Произход на името

А

Айтос – от „аетос“ (гръц) – „орел“

Аксаково – на руския панславист Иван Сергеевич Аксаков за пробългарската му дейност в Русия

Алфатар – от „джал“ и „тора“ (прабъл) – „войска“ и „град“, „крепост“ (крепост с войска“)

Антоново – на Антон Кръстев Найденов, комунистически деец

Априлци – на Априлското въстание

Ардино – на река Арда

Асеновград – на династията Асеневци

Ахелой – на река Ахелой (самото име на реката идва от тракийското „ахел“, което значи „вода“)

Ахтопол – от „ахтополис“ (гръц) – „добър град“

 

Б

Балчик – на Балик, брат на деспот Добротица

Банкя – от „баня“, градът се намира край минерални извори

Банско – от „баня“, градът се намира край минерални извори

Баня – от „баня“, градът се намира край минерални извори

Батак – на езерото (блатото) в северозападната част на града (тур. „кал“)

Батановци – на Батан войвода

Белене – бял

Белица – бял

Белово – бял

Белоградчик – бял

Белослав – бял

Берковица – 1. славянско наименование с неизяснен произход; 2. на лично име Берко 3. легенда за циганите Берко и Вица

Благоевград – на социалистическия деец и философ Димитър Благоев

Бобов дол – боб

Бобошево – боб

Божурище – божур

Бойчиновци – неизяснен

Болярово – боляри

Борово – бор

Ботевград – на поета и революционер Христо Ботев

Брацигово – 1. от „брачи“ (старобъл.) – „ръце“, „сръчен“; 2. от барака, къща; 3. от брат, братя

Брегово – бряг (намира се на брега на река Тимок)

Брезник – 1. бряст (брестник); 2. Бреза

Брезово – бреза

Брусарци – брус

Бургас – от гръцкото „пиргос“ – „крепост“, „кула“

Бухово – бухал

Българово – българи

Бяла (Варна) – бял

Бяла (Русе) – бял

Бяла Слатина – от „слатина“ (старобъл.) – „солен извор“, букв. „бял солен извор“

Бяла черква – на местността Бяла черква

 

В

Варна – от „вран“ (слав) – „черен“

Велики Преслав – от „преславен“ (слав) – „най-славен“

Велико Търново – 1. от трън; 2. от „тур“, „туран“ (иран.) – „крепост“; 3. от „търн“ (слав) – „тясно място“, „стеснение на река“

Велинград – на Вела Пеева, партизанка, деец на комунистическото движение

Ветово - от "вехто" (старобъл) - "старо" (има се предвид "старо селище")

Ветрен – 1. от вятър, заради ветровитата местност; 2. от „вехт дрен“ – „стар дрян“

Видин – 1. на митична героиня от Видинско (Вида); 2. от „дунония“ (келтски пр.)

Враца – на намиращия се наблизо старопланински проход „Вратцата“

Вълчедръм – вълчи друм („вълча пътека“)

Вълчи дол – вълчи дол

Върбица – върба

Вършец – от „връх“ (Вършец се намира в подножието на старопланинския връх Тодорини кули)

 

Г

Габрово – габър

Генерал Тошево – на българския генерал Стефан Тошев

Главиница –

Глоджево – глог

Годеч  - от „годеж“

Горна Оряховица – орех

Гоце Делчев – на българския революционер Гоце Делчев

Грамада – на 2-та хълма, на които е разположен градът („грамада“ – „хълм“, „могила“)

Гулянци – от „гюл“ (тур) – „роза“

Гурково – на руския генерал Йосиф Гурко

Гълъбово – гълъб

 

Д

Две могили – градът е разположен до две могили

Дебелец – 1. от „дебел“ (вероятно родово име); 2. от растението дебелец

Девин – 1. от „дьове“ (древногр.) – „мечоносци“ (така древногръцкият историк Тукидид нарича тракийското племе беси, населявало тези земи ); 2. от тракийската дума „дева“ – „град“, „селище“; 3. от „девна“, „девина“ (индоевр) – „извор“

Девня – от „девна“, „девина“ (индоевр) – „извор“

Джебел – от „чебел“ (тур) – „планина“

Димитровград – на комуниста и политик Георги Димитров

Димово – на комуниста и партизанин Живко Пуев – Димо

Добринище – от „добри неща“ (край града има минерални извори, поле, река и планина)

