Перник

 

ПЕРНИК

 

     Перник е град в Западна България, отдалечен на 25 км югозападно от столицата София. Градът лежи в Пернишката котловина, на 750 м надм.в. Перник е миньорски град, развил се на базата на добива и експлоатацията на кафяви въглища, производството на електро- и топлоенергия и металургията. Перник, със своите 74 824 жители, все още е вторият по големина град в Западна България, след София. Административен център е на Община Перник и на област Перник. Освен с тежката си индустрия, градът е известен с кукерския фестивал „Сурва“, музея на минната промишленост и с крепостта Кракра.

     Перник е разположен в Пернишката котловина, която попада в етнографската област Граово. Градът има голяма средна надморска височина – 756 метра. Пернишката котловина се ограничава от сравнително високи планини: на север – Люлин и Витоша; на изток – Витоша; на юг и югозапад – рида Голо бърдо и на северозапад – рида Усоица. Котловината се отводнява от долините на реките Струма и десния й приток – Конска. Котловината има удължена форма, дължината й е 20 км, а ширината й достига 8-10 км, поради което и самият Перник има паралелно разположение, дължината му е около 20 км – един от най-дългите български градове. Значителните запаси на кафяви въглища в котловината са определяли развитието и стопанския живот на Перник.

     Перник има благоприятно географско положение. Градът се намира само на 25 км югозападно от столицата София, което обуславя тесните социални, икономически, културни и трудови връзки между двата града. В непосредствена близост преминават два паневропейски транспортни коридора. Това са коридор №4 (Централна и Западна Европа – Близък Изток и Средиземноморието), част от който е автомагистрала „Струма“, минаваща източно от Перник и коридор №8 (Адриатическо море – Черно море). Връзката между двата коридора става чрез автомагистрала „Люлин“, минаваща северно от града. Двете магистрали се свързват при пътен възел „Даскалово“, точно до едноименния квартал. През Перник преминава жп магистралата София – Перник – Благоевград – Кулата, чиято най-натоварена част е именно отсечката между Перник и София. Тази жп магистрала също е част от коридор №4. Перник се намира на 25 км югозападно от столицата София, на 59 км североизточно от Кюстендил и на 70 км северно от Благоевград.

 

Центърът на Перник със сградата на Общината

     Климатът на Перник е умереноконтинентален. Това означава, че зимата е продължителна и студена, лятото е топло и сезонните амплитуди са големи. Въпреки че Перник се намира в Южна България, континенталността на климата му е по-силна от тази на повечето градове в Северна България, заради голямата надморска височина (750м). Средната годишна температура е 9,5° - една от най-ниските стойности за извънпланинските градове на България. Зимата в Перник е продължителна и студена. Средната температура на най-студения месец – януари е -2°. Особено характерни за зимата в Пернишката котловина са температурните инверсии и мъглите. При състояние на температурна инверсия и ясно и сухо време, температурите могат да паднат до -20°, дори до -25°. Минималната измерена температура в миньорския град е -28,5°. Често явление през зимните месеци са мъглите. При продължителни мъгли, съчетани със състояние на температурна инверсия, атмосферата може да се насити с прах и изгорели газове от индустриалната дейност в града и тези мъгли се превръщат в опасни за здравето на хората. Валежите през зимните месеци (декември, януари и февруари) са от сняг, образуваната снежна покривка е трайна и се задържа повече от месец. Летата в Перник са топли, но рядко горещи. Високата надморска височина на котловината и оградните планини оказват смекчаващо влияние на климата през летните месеци. Средната температура на най-топлия месец – август е 26,5°. За началото на лятото (юни) са характерни проливни валежи с гръмотевични бури, а за края на лятото (август) – по-продължителните засушавания и горещо време. Максималната измерена температура за град Перник е 38,1°. Есента и пролетта са преходни сезони, като есента е по-топла от пролетта. Валежите за Перник сумарно са 664 мм за година, като те имат типично континентално разпределение: най-много валежи падат в края на пролетта и началото на лятото (май и юни), а най-малко през зимата (февруари). Неблагоприятни климатични явления характерни за Перник са мъглите и температурните инверсии през зимата и бурите в края на пролетта и началото на лятото.

