Плевен

ПЛЕВЕН

 

     Плевен е български град, намиращ се в етнографската област Мизия. Градът е разположен в централната част на Дунавската равнина и отстои на еднакво разстояние от река Дунав (30 км на север) и Стара планина (35 км на юг). Плевен е третият по големина град на север от Стара планина (след Варна и Русе) и седмият в България. Населението му е 99 628 души. Градът е център на Северозападният социално-икономически регион. Плевен е исторически град. Тук се е водила една от най-важните битки по време на Руско-турската освободителна война. В чест на тази битка е издигната Плевенската панорама, която е посещаван туристически обект. Други интересни места в Плевен са Музеят на виното, Водната каскада, парк „Кайлъка“, Регионалният исторически музей.

     Плевен е разположен в централната част на Дунавската равнина, на 30 км южно от река Дунав. Най-близкото речно пристанище е Сомовит, което играе важна роля за икономиката на града. Надморската височина на Плевен е 116 метра. Релефът е равнинен и равнинно-хълмист. На юг се намира Средният дял на Предбалкана, а още по на юг е Васильовска планина с най-висок връх Ваильов връх (1490 м). През Плевен минава малката река Тученишка (Тученица), десен приток на река Вит. Между село Тученица и град Плевен реката е образувала красив карстов пролом, разположен в природен парк „Кайлъка“. На 12 км от Плевен се намира резерват „Чернелка“, където едноименната река е образувала живописен карстов каньон.

     Плевен има удобно географско положение. Градът се намира почти в средата на Дунавската равнина и в близост до река Дунав. На север от града преминава първокласен път Е83, бъдещата автомагистрала „Хемус“. Плевен е част от главната железопътна линия София – Мездра – Горна Оряховица – Варна. Близостта на река Дунав е имала голямо значение за икономиката на общината. Посредством пристанището в Сомовит са се внасяли петролни суровини, които са се обработвали в петролната рафинерия „Плама“. Произведените от рафинерията нефтени продукти са намирали пазар в България, а част от тях са се изнасяли за чужбина отново чрез пристанището в Сомовит. Днес, ролята на реката и пристанището за икономиката на града все повече намалява. Плевен се намира на 163 км от столицата София, на 301 км от черноморското пристанище Варна, на 148 км от дунавското пристанище Русе и на 196 км от румънската столица Букурещ.


Центърът на Плевен

     Климатът на Плевен е умереноконтинентален, със студени и продължителни зими и горещи лета. Средната годишна температура е 11,6°. Най-студеният месец е януари със средна температура -2,2°. Зимите са студени, валежите са от сняг, а снежната покривка се задържа 2 месеца. Често явление са мъглите и снежните виелици, които причиняват снегонавявания и проблеми с транспорта. Абсолютната минимална температура за града е -24 градуса. Летата са сравнително горещи. Средната температура на най-топлите месеци (юли и август) е 23,5°. Характерни за началото на лятото (юни и юли) са проливните валежи и гръмотевичните бури, а за края на лятото (август и септември) – засушаванията. Температурите са високи – над 30°, като често надхвърлят 40°. Абсолютната максимална температура измерена в Плевен е 42°. Валежите са типични за умереноконтиненталния климат, пролетно-летен максимум (май, юни, юли) и зимен минимум (януари, февруари). Валежните количества през годината достигат 563 мм. Неблагоприятни климатични явления, характерни за Плевен са поройните валежи и бурите през лятото и снежните виелици и мъглите през зимата.

     На територията на Община Плевен няма големи водни обекти. През града преминава река Тученица, която е десен приток на река Вит. Тученица е издълбала красив карстов каньон в природен парк „Кайлъка“, който се намира на юг от Плевен. По поречието на реката, на територията на парка, са изградени два неголеми язовира, които се използват за водоснабдяване, напояване, туризъм и водни спортове.