Добрич – на средновековния български деспот Добротица

Долна баня – от „баня“, градът се намира край минерални извори

Долна Митрополия – от „митра“ и „полис“ (древногр.) – „град на бог Митра“

Долна Оряховица – орех

Долни Дъбник – дъб

Долни чифлик – от „чифлик“ (тур) – „голям селскостопански имот“

Доспат – 1. на средновековния български деспот Алексий Слав; 2. от „дос“ (диал) – „приятел“ и „патъ“ – „път“ – „приятел на пътя“

Драгоман – от „таргуман“ (араб) – „преводач“

Дряново – дрян

Дулово – на прабългарската владетелска династия Дуло

Дунавци – на река Дунав

Дупница – от „дупка“  (градът е разположен в местност, която наподобява дупка)

Дългопол – дълго поле

 

Е

Елена – на митична местна девойка на име Елена, която била убита от разбойници

Елин Пелин – на българския писател Елин Пелин (Димитър Иванов Стоянов, роден в близкото село Байлово)

Елхово – ела, елха

Етрополе – от „петрополи“ (гръц) – „каменград“

 

З

Завет –

Златарица – от злато (в миналото се е добивал златоносен пясък от река Златаришка)

Златица – от злато (под близкия връх Свищи плаз, римляните са добивали злато)

Златоград – от злато

 

И

Ивайловград – на цар Ивайло

Игнатиево – на руския дипломат граф Николай Игнатиев

Искър – на река Искър

Исперих – на хан Аспарух

Ихтиман – 1. на патриарх Евтимий (Евтим -> Ивтим -> Ихтим -> Ихтима); 2. от „их-аман“ (турско възклицание) – възклицание на преминаващите пътници, поради гъстата мъгла

 

К

Каблешково – на революционера Тодор Каблешков

Каварна – 1. от прабългарското „кравуна“, което има неизяснен произход; 2. от „вран“ (слав) – „черен“

Казанлък – 1.от „акче къзънлар“ (тур) – „бели момичета“ (според легендата султан Мурад I нарича селището по този начин, виждайки посрещащите го български момичета); 2. от „къзан“ (тур) – „левент“, „юнак“; 3. от „казан“ и „лък“ (тур) – „прочута ливада“

Калофер – 1. на легендарния Калофер (Калифер) войвода; 2. от „кало“ (гръц) – „хубав“, „добър“

Камено – от камък

Каолиново – на каолин (вид глина), който се намира в големи находища в околностите на града

Карлово – 1. на Каралъ Али бей – местен феодал; 2. на легендарния герой Крали Марко; 3. от „карли ова“ (тур) – „снежна равнина“

Карнобат – от „капнобати“ (гръц) – „хранещи се с въздух“ (така гърците насмешливо наричали тракийските племена, населяващи местността)

Каспичан – от „каспи“ и „чани“ – вероятно на племе, преселило се от бреговете на Каспийско море, заедно с прабългарите

Кермен – от керемида

Килифарево – от „кефалия“ – събирач на данъци (кефалия –> Кефаларево –> Килифарево)

Китен – от „китен“, „красив“

Клисура – от клисура (градът е разположен в клисура между Стара планина и Средна гора)

Кнежа – от „кнеж“, „кнаж“ (слав) – неизяснен произход

Козлодуй – 1. от „козлудере“ (тур) – „нисък дол“; 2. от „козлодуй“ (лат) – „ъгъл на ледовете“

Койнаре – 1. от „коюн“ и „ларе“ (тур) – „овца“ и „село“; 2. от „коин“ (диал) – „кон“; 3. на някой си Койно

Копривщица – 1. от коприва; 2. от „куп речици“ (в района на града има много малки рекички и поточета)

Костандово –

Костенец – от кости

Костинброд – 1. на някой си Коста, който се заселил до брода на река Белица; 2. на цар Константин Тих Асен

Котел – от особеност на релефа (градът е разположен в Котленската котловина, която прилича на котел)

Кочериново –

Кресна – от „крест“ (старобъл) – „кръст“

Криводол – от „крив дол“ – „крива („извита“, „с много завои“) река“

Кричим – от „кричм“, „кричам“ (старобъл) – „крещя“ (вероятно от този глагол идва и думата „кръчма“ (пивница, страноприемница, хан)

Крумовград – на хан Крум

Крън – 1. на хан Крум; 2. от „крунои“ (гръц) – „извор“; 3. от „керман“, „каран“ (иран) – „област“, „земя“, „владение“

Кубрат – на хан Кубрат

Куклен – на Куклус, Куклиш (римски военачалник на местно войсково поделение)