     Водните ресурси на Община Перник се определят от река Струма и нейният десен приток – Конска река. Водите на Струма се използват за питейно и промишлено водоснабдяване на Перник. Язовир „Студена“ (в планината Витоша) е основният водоизточник на селищата в общината. Река Струма преминава през центъра на Перник и тук все още е малка река. Оттокът й тук е 2,117 куб.м./сек с максимум април-юни. За сравнение, средният отток на Струма при с. Марино поле (Петричка община) е 76,167 куб.м./сек. Поради развитието на тежката промишленост, тук реката е силно замърсена.

     Голямо водно богатство за Община Перник са минералните води в кв. „Белата вода“ и в близкото село Рударци. Благодарение на минералната вода и красивата природа, Рударци е известно туристическо селище.

     На територията на Община Перник се намират южните части на природен парк „Витоша“, където се съхраняват естествени образци на флората и фауната в тази част на страната, както и някои редки растителни: бяла мура, жълта тинтява, планински божур, черен бъз и животински видове: вълк, видра, благороден елен, голям пъстър кълвач. В Община Перник паркът обхваща територии в землищата на селата Боснек, Рударци, Чуйпетлово, Кладница. Другата защитена местност в района е резервата „Острица“, която обхваща района на едноименния връх на рида Голо Бърдо. Най-голямото му богатство са тревните растителни видове, някои от които са ендемични за България: урумово лале, урумов лопен, българско карамфилче и др. На север от Перник, във Витоша се намира най-дългата пещера в България – Духлата (17км). Районът на пернишкото село Рударци е известен с минералните води и красивите планински гледки.

 

рида Голо Бърдо

     Перник е част от Югозападния социално-икономически регион, чийто център е столицата София. Този регион включва 5 области: София-град, София-област, Перник, Кюстендил и Благоевград. Освен областен град, Перник е и административен център на Община с 24 населени места и 91 240 души население. Общината се състои от 2 града (Перник и Батановци) и 22 села (Драгичево, Дивотино, Студена, Рударци, Ярджиловци, Кладница и др.). Изпълнителната власт в Общината се представлява от кмета и неговата администрация, които се избират пряко от населението за 4 години. Законодателната власт се представлява от Общинския съвет, който се състои от 37 общински съветници, които също се избират от населението.

     Населението на Перник е 74 824 жители. Миньорският град все още е втори по големина в Югозападния социално-икономически регион, след София (1 231 981) и преди Благоевград (69 610). Въпреки това населението на Перник намалява с бързи темпове и в близкото десетилетие картината най-вероятно ще се промени и Благоевград ще има повече жители от Перник. В края на 80-те години на 20 век граовският град е имал 90 000 души население, а през 2015-та година има 74 824 души, т.е. градът намалява средно с 800 души годишно. Тази негативна тенденция се дължи най-вече на високата миграция към София и в по-малка степен на ниската раждаемост. Другата характерна особеност на демографските ресурси на Перник са ежедневните трудови миграции към София. От 40 000 работещи перничани, 20 000 работят в София и извършват всекидневни пътувания между столицата и Перник. Изчерпването на Пернишкия въглищен басейн и фалита на много предприятия на тежката индустрия през 90-те, карат много перничани да търсят препитание в съседния милионен град. Макар и в по-малка степен, съществува и обратната тенденция – столичани да мигрират към Перник. Това е така, заради близостта на града и значително по-ниските цени на имотите.

