесно достигат и надхвърлят 40°. Максималната измерена температура е 44,7°. За Русе се казва, че „има най-суровите зими и най-горещите лета в България“, което е съвсем близо до истината. Температурната амплитуда между лятото и зимата е 24°, една от най-големите амплитуди в България. Годишните валежи в Русе са 585 мм. Те имат ясно изразен пролетно-летен максимум и есенен минимум. Най-валежни са месеците май, юни и юли, през които падат над 1/3 от всички валежни количества за годината. Валежите през зимата и в началото на пролетта са предимно от сняг. Снежната покривка е дебела и трайна и обикновено се задържа около 2 месеца. Неблагоприятни климатични явления за Русе са снежните виелици и снегонавяванията през зимата, поройните дъждове през лятото и засушаванията през лятото и есента.

     Най-големият воден обект на територията на Община Русе е река Дунав. Тя оказва съществено влияние върху стопанството и начина на живот на русенци. Тя е естествената водна връзка на Русе с редица градове от Централна и Западна Европа. Дунав е втората по дължина и пълноводие река в Европа. Тя извира от планината Шварцвалт в Германия и тече в източна посока, като пътя й минава през цели 10 европейски държави и 4 столици. Реката се влива чрез делта в Черно море. Дунав при Русе е с ширина 2 км и дебит около 6000 куб.м/сек. Максимумът на оттока е през май и юни (“черешови води“), когато дълбочината на реката достига 7-8 метра. Минимумът на оттока обикновено настъпва през месеците август и септември, като често се появяват пясъчни плитчини, които затрудняват корабоплаването.


Река Дунав е главният воден път, който свързва България със Западна и Централна Европа, а Дунав мост е основната ни сухоземна връзка с Румъния

Освен като транспортна артерия, водите на Дунав се използват за риболов (платика, каракуда, скобар, шаран, сом), туризъм и водни спортове. Друга важна река на територията на град Русе е река Русенски Лом. Тя е десен приток на Дунав и пресича града в района на Западната промишлена зона. Водите на реката се използват главно за напояване. По поречието на реката се намира красивият природен парк „Русенски Лом“, в който могат да се видят образци на флората и фауната, както и интересни скални образувания, пещери, карстови форми и др.


Природен парк „Русенски Лом“

     Изпълнителната власт в Русе се изпълнява от кмета на града и неговата администрация. Той се избира пряко от жителите на Общината за срок от 4 години. Законодателната власт принадлежи на „местния парламент“ – Общинският съвет. Той се състои от 51 общински съветници, които също се избират пряко от народа за период от 4 години.

     Населението на Русе е 145 765 човека. По този показател градът се нарежда на 5то място в страната (след София, Пловдив, Варна и Бургас). Русе е най-големият български град разположен на река Дунав и е вторият по големина български град на север от Стара планина (след Варна). Средната гъстота на населението е 1148 д/кв.км. В последните години населението на града постоянно намалява. За последните 4 години то е намаляло с 7000 човека. Тази негативна тенденция се дължи на ниската раждаемост и миграцията. Много млади русенци се преместват да живеят във Варна. Раждаемостта е ниска – 8,16‰, а смъртността – висока – 14,04‰. Естественият прираст е -5,88‰. За сравнение, ЕП за Бургас е -2,31‰, за Стара Загора -4,17‰, за Плевен -5,54‰. Миграционното салдо е отрицателно. За 2015 г. броят на изселилите се русенци превишава с 388 броят на заселилите се. Действителният прираст за 2015 г. е - 1290 души. В Русе преобладава българският етнос. Българите съставляват над 90 % от цялото население на града. Големи малцинствени групи са турците и циганите.

     Община Русе се състои от два града (Русе и Мартен) и 12 села. По-големи от тях са Николово, Тетово, Басарбово, Сандрово, Червена вода.

