Пловдив

ПЛОВДИВ

 

     Пловдив е български град, намиращ се в Горнотракийската низина, разположен на двата бряга на река Марица. Населението на града е 341 625 души, което го прави втори по големина в България след София. Пловдив заема стратегическо местоположение в Южна България и се намира в центъра на Горнотракийската низина. Това определя водещата роля на града в етнографската област Тракия. Пловдив е едно от най-древните селища на Европа, а средищното му положение в източната част на Балканския полуостров е определяло важната му търговска, административна, икономическа, културна и военна роля. Пловдив е разположен в подножията на седем сиенитни тепета, поради което често е наричан „Градът под тепетата“. Пловдив е известен със своят Международен панаир, със Старият град, Античният театър, Римският стадион, площад Съединение с паметника Альоша, Главната улица, шестте тепета, музеите.

 

Пловдив (Google Earth)

     Пловдив се намира в центъра на Горнотракийската низина. Градът е разделен на две части от река Марица, която е най-пълноводната река в България. На север от Марица е разположена по-малката част от Пловдив – единствено район „Северен“, който е известен като Кършияка (пр. – крайбрежен). На юг от Марица се намира останалата, по-обширна част от Пловдив, която е разделена на пет административни района: „Южен“, „Централен“, „Източен“, „Тракия“ и „Западен“. В Южната част на Пловдив се намират сградата на Общината, сградата на Областната управа, площадите Централен, Съединение и Джумаята, Главната улица, Стария град, както и най-големите пловдивски квартали – „Тракия“, „Изгрев“ и „Смирненски“. Над река Марица са построени 6 моста, които свързват северната и южната част на града.

     Пловдив има средищно географско положение в територията на страната. През него преминават важни, както вътрешни, така и международни пътища. Най-важните български пътни артерии, които преминават през града са автомагистралите „Тракия“ (София – Пловдив – Бургас) и „Марица“ (Пловдив – Свиленград). През Пловдив преминават два от десетте трансевропейски транспортни коридора. Това са коридор № 4 (бълг. участък: Калотина – София – Пловдив – Свиленград) и коридор №8 (бълг. участък: Гюешево – София – Пловдив – Бургас).

     Пловдив се намира в Пловдивското поле, като на север е Стара планина, на юг са подножията на Западните Родопи, на запад е Пазарджишкото поле, а на изток Чирпанските възвишения го отделят от Старозагорското поле. Средната надморска височина на града е 130 метра.

     Климатът на Пловдив е преходноконтинентален, зимата е студена (но не така, както в София и на север от Стара планина), а лятото е горещо. Средната температура на най-студеният месец януари е +1°, а на най-топлият – юли е 23,9° Годишната температура на Пловдив е 12,5°. Характерно за климата на Пловдив през зимните месеци са екстремно ниските температури, които се получават веднъж на няколко зими (до -20°, -25°). Това се получава при нахлуване на арктични въздушни маси и ясно време. При такива условия, на 24.01.1942г., е измерена абсолютната минимална температура за град Пловдив – минус 31,5°. Лятото в Пловдив е горещо, като най-топли са месеците юли и август. При нахлуване на сахарски тропични въздушни маси температурите могат да достигнат и дори да надхвърлят 40°. Абсолютният максимум за града е +45,0°. Годишните валежни количества в Пловдив са 540 мм, като те са равномерно разпределени по сезони. Все пак, има един не така ясно изразен максимум през месеците май и юни. Валежите през зимните месеци (декември, януари и февруари) са предимно от сняг. В Пловдив ежегодно се образува снежна покривка, но тя е нетрайна и рядко се задържа повече от една седмица. Мъглите са чести през есенно-зимните месеци. Опасни климатични явления, характерни за Пловдив, са мъглите (през есента и зимата), зимните мразове, градушките (май, юни, юли) и летните бури.

     Река Марица е най-значимият воден обект на територията на Община Пловдив. Тя тече през града в посока от запад на изток и го разделя на две части – Северна и Южна. Марица е най-пълноводната река в България. Дължината й на българска територия е 322 км, а общата й дължина е 472 км. Пълноводието й е през пролетта, когато снеготопенето в планините съвпада със значителните валежи в голяма част от водосборния й басейн. Маловодието на реката е през август. Средногодишният отток на Марица при Пловдив е 54,4 куб.м./сек. Реката оказва влияние върху микроклимата на Пловдив, като увеличава честотата и гъстотата на мъглите и повишава влажността на въздуха през зимните месеци.