Кула – 1. от „кула“ (още от римско време тук е съществувала кула за наблюдение и отбрана на тези земи); 2. на митична местна героиня Кула (Кула била сестра на Вида, която пък дала името на днешния град Видин)

Кърджали – 1. от „кърдажлии“ (тур) – „полски разбойници“; 2. на Кърджа Али – митичен османски пълководец, завоювал тези земи през 14 век

Кюстендил – на деспот Константин Драгаш – средновековен български владетел („кюстендил“ е турцизиран вариант на „Константин“)

 

Л

Левски – на революционера Васил Левски

Летница – от „летница“ – вид пшеница

Ловеч – от „лов“, „ловец“

Лозница – лоза

Лом – от „ломити“ (старобъл) - „ломя“ , „чупя“ (с този глагол се характеризира ерозионната дейност на река Лом, дала името и на града)

Луковит – 1. от „лук“ и „Вит“ – лук и река Вит; 2. от „лъка“(слав) и „Вит“ – „заблатена ливада“ и река Вит (букв. „заблатена ливада край река Вит“)

Лъки – от „лъка“ (слав) – заблатена ливада, влажно място край река

Любимец – 1. от „хебиб“ (тур) – „любим“; 2. на някой си Хебиб ага – турски феодал

Лясковец – леска, лешник

 

М

Мадан – от „маден“ (арабско-тур) – „руда“, „рудник“ (край града има значителни залежи на оловно-цинкова руда)

Маджарово – на революционера Димитър Маджаров

Малко Търново – 1. от трън; 2. от „тера нова“ (лат) – „място, край голяма вода“ (има се предвид изворът Големия врис, намиращ се в центъра на града)

Мартен – на бог Марс - бог на войната в римската митология (в древността тук е имало римска крепост, а римските войници се наричали „деца на Марс“)

Мездра – от „мездрея“ (тур) – „пусто, запустяло място“

Мелник – от „мел“ (слав) – „бяла глина“ (има се предвид специфичните скали сред които е разположен града)

Меричлери – 1. от „мер“ (тур) – „горчиво“, „ич“ (тур) – „пия“ – „горчива вода“ (вероятно се има предвид минералните води в района и специфичния им вкус); 2. от „Мерич“ (тур) – турското име на река Марица; 3. от „мери“ (слав) – „пасища“

Мизия – от географската област Мизия, в която е разположен градът

Момин проход – 1. от легенда за „момите“ (нимфите), които се появявали край минералните извори в района; 2. от легенда за излекувана дъщеря на турски големец след като пила вода от изворите в района

Момчилград – на севастократор Момчил (Момчил войвода, Момчил юнак) – български феодален владетел в Родопите през 14 век

Монтана – от „муниципио монтанезиум“ (лат) – „планинско селище“

Мъглиж – от „мъгла“

 

Н

Неделино – от връх Света Неделя (градът е разположен в неговото подножие)

Несебър – от „мелсамбрия“ (трак) – „град на Мелса“ (Мелса е митичния основател на града)

Николаево – на българския генерал Данаил Николаев

Никопол – от „никополис“ (гръц) – „град на победите“

Нова Загора – от областта Загора, в която се намира градът; терминът „За-гора“ има славянски произход и буквално означава „Зад гора“, „Зад планина“

Нови Искър – на река Искър

Нови Пазар – от „пазар“ (тур) – „пазар“, „тържище“

 

О

Обзор – от „обзор“

Омуртаг – на хан Омуртаг

Опака – от „опакус“ (трак) – „сянка“

Оряхово – орех

 

П

Павел баня – на най-малкия син на руския Цар Освободител – княз Павел Александрович Романов (впоследствие към името на селището е прибавено и „баня“, заради минералните извори в района)

Павликени – от павликянството (вид християнска ерес) – селището е основано от преселници павликяни

Пазарджик – от „пазар“ (тур) – „пазар“, „тържище“ (умалителната наставка „джик“ показва, че градът е бил малък пазар)

Панагюрище – от „панагири“ (гръц) – „панаир“

Перник – на славянския бог Перун

Перущица – на славянския бог Перун

Петрич – от „петрици“ (гръц) – „скален“, „каменен“

Пещера – от пещера (в района около града се намират 72 пещери)

Пирдоп – 1. от „при дъба“ (според легендата първите жители се заселили около много голям дъб, на чието място днес се намира църквата на града); 2. от „пирг“, „пиргос“ (гръц) – „кула“; 3. от „пир“ (слав) – „пир“, „угощение“ (според друга легенда на това място в миналото се събирали ловци и ловни дружинки и си правели пиршество)