     Русе е индустриалният център на Северния централен социално-икономически регион. Основните отрасли в икономиката на града са химическата промишленост, машиностроенето и корабостроенето, енергетиката и леката промишленост (текстилна, шивашка, ХВП). Най-големите предприятия в сферата на химическата промишленост са „Приста ойл“ и „Мегахим“. „Приста ойл“ произвежда над 150 вида моторни и индустриални масла. „Приста ойл“ е българският представител на американския петролен гигант „Тексако“. „Мегахим“ е най-големият български производител на лаково-бояджийски материали. В продуктовия каталог на фирмата влизат интериорни бои, фасадни бои, блажни бои, алкидни бои, бои за стени и за тавани, за дърво, за метал, лепила, лакове, грундове, разредители, мазилки. Най-голямото машиностроително предприятие в града е Русенската корабостроителница. Тя произвежда различни видове речни плавателни съдове, шлепове, баржи, тласкачи, влекачи, сухотоварни съдове, несамоходни секции, контейнеровози и дори танкери. Строят се още драги, пристанищни кранове и монтажни кранове. Предприятието извършва и кораборемонтна дейност. Основните купувачи на изделията на Русенската корабостроителница са фирми от Русия, Китай, Иран, Норвегия, Сингапур и Германия. Металообработващи предприятия са „Жити“ (производство на телове, телени изделия и гвоздеи) и „Мегапрофил“ (метални изделия, конструкции и профили). Фирма „Дунарит“ е производител на военна и машиностроителна продукция. На територията на Община Русе има два ТЕЦ-а: ТЕЦ „Русе Изток“ – производство на електроенергия (мощност 400 MW) и ТЕЦ „Русе Запад“ – производство на топлинна енергия (41 MW). В последните години голям дял в икономическия профил на града заема шивашката промишленост. Над 8000 работника са заети в шивашкото производство. Най-голямото предприятия на шивашката и текстилната индустрия е фирма „Аристон“, която произвежда дамска мода. От сферата на услугите най-развит отрасъл е търговията. Чрез Русенското пристанище България осъществява търговски отношения с всички страни по канала Рейн – Майн – Дунав и с Русия. Чрез русенския порт се извършва голяма част от вноса и износа между България и тези страни. В Русе се намира най-голямата Свободна безмитна зона в България на площ 370 300 кв.м. На територията й са разположени 29 складови и индустриални сгради, жп гара, депо за нефтопродукти, бензиностанция. Русе е един от първите градове в България с индустриален парк.


Русенското пристанище е най-голямото речно пристанище на България

     Общата произведена продукция на Община Русе за 2015 г. е в размер на 2,1 млрд.лв. (2,4% от БВП на България). БВП/ч за Русе е 14 407 лв. За сравнение БВП/ч средно за България за 2015 г. е 12 074 лв., за Бургас – 17 733 лв., за Стара Загора – 20 467 лв., за Плевен -  лв. Средната работна заплата в Русе е 739 лв. Това е сравнително ниска средна работна заплата. Средното възнаграждение на работещите в България е 915 лв., в Бургас - 790 лв., в Стара Загора - 921 лв., в Плевен - 716 лв. Безработицата в Русе е 4,5%, една от най-ниските в страната. Безработицата в България е 8,8 %, Бургас – 5,3%, Стара Загора – 5,0%, Плевен – 9,5%. Бюджетът за 2016г. на Община Русе е в размер на 82 700 000 лв. От тази сума местните приходи от общински данъци и такси са 33 600 000 лв. (41%). Държавните трансфери са 49 100 000 лв. (59%).


Сметната палата (банка „Гирдап“)