     Раждаемостта в Перник е много ниска, за 2015 г. нейната стойност е 7,24‰ (България – 9,19‰, Благоевград – 10.36‰, Кюстендил – 7.32‰). Ниската раждаемост се дължи на икономическата ситуация в града и на високия процент българско население, което се отличава с по-ниски репродуктивни нагласи. Смъртността в Перник е висока: 15,80‰ (България – 15,34‰, Благоевград – 10,57‰, Кюстендил – 17,56‰). От тези данни се вижда, че естественият прираст в Перник е силно отрицателен (-8,56‰), по-нисък дори от този на България (-6,15‰) и в същото време малко по-висок от този в Кюстендил (-10,24‰) и много по-нисък от този в Благоевград (-0,21‰). Механичният прираст на граовският град е силно отрицателен. За 2015 г. разликата между заселилите се и изселилите се перничани е - 517 човека. Действителният прираст представлява сумарното число между естественият и механичният прираст и показва реалното изменение на населението на града за 1 календарна година. Неговата стойност за Перник за 2015 г. е - 1423 човека. Тези данни показват, че Перник се намира в остра демографска криза. Раждаемостта е много ниска, смъртността е висока, ЕП е силно отрицателен, миграционният прираст също е силно отрицателен. В резултат на всичко това населението на Перник бързо намалява и скоро от един от 10те най-големи български градове, Перник ще се превърне в град с второстепенно значение. Близката София „изсмуква“ демографския и трудовия потенциал на миньорския град.

     Перник е един от най-еднородните в етническо отношение български градове. Над 98% от населението му са българи. Перничани са шопи, като етнографски спадат към граовската подобласт на Шоплука. Освен българи, в Перник живеят и неголям брой цигани, главно в кварталите „Рудничар“ и „Хумни дол“. На територията на Община Перник турци няма.

     Перник е голям индустриален център в Югозападна България, със силно развитие на тежката промишленост. Голямо значение имат добива и обработката на кафяви въглища, енергетиката, металообработването, машиностроенето, черната металургия. Пернишкият въглищен басейн е един от най-старите експлоатирани въглищни басейни у нас. Неговата промишлена експлоатация започва още в края на 19 век. Кафявите въглища в Пернишката котловина са причината за бурното разрастване на града и развитието на промишлеността в него през целия 20 век. В края на 19 век Перник е бил село с едва 1000 жители, докато през 1989г. населението на града вече е 90 000 жители. За съжаление, кафявите въглища в Пернишкия басейн вече са почти изчерпани и много от предприятията разчитащи на техния добив са закрити или са със силно намалено производство.

 

добив на кафяви въглища край Перник

Кафявите въглища се използват за производство на електро- и топлоенергия в сравнително голямата ТЕЦ „Република“ (180 MW). В миналото е работила още една топлоелектрическа централа – ТЕЦ „Перник“, но поради изчерпването на твърдите горива и свитото производство в града, централата е закрита. Въглищата са основа за развитие на черната металургия в Перник. Най-голямото предприятие на отрасъла в цялата област е било „Стомана“ (сега „Стомана индъстри“ АД). Това е първото металургично предприятие у нас (от 1953г.). През 60-те и 70-те години „Стомана“ произвежда 494 000 т годишно различни видове стомана, предназначена основно за СССР. След разпада на СССР и СИВ, фирмата остава без пазар и свива многократно производството си. През 90-те години следват няколко преструктурирания и от 2001г. фирмата става гръцка собственост и сменя името си на „Стомана индъстри“, но производството й е далеч от това, което е произвеждало предприятието в миналото. Днес основните продукти на „Стомана индъстри“ са валцувани стоманени ламарини, арматурна стомана, стоманени топки (сфери) и телни продукти.

 

„Стомана индъстри“

Друго предприятие на черната металургия в града е „Колхида метал“ (метални конструкции и поцинковане). Големите предприятия на отрасъла в миналото – завод „Феромагнит“, стоманолеярния завод “Солидус“ и завода за стоманени профили „Камет“, не издържат в условията на пазарна икономика и през 90-те години фалират. Добре развито в Перник е машиностроенето. Водещи фирми на отрасъла са „Струма“, „Заваръчни машини“ АД, „ЗГММ“ (металорежещи машини), „Минералмаш“ (метални изделия и машини). От тежката промишленост са представени още електротехниката – „Инкомс – Токоизправители“, производство на индустриални газове – „Еър линиъс България“, направа на бордюри, тротоари и паважи – „Софурбан“. В последните години нараства делът на леката промишленост в общата произведена продукция на Перник. Откриха се няколко шивашки и текстилни предприятия, които заемат празните халета на фалиралите заводи – „Блупойнт“, „Демо“, „Катерини текстил“ и др. ХВП е представена чрез производството на шоколадови изделия – „Мелбон“, месни продукти – „Сами-М“ и „Прим“, царевични и пшенични изделия – „Сани кокс“ („Зайо Байо“).