     Плевен е център на Северозападния социално-икономически регион, който освен област Плевен включва и областите Видин, Враца, Монтана и Ловеч. Градът е административен център и на едноименните област и община. Плевен се управлява от кмет, който се избира пряко от населението за период от 4 години. Общинският съвет, съставен от 41 общински съветници, представлява законодателната власт на територията на Общината. Освен самия град Община Плевен се състои и от 24 села, по-големи от които са Буковлък, Брестовец, Бръшляница, Славяново, Опанец и Ясен.


изглед към Плевен

     Населението на Плевен е 99 628 жители. Градът е седми по големина в България след София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. По-големи градове от него в Северна България са единствено Варна и Русе. Плевен е в демографска криза. Естественият прираст е отрицателен, миграционният прираст е силно отрицателен. Всъщност Плевен е един от най-бързо обезлюдяващите се големи градове на България. Населението му през 1989г. е било 121 000, а през 2015 г. е едва 99 628. Това означава, че за 25 години градът се е стопил с 22 000 души. За съжаление, този процес продължава и всяка година Плевен намалява с около 1000 души. Причината за тази негативна тенденция е икономическата криза в града след 1989г., ниската раждаемост сред българското население и засилената миграция към София и чужбина. Естественият прираст на Плевен за 2015 г. е -5,54‰. За сравнение ЕП на България е -6,15‰, на Стара Загора – -4,17‰, Сливен -2,40‰, Добрич -4,46‰. Раждаемостта в Плевен за посочената година е била 8,54‰ (България – 9,19‰), а смъртността – 14,08‰ (България – 15,34‰). Механичният прираст (миграциите) е силно отрицателен. Разликата между заселилите се и изселилите се хора от града е –1260 души. Действителното намаление на Плевен за 2015 г. спрямо предходната година е 2350 души. Намалението през изминалата година е толкова голямо, че Плевен вече не е 100-хиляден град. Средната гъстота на населението в града е 1172 д/кв.км. Основната част от плевенчани са българи. Българският етнос съставлява 93% от цялото население на града. Циганите са вторият по численост етнос. В града те са около 5000 (5%), съсредоточени в циганската махала на кв. „Дружба“. Турците са около 1%, в града живеят неголям брой руснаци, власи, украинци.

     Икономиката на Плевен също се намира в криза. Водещи отрасли са нефтохимията, туризма, търговията, винарската, консервната, шивашката промишленост, металообработването, машиностроенето. До средата на 90-те основен стопански отрасъл в икономиката на града беше нефтопреработката и нефтохимията. Нефтената рафинерия „Плама Плевен“ произвеждаше голям асортимент от нефтени продукти – моторни, трансмисионни, индустриални, корабни масла, които намираха пазар в България и чужбина. Заводът е осигурявал работа на 2000 души, като това е бил най-големият работодател в Общината. В средата на 90-те години предприятието изпада в колапс, свива производството си и значително съкращава персонала си. През 1999г. „Плама Плевен“ е обявена в несъстоятелност, а през 2010г. фирмата е окончателно ликвидирана.


„Плама“ Плевен

Добре развити отрасли в Плевен са машиностроенето и металообработването. Фирма „УниПОС“ произвежда пожароизвестителни системи, фирма „Сартен“ е производител на леки метални опаковки, а заводът „Сторко“ е най-големият производител на консерви в България. Плевен е известен лозаро-винарски център. Тук се произвеждат вина от местните сортове „Кайлъшки мискет“, „Плевенски мискет“, „Сторгозия“, „Плевенски колорит“. В последните години расте броят на лозовите масиви и се разнообразяват сортовете грозде. Плевен е популярен туристически център у нас. Всяка година градът е посещаван от 200 000 туристи. Плевен е популярна туристическа дестинация заради многото обекти, свързани с Руско-турската освободителна война, Възраждането, музеите, природните паркове „Кайлъка“ и „Чернелка“. Най-посещавани от туристите са Плевенската панорама, мавзолеят „Св. Георги Победоносец“, Регионалният исторически музей, Музея на Виното, Скобелевия парк, парк „Кайлъка“.