     Русе е известен културен център. Градът има драматичен театър, куклен театър и Опера. Ежегодно се провеждат фестивали, фолклорни събори и конкурси. Най-популярните фестивали са: „Мартенските музикални дни“ (фестивал за класическа музика), Летният фестивал на открито, Международният театрален фестивал, Есенният салон на изкуствата и Международното биенале на миниатюрата. Голяма атракция за жителите и гостите на града е Русенският карнавал. Той представлява маскарадно шествие, което се провежда всяка година на 24 юни, Еньовден. В дните около празника на Русе (6 май, Гергьовден) се провежда традиционния Русенски панаир – тарла. Други културни събития, които си заслужава да се посетят са фолклорният събор „Златната гъдулка“, Международният фестивал на алтернативното кино и Националната джаз-среща. Интересуващите се от историята, културата и бита на Русе, могат да посетят някой от 7-те музея в града. Най-много посетители привличат Регионалният исторически музей, Националният музей на транспорта (единствен в България) и Къщата-музей на Захари Стоянов. На територията на Русе се намира римската крепост „Сексагинта Приста“, което в превод означава „Пристанище на шестдесетте кораба“. Все пак най-голямата културна атракция на града си остава неговия Център, където сградите са изградени в различни архитектурни стилове: необарок, модерн, неокласизицъм и сецесион. Преплитането на тези стилове създава уникален архитектурен облик, поради което Русе често е наричан „Малката Виена“. Сградите са строени в края на 19 и началото на 20 век и са силно повлияни от виенската и будапещенската архитектура. Някои от най-известните австрийски и италиански архитекти, както и най-добрите български архитекти, се заемат със задачата да превърнат Русе в красив европейски град. Сградите се строят в стиловете барок, модерн, неоготика, сецесион, неоренесанс и ампир, а фасадите са украсени с еркери, балкони, колони, пиластри, арки, скулптурни фигури, бюстове, монограми и гербове. Орнаментните елементи най-често са разгънати спирали, розети, растителни клонки и мотиви от животинския свят. Покривите са от галванизирана цинкова или медна ламарина, завършващи с кулички, ветропоказатели, гръмоотводи и красиви парапети. Най-известните сгради-образци на тази архитектура са Доходното здание, банка „Гирдап“, банката на Братя Симеонови (днес банка ДСК), Регионалният исторически музей, Регионалната библиотека „Любен Каравелов“, Старата музикална гимназия, Флотската кула, домът на Елиас Канети и др. Сградите-паметници на културата в Русе са над 260, като 13 от тях са с национално значение. Безспорно най-забележителното в Русе е елегантната старинна архитектура със стилно преплетени различни европейски стилове, което придава на града неповторим чар.


Регионален исторически музей (Дворецът на Батенберг)

     Русе е един от градовете в България, които разполагат с университет. Русенският университет подготвя специалисти главно в областта на машиностроенето, механизацията, електрификацията и транспорта. В него се обучават около 10 000 студента. В града има филиал на Аграрния университет, Пловдив.

     Най-успешният спорт в Русе в последните години е баскетболът. Женският отбор на града – „Дунав“ редовно се бори за първите места в женската баскетболна лига и участва в европейски турнири. Тимът е ставал шампион на България през 2008, 2012 и 2013г. Футболът също е популярен спорт в Русе, въпреки че водещия клуб – „Дунав“ не се е подвизавал в „А“ група от 1991 година. По-малки футболни клубове са „Локомотив“ и „Аристон“, които в момента имат аматьорски статут. Особени тачени в Русе са плувните спортове. В града има цели 12 плувни комплекса и басейна.

     Най-старото селище по тези земи е било тракийско и е възникнало около 300 г.пр.Хр. В началото на Новата ера негов наследник става римската антична крепост „Сексагинта Приста“. Името й означава „Пристанище на 60-те кораба“. Названието вероятно идва от факта, че крепостта била флотски лагер и зимно време тук се събирала флотата по Долния Дунав. Сексагинта Приста защитавала северната граница на римската провинция Мизия и лежала на пътя Сингидиум (Белград) до делтата на Дунав. В началото на 5 век славяните нахлуват в пределите на Римската империя и разрушават крепостта. По време на Първото българско царство крепостта на брега на реката възстановява своите стражеви функции. По това време „Русе“ се налага като име на селището. Според изследователите наименованието „Русе“ е свързано с езическия славянски празник „Русалии“. През 9 век българският народ се покръства и Свети Георги бил приет за всебългарски войнски покровител. В негова чест Русе бил наречен Гюргевград. Отсрещният град на брега на река Дунав също носил името на Свети Георги. Така постепенно през вековете двата града били наричани Голямо и Малко Гюргево (Йоргово).