Река Марица

     Пловдив има 341 625 жители. Той е вторият по големина град в България, а населението му съставлява 4,7% от населението на страната. Средната гъстота е 3349 д/кв.км, като тя е по-голяма от тази в София 2504 д/кв.км. Населението на града се увеличава, като увеличението се дължи на преселници от близките около Пловдив села. Пловдив има отрицателен естествен прираст (-1,04‰), но положителен механичен (+ 412д.). Действителният прираст (разликата между естественият и механичният) е положителен (+ 58д.). Това означава, че за 2015г. населението на Пловдив се е увеличило с 58 души. Интересен факт е че населението на Варна за същата година е намаляло с 1483 души. Пловдив е разнороден в етническо отношение. Преобладават българите, които са 80% от цялото население. В Пловдив има голям процент циганско (10%) и турско (5%) малцинство. Освен тях големи малцинствени групи са още арменците, евреите и гърците. Големи цигански общности живеят в етнически обособените квартали „Столипиново“, „Шекер махала“ и „Хаджи Хасан махала“. Православието е доминиращата религия в града, но освен него храмове имат исляма, юдейството, армено-григорианската църква, католицизма и различни протестантски вярвания.

     Пловдив е административен център на Община Пловдив, област Пловдив и на общините Марица и Родопи. Градът е разделен на шест административни района: „Северен“, „Южен“, „Източен“, "Тракия“, „Централен“ и „Западен“. Всеки един от тези райони се управлява от районен кмет, който се избира пряко от жителите, за срок от 4 години. 6-те районни кмета, заедно с кмета на Община Пловдив, представляват местната изпълнителна власт. Местната законодателна власт е представена от Общинския съвет, който се състои от 51 общински съветници. Район „Тракия“ обхваща едноименния квартал, в който преобладават панелни блокове. Населението на района (квартала) е 62 000 души, което го прави най-големия пловдивски квартал и третия по големина в България (след столичните „Люлин“ и „Младост“). Район „Южен“ е по-известен сред пловдивчани като „Кичук Париж“ („Малкия Париж“) или просто „Кичука“. Голяма част от населението на района са потомци на бежанци от Македония и Тракия. Район „Западен“ обхваща кварталите „Христо Смирненски“ и „Прослав“. Район „Източен“ е известен още и като "Изгрев“, защото тук се намира втория по големина квартал на Пловдив – „Изгрев“. В този район е разположен най-големия цигански квартал в България – „Столипиново“. Район „Северен“ е по-известен като „Кършияка“ (от тур. – „крайбрежен“). Обхваща цялата територия на град Пловдив, която се намира на север от река Марица. В тази част е разположен Международния панаир ‚Пловдив“, известен сред пловдивчани просто като „Панаира“. Район „Централен“ е най-големият и по територия, и по население район на Пловдив. Тук се намират повечето от забележителностите на града – Римският стадион, Римският одеон, Античният театър, Часовниковата кула, Старият град, Главната улица. В район „Централен“ са концентрирани голям брой търговски центрове и офиси, заведения и обществени сгради. Тук се намират някои известни площади и паметници, свързани с българската история: площад Съединение с паметника Съединена България, площад "Бунарджика“ с паметника на Освободителите, „Джумаята“ с паметника на Филип Македонски.

     Пловдив е административен център на общините Марица (на север от града) и Родопи (на юг от него). В тези две общини се намират някои от най-големите села в България: Рогош, Маноле, Скутаре, Труд, Първенец, Крумово, Ягода, Катуница, Царацово, Цалапица, Марково, Войводиново, Калековец, Брестовица, Брестник, Браниполе. Градът под тепетата е център и на Южния централен социално-икономически регион, който обхваща областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково и Кърджали.