     Поради закриването на много и големи предприятия на тежката промишленост, в Перник в момента има много заводи и производствени халета, които стоят празни. Трудно ще се намерят инвеститори, които да възобновят дейността им, затова най-добрият вариант е те да бъдат разрушени, а терените – рекултивирани. Развитието на тежката индустрия е със силно ограничени възможности с оглед изчерпването на запасите в Пернишкия въглищен басейн и загубата на пазари в бившия СССР. Трансформацията на икономиката на Перник в по-равномерно разпределение на отраслите на стопанството също ще е трудно. Общинската администрация на миньорския град, както и областната стратегия за развитие предвиждат да се стимулира развитието на малки и мобилни фирми, които да се специализират в направата на отделни изделия от производствения процес, вместо да произвеждат крайни продукти.


ТЕЦ „Република“

     Средната работна заплата в Община Перник е 688 лв. За сравнение, средната заплата в България е  915 лв., в Кюстендил е 693 лв.,  в Благоевград е 705 лв. Безработицата в миньорския град е 6,9%, по-ниска от средната за страната – 8,8%, доста по-ниска от тази в Кюстендил – 13,9% и малко по-висока от тази в Благоевград – 6,8%. Бюджетът на Община Перник за 2016г. е 53 300 000 лв., като местните приходи (от данъци и такси) са 27 900 000 лв. (52%), а държавните субсидии са 25 400 000 лв. (48%).

       Перник има многовековна история, като най-голямо значение градът придобива по времето на Първата българска държава (9-12 век), когато е бил важна гранична крепост между България и Византия. Иначе, първото постоянно селище по тези земи възниква в средата на 5 в. пр.Хр. и се свързва с тракийското племе агриани. Агрианите били известни като рудари и елитни бойци и често били наемани като войници от македонските владетели Филип и Александър Македонски. В средата на 4 в. пр. Хр. се появява и първата крепост около селището. Тя била изградена по гръцки модел – крепостна стена с отбранителни кули и съоръжения, дворцов комплекс и светилище на бог Дионис. През 3 в. пр.Хр. крепостта била частично разрушена от келтите, след което е възстановена и преустроена. Селището е завладяно от римляните в края на 1в. пр. Хр., а в началото на Новата ера става част от стратегия Дентелетина на римската провинция Тракия. През 3-4 в. на хълма е съществувала римска вила, която заедно с богатите чифлици на териториите на днешните квартали „Бела вода“ и „Тева“, контролирали местната земеделска, занаятчийска и рударска дейност. През 4 в. вилата и чифлиците били разграбени и опожарени от готите. През 4-6 век по тези земи били изградени 3 големи антични църкви, след като християнството станало официална религия в Римската империя. Тези три църкви, селището, намиращо се на днешния хълм Кракра, както и целия Горнострумски регион били опустошени от нашествията на славяни и авари през 6 век и след това били изоставени.