     Голямо Йоргово било превзето от османските турци през 1388г. В средата на 15 век влашкият воевода Влад III превзема Русе и го освобождава от османците. Скоро след това обаче те отново си връщат контрола над града. През 1595г. друг влашки воевода – Михай Витязул (Храбри) напада и разрушава Йоргово. В един от своите походи той опустошава и намиращата се на 30 км на юг крепост Червен, която до този момент е била с по-важно значение от Русе. След походите на Михай Витязул Храбри градът официално е преименуван на Русчук и постепенно се превръща в един от най-важните градове по северната османска граница. През 17 век Русчук израства като важно пристанище и силна гранична крепост. През 1811г., по времето на Руско-турската война от 1806 – 1812г., руският генерал Кутузов предприел щурм на града, който обаче завършил с неуспех и струвал огромни загуби на руската армия. Това сражение е повратен момент във войната и скоро след това Русия подписва примирие. Истинският разцвет на Русе настъпва след Кримската война (1853 – 1856г.), когато градът е избран за административен център на Дунавският вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. Още един фактор спомага за бързото развитие на Русчук. На север се появява независимата държава Румъния, а австрийските параходи правят лесен достъпът до културата на Средна Европа. Русе се „европеизира“. През 1866г. е завършен строежът на първата жп линия в българските земи: Русчук – Варна. Същата година е завършена първата телеграфна линия у нас между Варна и Русе. На 1 януари 1866г. тук започват първите по българските земи метеорологични наблюдения със съвременна австрийска апаратура. През 1864г. е открита първата съвременна печатница с машини от Виена, в която се печатали вестници, книги и учебници. С активното корабоплаване по Дунав (най-вече австро-унгарски параходи) в града прониква европейско влияние и това се отразява положително на цялостното му развитие. Архитектурата не остава по-назад и започват да се строят частни и обществени сгради, наподобяващи стила на столицата на Австро-унгарската империя – Виена. Европейската мода в облеклото също прониква най-напред в този български град. Русе е един от главните центрове на национално-освободителните борби по българските земи. Контактите със средноевропейците и свободолюбивите идеи, които те носят, карат русенци да си мечтаят за свобода и равенство с останалите европейски народи. В Русе често се събират водещи фигури на Българското възраждане, които от тук контактуват с хъшовете във Влашко. В града се създава революционен комитет, който на два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Огнища на революционната дейност в града стават читалище „Зора“ и домът на Тонка Обретенова (Баба Тонка). Известни български революционери свързани с  Русе са Баба Тонка, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Панайот Хитов, Никола Обретенов, Христо Македонски, Георги Икономов и др. През 1979г. в града е открит Пантеон, където се съхраняват костите на над 400 българи, взели участие в национално-освободителните борби. Свободата на Русе идва на 20 февруари 1878г, когато руски войски, начело с генерал Тотлебен, влизат в града и са посрещнати тържествено от населението.

     След Освобождението името на града е променено от Русчук на Русе. Русе е бил най-големият град в новосъздаденото Княжество България. Населението на града е било 26 000 жители. Активното корабоплаване по Дунава оказва изключително благоприятно влияние върху културата и икономиката на Русе, който се опитва да прилича на австро-унгарските градове. Европейската мода в облеклото в България се появява за първи път именно в Русе. Започва строителство на сгради по „виенски стил“, много от които и до днес са запазени в центъра на града. Русе се превръща в мястото за много „първи“ неща в България. На 31 юли 1879г. е вдигнат български флаг на подарените от Русия кораби, с което се поставя началото на организираното българско корабоплаване. През 1881г. е създадена първата българска банка – „Гирдап“. През 1883г. в Русе се открива първата българска пивоварна, а през 1885г. е създадено първото Българско техническо дружество. През 1889г. е учредена Първа българска търговска камара, а две години по-късно – първото наше акционерно застрахователно дружество – „България“. През 1897г. в Русе се е състояла първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чоланов. В периода между Освобождението (1878) и Първата световна война (1914) в Русе творят много известни европейски архитекти, художник-декоратори и паркостроители. Неслучайно и досега Русе се счита за най-европейски изглеждащият български град. Тук са родени писателите Елиас Канети, Добри Немиров, Майкъл Арлън, живели са Любен Каравелов, Иван Вазов, Стоян Михайловски. След края на Първата световна война Южна Добруджа е завзета от Румъния. Това оказва негативно влияние върху Русе и икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни. Икономическата активност в Североизточна България се измества към Варна, която се превръща в най-важния стопански, административен и търговски център на север от Стара планина. Към 1939г. населението на Русе е 50 000 души.