Плачковци – 1. от „плач“ (според легендата мястото на днешния град е била крайната точка, до която последователите на патриарх Евтимий са могли да го изпратят при неговото заточение); 2. на някой си Плачко (Плачков) или на род Плачковци

Плевен – от „плевел“ (в миналото на преминаващите хора им правело впечатление, че от двете страни на пътя в тази местност била избуяла тревна растителност)

Плиска – 1. от „пльсков“ (слав) – „плоско“, „равно място“; 2. от „блескати“ (старобъл) – „бляскам“, „светя“

Пловдив – от „Пулпудева“ (трак), „дева“ – „град“, „пулпу“ – „езеро“

Полски Тръмбеш – от „тръмбя“ (слав) – „тръмбовам“, „подготвям земята преди оран“

Поморие – от „по мор(и)е“ – „разположен на брега на морето“ („по морето“)

Попово – от „поп“ (според легендата селището е основано от свещеник)

Пордим – от „пордим“ (старобъл) – „ям“, „пия“, „угаждам си“, „угоявам се“

Правец – от „правьць“ (прабъл) – „прав път“

Приморско – от „при морско“ („при морето“)

Провадия – 1. от „проват“ (визант) – „проход“, „теснина“; 2. от „проват“ (старогр) – „овца“

Първомай – на Деня на труда – 1 май

 

Р

Раднево – на дядо Радни (Радню) (според легендата това е създателят на селището)

Радомир – 1. на българския цар Гаврил Радомир; 2. на някой си Радомир (славянско име), което буквално означава „да се радва на мир“; 3. от „радомир“ (слав) – „да се радва на мир“

Разград – 1. на Хърс (славянско божество на Слънцето) – Хърсград – Хръзград – Разград; 2. от „хезар“ (иран) – „хиляда“ (хиляда шатри на войската на тюркски номади) – Хезарград – Херазград – Хразград – Разград; 3. от „хисар“ (тур) – „крепост“, „укрепление“; 4. на българския цар Владимир Расате (Хръсате) – Хръсате – Хръсград – Хръзград – Разград

Разлог –

Ракитово – ракита (вид върба)

Раковски – на революционера Георги Сава Раковски

Рила – на Рила планина

Роман – на град Рим (в близост се намира Романовата крепост, която дава името на града; „рома“, „романа“ (лат) – Древен Рим)

Рудозем – от „руда“ и „земя“ (край града има значителни залежи на оловно-цинкови руди)

Русе – 1. от „Русалии“ (езически славянски празник); 2. на Руса мома (митична местна войнска покровителка); 3. на княза на Киевска Рус – Светослав I

 

С

Садово – от „сад“ (старобъл) – „градина“

Самоков – от „самоков“ (ковачница с водно задвижване на чука)

Сандански – на революционера Яне Сандански

Сапарева баня – от „сапара“ (трак); „са“ – „до“, „пара“ – „река“, „брод“, букв. „до река“, „до брод“ (по-късно е добавено „баня“, заради минералните извори в района)

Свети Влас – на Св. Власий Севастийски

Свиленград – от "свила" (старобъл)  - "коприна" (в миналото на пътуващите им правели впечатление къщите за отглеждане на копринени буби, оттам градът бил наречен "свилен град" - "копринен град")

Свищов – от „систова“ (трак) – „светя“, „светъл“, „светещ“

Своге – от „свод“ (слав) – свод (поради географското му разположение, като свод над реките Искър и Искрецка)

Севлиево – 1. от "серви", "селви" (тур) - кипарисовидни тополи; 2. от "селви ова" (араб) - "пъдпъдъчено поле"; 3. на персиец Селвиер (според легендата той помогнал на местното население да усъвършенства производството на дъски)

Сеново – от „сено“

Септември – в чест на Септемврийското въстание от 1923г.

Силистра – 1. от „силис“ (лат)  – „влажен“ и „Истър“ (античното име на река Дунав); 2. от Дуросторум/Дристра (старобългарското име на града) – Дуросторум – Дристра – Силистра

Симеоновград – на цар Симеон Велики

Симитли – 1. от „симид“ (вид бял хляб); 2. от „симен“ (слав) – „център“ (има се предвид средищното разположение на селището между планините Рила, Пирин и Влахина)

Славяново – славяни

Сливен - от „сливането“ на три реки на територията на града

Сливница – 1. слива; 2. от „сливането“ на реките Криворащица и Сливница на територията на града

Сливо поле – слива

Смолян – от „смоляни“ (славянско племе)