     Районът на Пернишко влиза в пределите на Първата българска държава през 815г., по времето на управлението на хан Омуртаг. На хълма било изградено българско селище, управлявано от боляри, а новопостроената крепост се превърнала в една от най-важните твърдини на южната българска граница. През 9 век за първи път се споменава името „Перник“ във византийски хроники. Името идва от славянския бог Перун, което означава, че славяните преобладавали сред населението на селището. Пернишката крепост имала стратегическо местоположение и била най-важната в системата от български укрепления по тези земи. Целта й била да защитава югозападните територии на българските земи и да възпира византийските войски. След Покръстването на българите (864г.) по тези места се появяват 7 църкви и множество параклиси, поради което местността е наричана „малката Света гора“. В началото на 11 век крепостта продължава да е непристъпна за византийските войски. Владетел на селището по онова време бил боляринът Кракра. През 1004г. Кракра се прочул, когато успява да отблъсне обсадилата крепостта войска на византийския император Василий II Българоубиец. Целта на императора била да превземе Сердика (София), а оттам пътят му към сърцето на България бил открит. Местното население се защитава храбро и след продължителни бойни действия нанася тежко поражение на византийските войски и ги принуждава да се оттеглят. През 1016г. Василий II прави нов опит да превземе Пернишката крепост, но след 88-дневна обсада Кракра му нанася ново тежко поражение и императорът е принуден да се оттегли. В чест на храбрите битки и в знак на почит към населението, боляринът е наречен Кракра Пернишки. Все пак, две години по-късно през 1018г., Василий II превзема всички български крепости на юг и на север от Стара планина и Кракра е принуден да се предаде.


част от реставрираната Пернишка крепост

     По време на византийското владичество (11-12в.) районът на Перник страда от нашествия на нормани, узи, кумани и печенеги, а в края на 13 век оттук преминала една от колоните на Третия кръстоносен поход на Фридрих Барбароса. През 1189г. крепостта била опожарена и разрушена от войските на сръбския жупан Стефан Неман и била изоставена. През 1204г. цар Калоян разширява значително пределите на Втората българска държава и присъединява към нея Перник и земите около него. Крепостта е възстановена и отново възвръща стратегическото си значение, а селището става център на административна област, но така и не успява да достигне значението и влиянието, което е имало в Първата българска държава. През 13 и 14 в. хълмът бил използван само като некропол, а границите на населеното място се ограничили около коритото на река Струма и кв. „Вароша“. Перник става част от Османската империя през 1396г., заедно с падането на България.

     Попадайки в Османската империя Перник губи статута си на крайгранична крепост и административен център и бързо запада. През следващите 5 века селището е малко селце, чието население се занимавало основно със скотовъдство и по-малко със земеделие. Районът не бил от икономическа и административна важност за Османската империя, затова тук турци не се заселват. През 18 век по тези земи върлуват кърджалийски банди и чума, което принуждава местното население да се изтегли в планините. На 6.01.1878г. кавказката бригада на генерал Гурко, движеща се в посока Кюстендил и Горна Джумая (Благоевград), освобождава село Перник и околните селища.

      Освобождението заварило село Перник с 148 къщи и 1027 жители. Бъдещото бурно разрастване на селището се дължи на разработването на залежите от кафяви въглища в района. През 1891г. са извършени проучвания на запасите им край село Перник. Практическата им експлоатация започва на 17 август същата година, когато 114 работници започват добив на въглища в 2 местности около Перник – „Кулата“ и „Бели брег“. В следващите години селището се разраства бързо, като причината за това са големите доставки на въглища за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. През 1893г. е открита жп линията Перник – София, която дава нов тласък в развитието му. Край мините изникват миньорски квартали – „Тева“, „Изток“ и „Студена“, с което се слага началото на рударско селище Перник. В следващите няколко десетилетия то е основният енергиен център на България. През 1895г. в Перник светва първата електрическа крушка в нашата страна, а през 1899г. е построена и първата електроцентрала. Токът, произвеждан от нея, е служил за осветление на мините и фабриките, както и за центърът на селото. В първите три десетилетия на 20 век в Перник се изграждат редица предприятия – металодобивното „Железни заводи“, стъкларската фабрика „Кристал“, керамичната фабрика „Каменина“, две топлоелектрически централи, завод „Пектин“, дузина мелници, маслобойни и др. Бурното развитие на промишлеността води до засилена миграция към рударското селище. От 1892 до 1926г. Перник бележи един от най-големия за България прираст на население – от 1413 на 12 296 души. През 1929г. село Перник е обявено за град.