     Пловдив е най-големият производителен и потребителски център в Южния централен социално-икономически регион. Положението му в средата на Тракийската низина обуславя първостепенната роля на отраслите на ХВП в икономическия профил на града: тютюнопроизводство, пивоварна, консервна, месна, млечна, мелничарска, растително-маслена промишлености. Най-големите предприятия на ХВП в града са: „Белла България“ (производство на месо и месни продукти), "Пловдив-БТ“ (цигари), „Каменица“ (бира), „Кристал“ (захар и захарни изделия), „Краси“ (майонеза), „Винпром Пещера“ (алкохол). Козметичната фирма „Ален мак“ е една от най-големите в своя бранш в страната. Освен ХВП, в Пловдив добре развити са още машиностроенето и металургията. Специализирани в национален мащаб са компаниите „Либхер“ (производство на хладилници и фризери), „Балканкар“ (мотокари), "Оптела“ (лазери и лазерни системи). КЦМ „Пловдив" е най-големият металургичен комбинат за обработка на цветни метали (главно олово, цинк и сребро) на Балканския полуостров. Като голям административен, стопански и образователен център, в Пловдив добре застъпени са отраслите на услужващия сектор: търговия (Международен панаир „Пловдив“), транспорт, енергетика (EVN), туризъм, телекомуникации. Международният панаир Пловдив е най-големият изложбен търговски обект в България. Панаира е една от иконите на града под тепетата и има огромно значение за икономиката на общината, а и на България. Ежегодно, на него свои стоки показват 8000 изложители от 60 страни. Всяка година, на панаира се излагат най-модерните продукти и технологии в областта на електрониката, електротехниката, телекомуникациите, автомобилостроенето, химията, фармацията, различни хранителни и текстилни продукти, земеделска техника, подемна техника, строителна техника и др. Целият комплекс е разположен на площ от 352 000 кв.м., като общите изложбени площи са 138 000 кв.м. В Пловдив се намира Пловдивската стокова борса и Пловдивската търговско-промишлена камара. В града действа и Свободна безмитна зона.


Международен панаир „Пловдив“

     Пловдив е вторият икономически център в България, след София. За 2015г. градът под тепетата е произвел БВП в размер на 6,1 млрд. лв., или 7,1 % от БВП на България. БВП/ч е 17 856 лв. Средната работна заплата е 847 лв., при 915 лв. средно за страната. Безработицата е 5,7%. Сравнено със средната за България (8,8%) е сравнително ниска, но сравнено с безработицата в София (2,9%), Варна (4,7%) и Бургас (5,3%) е висока. Бюджетът на Община Пловдив за 2016 г. е 222 400 000 лв., като собствените приходи (от данъци и такси) съставляват 54% от всички приходи, а останалите 46% са от държавни трансфери.

     Пловдив е главен разпределителен пункт на всички пътища в Южна Централна България. Най-важните автомобилни пътища, които преминават през града са автомагистралите „Тракия“ и „Марица“, а най-важните жп магистрали са: София – Пловдив – Бургас и Пловдив – Свиленград. В Пловдив е добре развит въздушния транспорт – пътнически и военен. Край село Крумово се намира летище Пловдив, което се явява резервно на летище „София“. Край село Граф Игнатиево се намира авиобаза „Граф Игнатиево“, която се използва за военовъздушни учения. Градският транспорт в Пловдив се осъществява от 37 автобусни, 8 тролейбусни и 10 маршрутни линии.

     Пловдив е един от големите образователни центрове в страната. В града има 4 университета – Аграрен, Медицински, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и Университет по хранителни технологии. Начално, основно и средно образование за пловдивчани осигуряват 85 училища, най-елитни от които са Английската, Търговската и Математическата гимназии.

     Богато е културното наследство на град Пловдив. Градът съчетава по уникален и неповторим начин културите на траки, гърци, римляни, средновековни българи, византийци, османци, възрожденски българи и съвременността. Всичко това придава един особен чар и атмосфера на Пловдив и жителите му. Наследство на римляните са Римският одеон, Римският театър, интересни тракийски обекти са останките от древния град Евмолпия на Небет тепе, запазени византийски културни паметници са крепостните стени до Трихълмието. Всеки посетител на Стария град може да се докосне до атмосферата на Възрожденска България. За по-подробно запознаване с културата и историята на града, информация предлагат пет музея, най-посещавани от които са Регионалният етнографски и Историческия музеи. В Пловдив функционират 6 театъра, като най-известен е Драматичния театър.

горе: Античния театър и Главната
долу: Римския стадион и Стария град

     Пловдив е най-футболният град в България. Двата големи пловдивски футболни тима са "Ботев“ и „Локомотив“, като почти няма пловдивчанин, който да не симпатизира на един от двата клуба. Жителите на града под тепетата са фенове на местните футболни отбори, а не на столичните ЦСКА и „Левски“, което е рядко явление за България. Други популярни спортове в града са волейбол, тенис, лека атлетика, гребане. В Пловдив се намира най-големият стадион в България – стадион "Пловдив“. Това е единственият стадион на два етажа у нас, а капацитетът му е 55 000 души. За съжаление в момента стадион "Пловдив“ не се използва пълноценно, тъй като съоръжението се нуждае от ремонт. Друг значим спортен обект в Общината е Гребният канал.