     След Втората световна война на власт идва Комунистическата партия и България навлиза в епохата на комунизма. Предприятията в Русе се одържавяват, земите се изземат, банките и застрахователните дружества се национализират. Градът бързо се индустриализира. С превес се развиват машиностроенето (корабостроене, производство на металорежещи машини, производство на селскостопански машини, електроника) и химическата промишленост (нефтопреработване, производство на бои). През 1954г. е построен Дунав мост, който свързва Русе с румънския град Гюргево. Повече от 50 години той е единствения мост между България и Румъния. Русенското пристанище се разширява, модернизира и механизира. През 1976г. е открит новия терминал „Русе-изток“, който увеличава капацитета на пристанището. Индустриализацията на града води до засилен миграционен поток и бързо нарастване на населението му. Появяват се нови квартали, в които основните жилищни сгради са панелните блокове. Такива квартали са „Дружба“, „Чародейка“, „Родина“, „Здравец“ и „Възраждане“. Към 1985г. населението на града достига 184 000 жители. През 80-те години Русе има сериозен екологичен проблем. В съседният румънски град Гюргево е построен химическият завод „Верахим“, който обгазява Русе в продължение на почти десет години. Вследствие на замърсяването за периода 1985 – 1992г. Русе е напуснат от 15 000 души.

     На 10 ноември 1989г. в България идва демокрацията и страната преминава към пазарно-ориентирана икономика. Началото е трудно и в първите години на 90-те повечето големи предприятия в Русе западат и фалират, а безработицата рязко се увеличава. Населението започва да напуска града. Впоследствие, в края на 90-те настъпва подобрение. В икономиката на града навлизат частни инвестиции, големите предприятия са приватизирани, модернизира се производството, подобрява се качеството и асортимента на предлаганата продукция. През 1993г. е създадена компанията „Приста ойл“, която произвежда моторни и смазочни масла, а през 1996г. е основана компанията „Мегахим“ – най-големият български производител на лаково-бояджийски материали. В последните години се извършва реставрация и освежаване на историческите сгради в центъра на Русе по редица общински и национални проекти, финансирани от европейските фондове. Новост са големите търговски комплекси от затворен тип – молове. В момента в Русе има два такива мола: „Мол Русе“ и „Мега мол Русе“.

     Днес Русе е важен икономически, културен, административен и стопански център в Северна България. Градът има голямо значение за икономиката на страната, главно заради Русенското пристанище и Дунав мост. Сега, когато България вече е в ЕС, река Дунав се превръща от гранична в интеграционна, която открива нови възможности за икономическо, културно и социално развитие на Русе. Реката дава възможност за трансгранично сътрудничество между България и страните по поречието й. В миналото река Дунав е превърнала Русе в „най-европейският“ български град, а следите от този процес са видими и до днес.


Русе отвисоко

 

Любопитни факти:

-         Според една от теориите името на Русе идва от славянския езически обичай Русалии. Преди покръстването на българите имало обичай групи от силни и здрави младежи, наречени русалии, да обикалят населените места и да пазят хората от зли сили, духове, крадци и разбойници. По-късно този празник се смесил с християнската символика и обредност и русалиите заприличали на коледарите.

-         Според друга теория името на Русе идва от древен славянски култ към жена-покровителка на младежки войнски дружини, която се е наричала Руса мома. И днес, в някои населени места в Северна България все още съществуват фолклорни обичаи свързани с тази Руса мома. Трябва да се отбележи и че други крепости по Дунав са имали жени-покровителки, например Вида с крепост Видин. Тази теория се подкрепя и от факта, че след покръстването на българите градът приема името на Свети Георги, който е бил покровител на войските. Т.е. има приемственост при смяната на имената на града, от един войнски покровител на друг войнски покровител.

-         В Русе е построена първата жп гара в страната. Това става през 1866г., като тя е част от жп линията Русе – Варна. Днес в нея се намира Националният музей на транспорта – единствен в България.