     През епохата на социализма (1944-1989) Перник продължава своето индустриално развитие като приоритет се дава на металургията, енергетиката и машиностроенето. През 1951г. влиза в експлоатация ТЕЦ „Република“, а през 1953г. започва работа първият металургичен завод у нас – „Ленин“ (след това – „Стомана“, сега – „Стомана индъстри“ АД). През 60-те години са открити Завод за токоизправители, завод за заваръчни машини и Завод за феромагнити. През периода на социализма се подобрява социалния, културния и комунално-битовия живот на перничани. През 1953г. е открит язовир „Студена“, който снабдява с вода целия град, същата година е завършена Пощенската палата в центъра на Перник, през 1955г. е създадена Градската библиотека, а през 1957г. е открит Дворецът на културата, която е една от емблематичните сгради на миньорското селище.

         

Дворецът на културата в Перник

През 1959г. Перник става окръжен център. През 1966г. тук е проведен първият национален фестивал на кукерите и сурвакарите. През 70-те години центърът на Перник придобива съвременен облик със завършването на сградата на Общината (1973г.) и строителството на хотел „Струма“ (1972г.). 70-те и 80-те години са време на усилено строителство на панелни жилищни блокове в кварталите „Тева“, „Рено“, „Монте Карло“, „Твърди ливади“. През този период населението на Перник продължава да расте с бързи темпове и от 30 000 души през 1944г., то нараства до 95 000 души през 1989г.

     В периода на демокрацията и прехода към пазарна икономика, настъпват тежки времена за Перник. Със загубата на пазари в държавите от бившия СИВ и изчерпването на запасите в Пернишкия въглищен басейн много от предприятията фалират, другите са със силно свито производство. Сред фалиралите фирми са заводите за производство на стъкло – „Кристал“, за строителни панели  - „Бетон“, за стоманени профили – „Камет“, за производство на пектин – „Пектин“, машиностроителен завод „Струма“, стоманолеярен завод „Солидус“, ТЕЦ „Перник“ и др. Сред предприятията, които силно са свили производството си са металургичният комбинат „Стомана“, заводи „Феромагнит“, за металорежещи машини „ЗГММ“, за заваръчни машини, за метални изделия и машини „Минералмаш“, за метални конструкции и поцинковане „Колхида метал“ и др. Голямата криза в сектора на тежката индустрия води до стремглаво покачване на безработицата и засилена миграция към София. За 25 години, 20 000 души напускат Перник. Фалиралите заводи са причината днес в града да има много празни и неизползвани производствени халета и цехове. Към всичко това се прибавя и факта, че днес Перник е един от най-замърсените европейски градове, като тежката индустрия в града замърсява както атмосферата, така и водите и почвите. В последните години ръст в развитието си бележат хранително-вкусовата и леката промишленост, благодарение на частни инвестиции. Увеличение на своя дял в общата произведена продукция на Общината отчитат и търговията, строителството и туризмът.

     Днес Перник е областен град и важен промишлен център в Югозападна България, но със затихващи индустриални функции. Развитието на стопанския, социалния и културния живот на града е силно повлияно от близостта на столицата. Сега, огромна част от перничани се препитават, работейки в София. Това силно затруднява самостоятелното развитие на миньорски град и той все повече заприличва на селище с второстепенни и поддържащи функции. Положителна тенденция е намаляване на замърсяването в града, стимулирането на туризма и услугите. Въпреки всичко, Перник си остава един от големите наши градове, известен със своя кукерски фестивал „Сурва“, Кракра Пернишки и неговите битки с Василий II и с реставрираната крепост, която се издига на хълма в южната част на града.


центърът на Перник днес

 

Любопитни факти:

-      Перник има 10 големи квартала и 33 по-малки махали. Най-големи са жилищните комплекси „Тева“, „Изток“, „Рено“, „Монте Карло“ и „Мошино“. „Изток“ е най-многолюдният пернишки квартал – в него живеят 12 000 души.

-      Непосредствено след Освобождението Перник е село с 1000 жители и е било малко селце в сравнение със съседното Мошино, което е било с 3000 души. По-големи села от Перник по онова време са били още Тева, Църква, Бели брег (всички днес са негови квартали).