Стадион „Пловдив“ и Гребния канал

     Пловдив е един от най-старите европейски градове, като според някои историци и археолози той е по-древен от Атина, Рим и Константинопол и е съвременник на Троя. По тези места са намерени следи от уседнал начин на живот, датиращи от 6000 г.пр.Хр. За същинско селище, според съвременните разбирания, може да се приеме времето около 1200 г.пр.Хр., когато траките създават укрепено селище върху Трихълмието (района между Небет, Таксим и Джамбаз тепе). Те го нарекли Евмолпия, което значи „Сладкозвучен“. Одрисите и бесите били двете основни племена, които населявали Горнотракийската низина и Родопите. През 342 г.пр.Хр. македонският цар Филип II завладява града, обгражда го със здрави крепостни стени и го нарича Филипополис (град на Филип). След смъртта на синът на Филип II – Александър Велики, одрисите вдигат въстание и градът попада в пределите на Одриското царство. Траките така и не успяват да се обединят и да образуват силна държава и градът неколкократно е опустошаван от нашествията на келти, готи и хуни. През 72 г.пр.Хр. римляните покоряват цялото поречие на Марица, включително и Филипополис, който те наричат Тримонциум (Трихълмие). След като през 46 г.пр.Хр. император Клавдий окончателно включва цяла Тракия в пределите на империята, Тримонциум става център на голямата римска провинция Тракия Романа. В следващите два века Тримонциум се разраства значително, като икономическото и културното му влияние в Империята нарастват. В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии за Римската империя, от които най-важна била Виа Милитарис – главният военен път на Балканския полуостров. Заради стратегическото местоположение на Тримонциум, римляните предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища, охранявани от патрули. Строят се също обществени сгради, храмове, бани, стадиони, театри. С разрастването си, градът напуска очертанията на Трихълмието и навлиза в низината. През 172г. император Марк Аврелий издига втора крепостна стена, за да обхване разрастналия се град. В този период Тримонциум има модерна за времето си водоснабдителна система и канализация. В края на 2 век градът е обявен за метрополис и е бил упълномощен да събира данъци и мита и да кове монети. В края на 2 и началото на 3 век е бил зенитът на града в Римската империя. Особено впечатляващи постройки, останали и до днес, са били Римският стадион, Римският амфитеатър, римските бани, Римският преаториум.

     След разделянето на Римската империя на две през 395г., градът попада в пределите на Източната Римска империя – Византия. Тримонциум запазва стратегическото си значение и във Византия, поради което император Юстиниан Велики укрепва крепостната стена на града и обществените сгради. В средата на 6 век в града идват славяните, които бързо променят етническия облик на града и региона. Славяните стават доминиращият етнос в града и му дават името Пълдин, което е модификация от тракийската Пулпудева. От Пълдин произлиза и днешното име Пловдив. През 8 век Пълдин е бил пограничен град между младата Българска държава и Византия и непрекъснато е попадал ту под българско, ту под византийско владение. През 834г. по времето на хан Маламир, Пълдин официално е включен в пределите на България, но и през следващите векове градът непрекъснато попада под българска и византийска власт. Непрестанните войни между България и Византия, както и кръстоносните походи, водят до упадъка на Пълдин. След като Византия завладява Първото българско царство, император Исак Ангел възстановява и укрепва града. Неспирните кръстоносни походи обаче, не позволяват на града отново да стане важен стратегически център. Пълдин влиза в пределите на Втората българска държава по време на управлението на Георги II Тертер (1321-1322г.), но и през следващите години българи и византийци си оспорват властта над него. През 1364г. османските войски, начело с Лала шахин паша завладяват града и го преименуват на Филибе.