Смядово – 1. на мома Смеда (легендарна местна мома); 2. от „смяд“, „смед“ (диал) – „тъмен“, „мургав“

Созопол – от „созополис“ (гръц) – „град на Спасението“

Сопот – от „сопотъ“ (слав) – „поток“

София – на църквата „Св. София“

Средец – заради географското положение на селището

Стамболийски – на Александър Стамболийски, политик

Стара Загора - от областта Загора, в която се намира градът; терминът „За-гора“ има славянски произход и буквално означава „Зад гора“, „Зад планина“

Стражица – от "стражева кула" (в миналото тук е имало стражева кула, която е пазела пътя от Марцианополис (Девня) до Мелта (Ловеч))

Стралджа – 1. на близкия манастир „Св. Архангел Михаил“ (турците наричали манастира „Исраелджа“); 2. от „страдалджа“ (според легендата до Стралджа имало черкезко село и населението страдало от честите нападение на черкези)

Стрелча – от „стрелци“ (в ранното Средновековие Стрелча било селище на стрелци, които пазели проходите на Средна гора)

Суворово – на руския пълководец Александър Суворов

Сунгурларе – от „сунгур“ (прабъл) – „сокол“ (наставката „ларе“ е турска и е прибавена към името на селището след като в него се заселват турци)

Сухиндол – 1. от „сух дол“ (мястото е бедно на водни ресурси); 2. от „соха“ (слав) – „раздвоен“, „разклонен“, „чатал“ (има се предвид географското разположение на селището между доловете Янотин и Въздол)

Съединение – на Съединението на България

Сърница – сърна

 

Т

Твърдица – от „твърдина“ (северно от града се намира крепост, наричана Градище – твърдина)

Тервел – на хан Тервел

Тетевен – 1. от „тетива“ (опъната нишка на лък); 2. на Тетьовия род, който според легендата основал селището

Тополовград – топола

Троян – 1. на Троян (славянско божество на правдата); 2. на римския император Траян

Трън – трън

Тръстеник – тръстика

Трявна – 1. от трева; 2. от „тръвни“ – „пчелини“

Тутракан – 1. от „таркан“ (старобъл) – военачалник на гранична войска; 2. от „Таман-Таркхан“ (иран) – „Черен град“; 3. на името на владетелския род Тертеровци – „Тертер-кан“

Търговище – от „търговия“

 

У

Угърчин – 1. на някой си кумански болярин Угърчик; 2. на някой си Гърчин

 

Х

Хаджидимово – на революционера Димо Хаджидимов

Харманли – от „харманлии“ (тур) – хора, които вършеят житото

Хасково – от „Хаскьой“ (тур) – „хас“ – „принадлежащ на владетеля“ и „кьой“ – „село“, букв. „село, принадлежащо на владетеля“

Хисаря – от „хисар“ (тур) – „крепост“, „укрепление“

 

Ц

Цар Калоян – на цар Калоян

Царево – от „цар“

 

Ч

Чепеларе – 1. от „чепелли“ (тур) – заселници от село Чепелли, Гюмюрджинско; 2. от „чепел“ (тур) – „мръсен“, „мъглив“

Червен бряг – от червеникавата глина на брега на река Искър

Черноморец – на Черно море

Чипровци – 1. от „купрум“ (лат) – „мед“ (метал); Купрум – Кипровец – Чипровец – Чипровци; 2. от „чипур“ (слав) – „градина“

Чирпан –

 

Ш

Шабла – 1. „от „саблум“ (лат) – „пясъци“; 2. от „шабъла“ (старобъл) – „черпак“; 3. на някоя си Айше Абла

Шивачево – шивачи

Шипка – шипка

Шумен – 1. от „шума“ (слав) – „листа“, „гора“, „място, обрасло с растителност“; 2. на цар Симеон I (Симеонис – Шимеонис – Шумен)

 

Я

Ябланица – от „яблан“ – „чинар“

Якоруда – 1. от „яко руда“ (в миналото се е смятало, че районът около селището е богат на оловна руда); 2. пак от „яко руда“ („руда“ – вид мека и тънка вълна)

Ямбол – 1. от „Дианополис“ – „Град на Диана“ (Дианополис – Дианполис – Диамбол – Ямбол); 2. от „Диамполис“ (лат) – „двоен“, „раздвоен:, букв. „Град на два бряга“ (на река Тунджа), Диамполис – Диамбол - Ямбол

BGtop

Bulgarian TOP
0   1   2   3 4   5

Рейтинг класация на българските сайтове 5rov.com