     Плевен е част от Северозападният социално-икономически регион, който е най-слабо развитият регион не само в България, но и в целия Европейски съюз. Средната работна заплата в Община Плевен е 716 лв. за 2015г. За сравнение средната работна заплата в България е 915 лв., Сливен - 712 лв., Добрич - 706 лв. Безработицата е 9,5% (България – 8,8%, Сливен – 14,6%, Добрич – 7,4%). Бюджетът на Община Плевен за 2016г. е 76 200 000 лева. От тези пари собствените приходи (от местни данъци и такси) са 35 500 000 лева или 47%. Държавните трансфери са 40 700 000 лева или 53%.

Древният римски град „Сторгозия“ 

     Плевен има богата и интересна история. Първото трайно селище по тези земи най-вероятно е било тракийско и е възникнало в средата на I хил. пр.Хр. В началото на Новата ера римляните основават в днешния парк „Кайлъка“ антично селище, което наричат Сторгозия. Сторгозия е бил пътна станция и крепост, където е имало римски гарнизон. Крепостта е пазела важния път Ескус (с. Гиген) – Филипополис (Пловдив). Районът около Сторгозия бил плодороден и бързо привлякъл заселници от близките населени места. Крепостта е била от важно значение за римляните, за което говорят множеството административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници е раннохристиянската базилика от 4 век, втората по големина в България след царската базилика в Плиска. В средата на 3 век започват нападенията на готите в северните предели на Римската империя. В началото на следващия век е изградена мощна крепостна стена, която да предпазва Сторгозия от варварските нашествия, а цялото население се преселва зад нея. Все пак крепостта на успява задълго да удържа варварите и през 5 век тя е разрушена. Възстановяват я славяните и й дават името Каменец. На север от крепостта славяните основават изцяло ново селище, като му дават името Плевен (от „плевел“). По-късно двете населени места се обединяват и за първи път се споменават като Плевен през 1266г. когато маджарите го завземат след поход на крал Стефан V. През Средновековието градът представлявал важна крепост с добре развити занаяти, търговия и парично обръщение. През 13 век Плевен е важен занаятчийски и търговски център. За голямото му значение говори факта, че на града било позволено да сече собствени монети. Плевен оказва ожесточена съпротива на турските нашественици, заради което след завземането му е разрушен, а населението – избито или прогонено. През 1596г. Плевен е превзет и опожарен от влашкия воевода Михаил Витязул (Храбри).

     През 17 и 18 век българското население се увеличава и взема в свои ръце търговията и занаятите. Периодът съвпада с Българското Възраждане, българите придобиват национално самосъзнание, започва културен живот и просветна дейност. Градът е център на търговията с едър рогат добитък и овце. През 1825г. в Плевен се открива българско светско училище, а през 1840г. отваря врати първото българско девическо училище. През 1834г. е изградена църквата „Св. Николай“, а през 1869г. е основано читалище „Съгласие“. През 1871г. в Плевен има 3101 къщи с 17 000 население. През май 1869г. тук Васил Левски основава първия таен революционен комитет в България.

     Плевен става световноизвестен по време на Руско-турската освободителна война, когато градът е арена на най-важната битка между двете армии, решила изхода на войната. Западният отряд на руската армия, наброяващ 30 000 руснаци и румънци, се насочва към стратегически важният Плевен, за да го превземе. В града вече се е укрепила 40-хилядна турска армия под командването на Осман паша. На 2 пъти руснаците щурмуват града, но не успяват да го превземат. Руското командване изпраща още подкрепления и числеността на Западният отряд достига 100 000 души, но и при третата атака нападателите са отблъснати. След това руският военен инженер ген. Тотлебен дава идея да се обсади града и по този начин да се изтощи добре укрепената османска армия. Планът му сработва и след 5 месеца обсада положението на турската армия става критично поради глада, болестите и студа. На 10.12.1877г. Осман паша прави отчаян опит да пробие блокадата в района на река Вит, но претърпява пълно поражение и Плевен пада след 5 месеца невероятни усилия. Това е денят на освобождението на Плевен.