     Попадайки във вътрешността на Османската империя, Филибе губи значението си на важна крепост, но се превръща в оживен търговски и занаятчийски център. Турците разрушават крепостните стени и голяма част от античните сгради, като използват каменните блокове за строителство на джамии, пътища, площади, ханове, бани. Във Филибе са построени 55 джамии. В града кипяла оживена търговия и затова бил построен голям пазар между днешната Джумая джамия и река Марица, където се намирали над 800 магазина. В началото на 19 век Пловдив бил един от най-богатите градове в европейската част на Турция. Търгувайки с Европа и Русия, много български търговци забогатели и се превърнали във важна част от българската буржоазия. Много от тези богати пловдивчани помагали на национално-освободителното движение и за културното просвещение на останалите българи. Такива видни пловдивчани били Найден Геров, доктор Вулкович, Йоаким Груев, Стоян Чомаков. Голяма е ролята на Пловдив за извоюване на църковната независимост на всички българи. На 25.12.1859г. в църквата „Св. Богородица“ била отслужена коледна литургия изцяло на български. На 10.01.1860г. пловдивският митрополит Паисий отслужил меса отново на български. След нея Паисий официално оповестил, че неговото паство се отрича от гръцкия патриарх. Това поставя началото на борбите за църковна независимост. Постиженията в областта на образованието и борбите за църковна независимост ускоряват борбата за политически права и национална независимост. Тези процеси получават силен тласък след войните на Австрия и Русия с Турция и освобождението на Румъния, Сърбия и Гърция. След Априлското въстание пловдивската интелигенция организира среща с известни европейски културни дейци и дипломати, на която се разгласява пред света истината за кланетата и зверствата извършени от турците. Една година след Априлското въстание избухва Руско-турската освободителна война (1877-1878г.). Пловдив е освободен на 16.01.1878г. от руски военни части, командвани от капитан Бураго. Санстефанският мирен договор (3.03.1878г.) предвижда създаване на Княжество България, включващо трите етнографски области Мизия, Тракия и Македония, като негова столица е трябвало да бъде Пловдив. За съжаление, последвалият Берлински Конгрес (юни-юли 1878г.) разпокъсва етническите български територии и Пловдив става столица на васалната провинция Източна Румелия. Българското население не се примирява с този факт и започват борби за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Това става на 6.09.1885г. в центъра на Пловдив, когато представляващия османската власт Гаврил Кръстевич е изгонен, а населението, водено от Чардафон Велики, провъзгласява Съединението на Княжество България и Източна Румелия.


Площад „Съединение“

     След Съединението Пловдив става вторият по големина и значимост град след столицата София. През 1888г. е построена железницата между двата града. През 1892г. в Пловдив се провежда Първото българско изложение с чуждестранно участие. Това е началото на Пловдивският международен панаир, който с течение на времето се превръща в най-голямото търговско изложение на Балканския полуостров. В началото на 20 век Пловдив е голям промишлен и търговски център със силно развита лека и ХВП. В навечерието на Втората световна война в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, основно в тютюневата и хранителната промишленост.

     След Втората световна война индустрията в Пловдив се разширява и модернизира. Градът се специализира в ХВП (консервна, месна, млечна, тютюнева, пивоварна, винарска), машиностроене (мотокари), електроника, металургия. Провеждат се разкопки, разкриват се важни археологически останки и артефакти, оформя се Стария град. Оформят се главните площади („Съединение“, „Бунарджика“, „Джумаята“), както и Главната улица, която се превръща и в туристическа дестинация. Градът се разраства като през 1989г. населението му достига 343 000 д. Нови квартали са „Тракия“, „Изгрев“, „Смирненски“, а през 1969 г. са присъединени селата Прослав  и Коматево.

     След демократичните промени Пловдив запазва статута си на голям културен, образователен и туристически център. Развитие бележат услугите и по-специално банковото дело, застраховането, финансовите дейности и услуги, търговията, туризма, телекомуникациите, IT технологиите. В икономиката на града навлизат чуждестранни инвестиции, които модернизират производството: "Либхер" (електротехника), EVN (енергетика), "Шнайдер Електрик (електротехника) и др. Въпреки някои трудности около икономическата криза в средата на 90-те и реорганизацията на промишлеността, Пловдив все още си остава вторият по големина и значение град на България след София. Космополитността на града, различните етноси, различните религии, древната история и археологическите останки създават неповторима атмосфера на Пловдив, който всеки посетител непременно ще усети.

Любопитно:

-          Пловдив е най-големият град, разположен на река Марица

-          В миналото река Марица е била плавателна за малки речни съдове в участъка от Пазарджик до устието й. Такива речни съдове били малки шлепове и рибарски лодки.

-          Големи наводнения в Пловдив, причинени от река Марица, са ставали през годините 1858, 1876, 1897, 1900, 1911, 1957 и 2005

-          В Пловдив се намира най-голямото циганско гето на Балканския полуостров – квартал „Столипиново“ в район „Източен“. Населението му е около 20 000 души.