-         В средата на 15 век влашкият войвода Влад III превзема Русе и го освобождава от османците за кратко време. След победата, Влад III проявява нечувана жестокост по отношение на пленените османски войници. Той ги „нацепва“ – побива ги на кол. Русенци са ужасени от гледката и дават на влашкия войвода псевдонима Цепеш. Неговата мрачна слава и жестокостта му достигат останалата част на Европа и с времето се ражда митът за Дракула.

-         Русенци казват „бутер“ вместо „краве масло“.

-         Всеки блок в Русе си има свое име. Тази малко странна и безсмислена за външния посетител практика вероятно има за цел по-лесното ориентиране. Най-странните имена на блокове са: Втора петилетка, Септемврийска слава, Ракета, Дом, Нов дом, Осъществена мечта, Метеор, Цитадела, Дилянка, Жерав, Ударник, Меркурий, Бръшлян и др.

-         Една от големите забележителности на Русе е Паметникът на Свободата. Той е построен в чест на и като благодарност към руските освободителни войски. Статуята на върха представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, сочейки с дясната посоката, откъдето са дошли освободителите. Единият от двата бронзови лъва при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щитът на Свободата.


Паметникът на Свободата

-         Традицията повелява всяка двойка младоженци да постави цветя на Паметника на Свободата в деня на сватбата си.

-         В Русе е роден писателят Елиас Канети – носител на Нобелова награда за литература през 1981г. Той получава наградата за творбата си „Спасеният език“ – автобиографична книга за неговото детство.

-         В миналото зимата по тези земи била по-сурова от тази, която имаме днес. През 19 и началото на 20 век Дунав е замръзвал всяка зима и по леда често са преминавали вълци от съседна Румъния. Писателят Иван Вазов пише в своята повест „Немили недраги“ как хъшовете са използвали леда по Дунав, за да се придвижват между българския и румънския бряг.

-         Дворецът на Батенберг в Русе всъщност никога не е служил като резиденция на монарха, тъй като е завършен след неговото оттегляне от престола. Днес в сградата се помещава Регионалният исторически музей.

-         Мястото за срещи в Русе е Градският часовник. Ако искате да си чукнете среща в Русе много голяма е вероятността да ви кажат „Хайде да се чакаме на Часовника“.

-         Интересно име си има едно местенце на централния площад в Русе до Съдебната палата. Нарича се… „Лайното“. „Лайното“ представлява групичка от кафенета под около 10-на дървета. Името му идва от птичките по дърветата, които освен с песни даряват и с нещо друго посетителите.

-         Известни русенци са: композиторът Васил Казанджиев, диригентът Емил Табаков, оперната певица Виолета Шаханова, писателят Елиас Канети, актьорът Камен Донев, оперната певица Мими Балканска, революционерите Баба Тонка (Тонка Обретенова) и синът й Никола Обретенов, шахматистът Веселин Топалов, фолклористът Михаил Арнаудов, волейболистът Любомир Ганев, стрелецът Таню Киряков, писателят Стефан Цанев, треньорката по художествена гимнастика Нешка Робева, политикът Светослав Лучников.

 

Визитка:

-         Население: 145 765 жители

-         Раждаемост: 8,16‰

-         Смъртност: 14,04‰

-         Естествен прираст: -5,88‰

-         Механичен прираст: - 388 души

-         Действителен прираст: - 1290 души

-         БВП: 2,1 млрд.лв.

-         БВП/ч: 14 407 лв.

-         Средна заплата: 739 лв.

-         Безработица: 4,5%

-         Площ: 127 кв.км.

-         Гъстота: 1148 д/кв.км.

-         Надморска височина: 100 м

-         Климат: Умереноконтинентален

-         Най-топъл месец: Юли

-         Най-студен месец: Януари

-         Валежи: 585 мм

-         Регионален център: Северен Централен социално-икономически регион

-         Областен център: област Русе

-         Общински център: Община Русе


Доходното сдание

BGtop

Bulgarian TOP
0   1   2   3 4   5

Рейтинг класация на българските сайтове 5rov.com