Плевенската епопея

     След Освобождението градът бързо се разраства. За това допринасят новопостроените жп линии София – Варна/Русе и Плевен/Ясен – Сомовит – Черковица. Плевен се превръща във важен селскостопански център. Развиват се маслодайната, мелничарската и винената индустрии, както и отглеждането на едър рогат добитък.

     По време на социалистическия режим, Плевен се разраства и индустриализира. Частните предприятия се национализират и на тяхно място се създават окрупнени машиностроителни, текстилни, консервни заводи. Създава се обширна промишлена зона на север от града с дължина 15 км. В нея се намира „Нефтохим“ („Плама“) между Долни Дъбник и село Ясен, който обработва суров румънски нефт. През 1965г. в южната част на града се създава Завод за ядрени прибори. Наред с традиционното за този район селско стопанство се развиват отраслите на машиностроенето, металообработката, нефтохимията, мебелната индустрия. През 1977г. в чест на 100-годишнината от освобождението на Плевен е построен паметник-музей „Плевенска епопея 1877г.“, известен още и като Плевенската панорама. Тя, както и другите музеи, привличат много български и чуждестранни туристи и Плевен става един от най-посещаваните български градове. През 1961г. Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“ е преместена от Велико Търново в Плевен. Тук преминават първоначалната си военна подготовка много от българските младежи. Населението на Плевен през 1989г. е 121 000 жители.


Войници полагат клетва в ШЗО „Христо Ботев“

     След 1989г. настъпва криза в социално-икономическият живот на Плевен. Много от предприятията фалират, други редуцират производствената си дейност, което води до повишаване на безработицата и миграция на населението. Фалира „Плама Плевен“, закрива се Заводът за ядрени прибори, много от машиностроителните заводи престават да работят. Намаляват и туристите. В последните години настъпва известно подобрение: навлизат частни инвестиции и се модернизират някои фирми, туристическият поток започва бавно да нараства. Въпреки това обаче, безработицата е висока, няма работа за квалифицирани кадри и младото население продължава да напуска Плевен. За съжаление, днес Плевен е един от най-бързо намаляващите градове на България. През 2008г. окончателно затвори врати и Школата за запасни офицери „Христо Ботев“.

 Плевенският държавен театър

 

Интересни факти:

-       Името на Плевен е било дадено от славяните и произлиза от думата „плевел“. Когато търговците минавали през града забелязвали, че около пътя и от двете страни са избуяли плевели. От там и градът бил кръстен „Плевен“.

-       Най-големият плевенски квартал е „Сторгозия“. В него живеят близо 30 000 човека.


ж.к. „Сторгозия“

-       Името на римската крепост Сторгозия има гръцки произход и се превежда като „град на любовта“. Това название обаче не било дадено заради нещо положително. То идвало заради развлеченията, които войниците от крепостта си устройвали с местни жени. Сторгозия бил известен като град на плътските страсти, хазарта, залозите, игрите и развлеченията. Не е нужно да се споменава, че Сторгозия нямала особено добра репутация и слава.

-       В Плевен се намира единственият музей на виното в България. 

-       Един от най-красивите обекти в Плевен е Водната каскада. Тя представлява залята водна площ над 1500 кв.м. с над 10 водопада, 763 струйници, 47 броя луминисцентни осветителни тела и 122 прожектора. Целият воден комплекс представлява една вълнуваща поредица от фонтани и препятствия, която е особено ефектна вечер, заради съчетанието на вода и светлина. Водната каскада в Плевен е най-голямата такава на Балканския полуостров.