-          Пловдив е известен с това, че се намира в подножието на 7 сиенитни тепета, но това не е вярно. Всъщност тепетата са 6, тъй като Марково тепе е разрушено и от него са направени павета, с които са били павирани улиците в центъра на града.

-          Часовниковата кула в града, издигната през 16 век на Сахат тепе, се смята за първия градски часовник в Османската империя и е една от най-старите часовникови кули в Източна Европа.

-          На 11.05.1858г. в Пловдив за първи път е честван празникът на светите братя „Св.Св. Кирил и Методий“, който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура.

-          Непосредствено след Освобождението Пловдив е третият по големина български град с 24 000 жители, след Русе – 26 000 и Варна – 25 000.

-          В двора на Шахбединовата Имарет джамия е погребан османският военачалник Лала шахин, покорител на града.

-          Пловдивският гарнизон оказал упорита съпротива на османските нашественици и устоял на атаките им в продължение на няколко седмици. В крайна сметка турците открили водоснабдителната система на града (при днешното село Марково) и я прекъснали. Останали без вода, защитниците на Пълдин не издържали дълго.

-          На Таксим тепе в миналото се намирал Римският преаториум – резиденцията на императора. Преаториумът бил внушителна постройка с площ 2 хектара, с множество градини, колони, капители и корнизи. В западната част на преаториума имало мраморен трон, откъдето пред императора се откривала красива гледка едновременно към града, Тракия, Стара планина и Родопите.

-          В Пловдив се намира пивоварна „Каменица“, която е първата пивоварна фабрика в България. Създадена е през 1876 г.

-          Най-високата сграда в Пловдив е хотел „Санкт Петербург“ (88м.)

-          Гребният канал в Пловдив се намира в западната част на града, по поречието на Марица, и е най-голямото подобно съоръжение в България. Дълъг е 2200 м., широк е 120 метра и е дълбок 3 метра.

-          В Пловдив има 4 големи парка. Това са парк „Отдих и култура“, парк „Лаута“, парк „Младежки хълм“ и парк „Бунарджика“. В „Бунарджика“ се намира Римският амфитеатър, на който и до днес се играят представления, а в парк „Лаута“ се намира стадион „Локомотив“.

-          В Пловдив е основано първото българско книгоиздателство и първата печатница. Тук се поставя началото на организираното книгоразпространение, тук е основан първият български читателски клуб.

-          На юг от Пловдив се намират северните склонове на Западните Родопи, а на север се издигат южните склонове на Златишко-Тетевенския дял на Стара планина, с най-висок връх Вежен (2198 м).

-          Пловдивски тепета:

Сахат тепе – Хълма с часовниковата кула

Бунарджик – Хълма на изворите

Джендем тепе – Хълма на духовете

Небет тепе

Таксим тепе

Джамбаз тепе

Седмият хълм, Марково тепе, е разрушен.

Сахат тепе, Бунарджик и Джендем тепе са обявени за природни защитени територии.


Джендем тепе

-    

              Известни пловдивчани са бившият президент Петър Стоянов, бившият премиер Жан Виденов, най-добрият български футболист Христо Стоичков, лекоатлетката Стефка Костадинова, композиторът Панайот Пипков, оперният певец Борис Христов, режисьорът Крикор Азарян, композиторът Милчо Левиев, гимнастикът Йордан Йовчев, банкерът Иван Евстатиев Гешов.

Визитка:

-          341 625 жители

-          Раждаемост: 10,63 ‰

-          Смъртност: 11,67 ‰

-          Естествен прираст: -1,04 ‰

-          Механичен прираст: + 412

-          Действителен прираст: + 58

-          БВП: 6,1 млрд.лв.

-          БВП/ч: 17 856 лв.

-          Средна заплата: 847 лв.

-          Безработица: 5,7%

-          Площ: 102 кв.км.

-          Гъстота: 3349 д/кв.км.

-          Надм. Височина: 130 метра

-          Климат: преходноконтинентален

-          Най-топъл месец: Юли

-          Най-студен месец: Януари

-          Валежи: 539 мм

-          Регионален център: Южен централен социално-икономически регион

-          Областен център: Пловдив

-          Общински център: Пловдив, Марица и Родопи

Пловдив през нощта

BGtop

Bulgarian TOP
0   1   2   3 4   5

Рейтинг класация на българските сайтове 5rov.com