-      Перник е един от най-дългите градове в България, като от запад на изток дължината му по протежение на Пернишката котловина достига 20 км.

-      Най-голямото културно мероприятие в Перник е традиционният кукерски фестивал „Сурва“, който се провежда всяка година в последната събота и неделя на месец януари. В него вземат участие над 5000 души от 100 сурвакарски групи от страната и чужбина. Участниците се наричат „кукери“ и чрез песни, танци и гротескни маски гонят злото. „Сурва“ е най-големият сурвакарски празник в Европа, а от 1995 година благодарение на него, Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове.

кукери гонят злото на фестивала „Сурва“

-      В Перник се намира единственият в България минен музей. Разположен е в две галерии на първия подземен рудник у нас, работил в периода 1891 – 1966г. Посетителите имат възможност да проследят историята на въгледобива в автентична руднична атмосфера.

част от галериите на минния музей в Перник

-      Перник е един от най-замърсените градове у нас, а и в Европа. Замърсяването на околната среда тук е комплексно – замърсени са както въздуха, така и водите, почвите, растителния и животинския свят. Основен замърсител е ТЕЦ „Република“, който всяка година изхвърля в атмосферата 4,7 млн.т. СО2, SO, SO2, CO. По-малки замърсители са шламохранилищата на ТЕЦ „Република“, мините в Общината, „Стомана индъстри“, автомобилният транспорт и твърдите горива за отопление.

-      В близост до пернишкото село Боснек се намира входът на най-дългата пещера в България – Духлата. Тя е дълга 18 км и е образувана от подземните течения на река Струма. Представлява лабиринт от тунели, галерии, подземни езера, водопади и пещерни образувания. Името й идва от звука, който вятърът създава при преминаването си през подземните галерии.

-      Освен като Града на миньорите и металурзите, Перник е известен и като Града на голфовете. Този прякор най-вероятно идва заради големия брой подобни автомобили с пернишка регистрация, които се движат всеки ден по софийските улици.

-      Перник е известен и с говорния дефект, който имат хората в този район. Перничани трудно произнасят буквата „л“ и заради това думи като „скакалец“, „колело“, „пиле“ са трудни за изговаряне от местното население. Заради говорният си дефект перничани са обект на леки закачки, най-вече от комшиите столичани J

-      През нощта на 22 май 2012г. силно земетресение разтърсва Перник. Силата му е с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер, като земният трус е усетен на цялата територия на България. Най-силно усетен и най-големи щети трусът причинява в района на епицентъра – Перник и селата в южното подножие на Витоша. Почти няма постройка без паднали комини и мазилки и напукани стени. Повече от 300 къщи в Общината стават негодни за обитание, разрушен е един от комините на ТЕЦ „Република“.

-      Прочути перничани са средновековния воевода Кракра Пернишки, политиците Георги Димитров и Георги Първанов, военният деец Ваклин Церковски, футболистите Владислав Стоянов и Кирил Ивков, борците Боян Радев и Иво Ангелов, разузнавачът и политик Бриго Аспарухов, журналистът Асен Григоров.

 

Визитка:

-      население: 74 824 души

-      раждаемост: 7,24‰

-      смъртност: 15,80‰

-      Естествен прираст: -8,56‰

-      механичен прираст: - 517 човека

-      действителен прираст: - 1423 човека

-      БВП: няма данни

-      БВП/ч: няма данни

-      средна заплата: 688 лв.

-      безработица: 6,9%

-      площ: 72 кв.км.

-      гъстота: 1039 д/кв.км.

-      надм. височина: 756 м

-      климат: Умереноконтинентален

-      най-топъл месец: Август

-      най-студен месец: Януари

-      валежи: 664 мм

-      регион: Югозападен социално-икономически

-      област: Перник

-      община: Перник

изглед към Перник от крепостта Кракра

BGtop

Bulgarian TOP
0   1   2   3 4   5

Рейтинг класация на българските сайтове 5rov.com