Водната каскада на Плевен

-       На юг от Плевен се намира парк „Кайлъка“, който е обявен за защитена местност. Разположен е на площ от около 10 хил.дка в карстовата долина на река Тученица. В каньона на реката живеят голям брой растителни и животински видове, някои уникални за България и Балканския полуостров. Впечатление правят отвесните варовикови скали, високи 40-50 метра. В парк „Кайлъка“ се намират летният театър на Плевен, Музеят на виното, развалините на крепостта Сторгозия, както и 3 малки язовира. Парк „Кайлъка“ е предпочитано място за разходки и отдих на плевенчани и гостите на града.


парк „Кайлъка“

-       „Обсадата на Плевен“ е най-важната битка по време на Руско-турската освободителна война. От едната страна са руснаци и румънци, а от другата – турци. Руските войски на 3 пъти правят опит да превземат града с цената на много жертви, но не успяват. Едва след това, по идея на ген. Тотлебен, решават да обсадят града и по този начин да изтощят турската войска. След продължилата 5 месеца обсада, турците правят отчаян опит да пробият блокадата, но претърпяват пълен провал. Така на 10.12.1877г. Плевен е освободен. Победата при Плевен е била от стратегическо значение за изхода на войната, тъй като е имало опасност двете главни части на турската армия, тази на Сюлейман паша идваща от юг (42 000д.) да се съедини с 45 000-дната армия на Осман паша в Плевен и да отблъснат руснаците отвъд Дунава. Армията на Сюлейман паша е спряна при Шипка, а тази на Осман паша е разбита в Плевен. Загиват 38 000 руски и румънски войници. В тяхна чест е построен музей „Плевенска епопея – 1877г.“ (Плевенската панорама).


Плевенската панорама

-       Жаргонната форма на обръщение в Плевен е „дъге“ („даге). Буквално е съкратено от „да го е*а“.

-       На плевенчанки им се носи славата на леки жени. Не е много ясно откъде идва този стереотип: дали заради школата за запасни офицери и големия брой млади войници, дали заради старата „слава“ на древната Сторгозия или просто заради характера и нравите на местните жени. Каквато и да е истината, едно е ясно: плевенчанките са едни от най-красивите жени в България.

-       Скобелевият парк в Плевен е изграден през 1904г. на мястото, където са се водили сраженията по време на третия щурм на руската армия. Тук падат убити 6500 войници и затова цялата местност се нарича „Мъртвата долина“. Костите на загиналите са положени в 9-те братски могили и костницата. Паркът носи името на генерал Михаил Скобелев, водил третия щурм на града.

Скобелевият парк

-       От 2015 г. Плевен вече не е 100-хиляден град.

-       Известни личности, родени в Плевен са: певецът Емил Димитров, художникът Светлин Русев, физикът Венцеслав Андрейчев, продуцентът Магърдич Халваджиян, телевизионният водещ Станислав (Слави) Трифонов, рапърът Станислав Найденов – Спенс, лекоатлетката Тереза Маринова, боксьорът Детелин Далаклиев, певицата Людмила Дяковска.

 

Визитка:

-       Население: 99 628 д.

-       Раждаемост: 8,54 ‰

-       Смъртност: 14,08 ‰

-       Естествен прираст: - 5,54 ‰

-       Механичен прираст: - 1260 д.

-       Действителен прираст: - 2350 д.

-       БВП: няма данни

-       БВП/ч: няма данни

-       Средна заплата: 716 лв.

-       Безработица: 9,5 %

-       Площ: 85 кв.км.

-       Гъстота: 1172 д/кв.км.

-       Надморска височина: 116 метра

-       Климат: умереноконтинентален

-       Най-топъл месец: Юли и Август

-       Най-студен месец: Януари

-       Валежи: 563 мм

-       Регионален център: Северозападен социално-икономически регион

-       Областен център: област Плевен

      -       Общински център: Община Плевен

Сградата на Общината в Плевен

BGtop

Bulgarian TOP
0   1   2   3 4   5

Рейтинг класация на българските сайтове 5rov.com