Tuesday, 12 April 2016 20:34

Пазарджик

Written by
Rate this item
(0 votes)

 

Пазарджик

 

     Пазарджик е град в Южна България, разположен в Горнотракийската низина, по поречието на река Марица. Център е на едноименните област и община. Населението на Пазарджик е 69 384 жители. Градът е важен транспортен, промишлен и културен център в Южна Централна България. Пазарджик е известен с Академията на МВР, с катедралната църква „Свето Успение Богородично“ и Регионалния исторически музей, като родно място на Константин Величков и с градския парк-остров „Свобода“.

 

     Пазарджик е разположен по двата бряга на река Марица в най-западната част на Горнотракийската низина – Пловдивско-Пазарджишкото поле. Градът има равнинен релеф като надморската височина навсякъде е 205 метра. Площта на Пазарджик е около 37 кв.км., като по-голямата част от града е разположена на левия бряг на река Марица. На юг е единствено Южната промишлена зона. Между два ръкава на река Марица се намира уникалният за България парк-остров „Свобода“. На север от Пазарджик са южните склонове на Средна гора (Същинска Средна гора), а на юг са северните склонове на Западните Родопи (рида Къркария). На запад, землището на града граничи с долината на река Тополница.

     Пазарджик се намира в Горнотракийската низина и това определя значението му на важен транспортен, селскостопански и промишлен център в Южна Централна България. През града преминават два паневропейски транспортни коридора – Коридор №4 и Коридор №8. Коридор №4 свързва Западна и Централна Европа с Близкия Изток и Егейското Средиземноморие. Маршрутът му на българска територия е Видин – София – Кулата/Пазарджик – Пловдив – Свиленград. Коридор №8 свързва Адриатическо море с Черно море. Пътят му през България е Гюешево – София – Пазарджик – Пловдив – Бургас/Варна. Участъкът от София до Бургас е изцяло завършената автомагистрала „Тракия“, която минава северно от Пазарджик. Освен тези пътища с международно значение, през тракийския град минават и някои важни регионални пътища. Това са: Пазарджик – Панагюрище; Пазарджик – Пещера и Пазарджик – Септември – Велинград. Важно значение за живота и развитието на Пазарджишка област има и железопътният транспорт. Областният център лежи на жп линията София – Пазарджик – Пловдив – Стара Загора – Бургас. С местно значение е единствената теснолинейна жп линия в България Пазарджик – Септември – Велинград – Разлог – Добринище. Пазарджик се намира между двата най-големи български града – София и Пловдив. Пловдив е на 38 км източно, а София е на 112 км северозападно. На 43 км северно от Пазарджик е средногорският град Панагюрище, а на 45 км в югозападна посока е известният с минералните си води родопски град Велинград.

 Фонтаните на площад „Константин Величков“

     Пазарджик има преходноконтинентален климат. Зимите са сравнително меки, летата са горещи и сухи, валежните количества са равномерно-разпределени по сезони. Средната годишна температура за града е 11,9°. Зимата в Пазарджик е мека до умерено-студена. Характерно явление са мъглите (особено през ноември и декември) и температурните инверсии. Валежите са предимно от сняг, като снежната покривка е нетрайна и рядко се задържа повече от седмица. Най-студеният зимен месец е януари със средна температура 0,2°. При състояние на температурна инверсия е измерена най-студената температура в града - -21,3°. Летата тук са сухи и горещи. Най-топъл е месец юни (23,7°). Характерни са засушаванията, които в някои години могат да са с продължителност над 2 месеца. Температурите са високи, често надхвърлят 40°. Максималната измерена температура е достигнала 44,6°. Пролетта и есента са преходни сезони. За началото на пролетта е характерен топлият поривист южен вятър фьон, а за края на есента – мъглите.Късните пролетни и ранните есенни слани са опасни за растенията. Годишните валежни количества в Пазарджик са 541 мм – едни от ниските валежни суми за страната. Причините за по-ниските количества тук е валежната сянка, която оградните планини (Средна гора, Рила, Стара планина, Родопи) „хвърлят“ върху Пазарджик. Те са причината Пазарджик да е сред сухите градове на България. Очертават се по два слабоизразени максимума и минимума на валежите през годината. Максимумите са през месеците май-юни и ноември-декември, а минимумите са през февруари-март и август-септември. Неблагоприятни климатични явления характерни за Пазарджик са мъглите и температурните инверсии през зимата, поройните валежи и градушките в началото на лятото и продължителните засушавания в края на лятото и началото на есента.

     В южния край на града преминава най-голямата българска река – Марица. Тя разделя града на две части, като по-голямата част от него е разположена по левия ѝ бряг.На територията на Пазарджик Марица се разделя на два ръкава, като между тях се образува голям естествен остров – „Свобода“, който днес е превърнат в парк.

 Така е изглеждал остров „Свобода“ в началото на 20 век

Оттокът на Марица при Пазарджик е 27 куб.м./сек, като максимумът на водните количества е през май и юни, а минимумът е през август и септември. Водите на реката се използват за напояване на Пловдивско-Пазардишкото поле, за промишлеността, като туристическа атракция, за водни спортове и риболов. Западно от Пазарджик, Марица приема водите на един от големите си леви притоци – река Тополница. Оттокът на Тополница при устието ѝ е 10,0 куб.м./сек, а максимумът на оттока е през май и юни, когато високите валежни количества съвпадат със снеготопенето в Средна гора и Стара планина. Водите на реката се използват комплексно. По нея са изградени три язовира, чиято основна цел е водоснабдяване на населени места. Това са язовирите „Душанци“, „Жеков вир“ и „Тополница“, който снабдява с вода Пазарджик. Водите на реката се използват и за напояване, производство на електроенергия, за нужди на промишлеността, за риболов. Голям ляв приток на Марица е и река Луда Яна, която се влива в нея югоизточно от Пазарджик. Реката има стопанско значение главно за град Панагюрище. Река Луда Яна предизвиква наводнения с опасни последици.

     Пазарджик е административен център на област и община Пазарджик. Общината е с територия 637 кв.км. и население – 110 302 души. Тя се състои от 32 населени места; 1 град – Пазарджик и 31 села. По-големи са селата Ивайло, Мало Конаре, Огняново, Алеко-Константиново и Черногорово. Община Пазарджик се управлява от кмет, който се избира за срок от 4 години от пълнолетните жители на Общината. На него и на кметският му екип принадлежи изпълнителната власт в Общината. Общинският съвет се състои от 41 общински съветници и те представляват законодателната власт. Пазарджик е част от Южния Централен социално-икономически регион с център Пловдив.


Пазарджик

     Демографската картина в Пазарджик е доста сериозна. На пръв поглед, показателите за раждаемостта (9,38‰), смъртността (14,35‰) и естественият прираст (-4,97‰) не се различават особено от средните за страната (съответно: Раждаемост – 9,19‰; Смъртност – 15,34‰; ЕП – -6,15‰), но всъщност има големи различия при двата основни етноса в града. Българите имат много по-ниска раждаемост, много по-висока смъртност и много по-висок отрицателен механичен прираст от циганите, които пък от своя страна се отличават с висока раждаемост, сравнително ниска смъртност (заради високия процент младо население) и по-слаба миграционна подвижност. От това следват редица проблеми, най-големият от които е постепенната подмяна на етническия облик на Пазарджик. Други негативи от настоящите демографски процеси са високата бедност, високата престъпност, високата неграмотност и невъзможността за интеграция на циганската общност. Освен това двата етноса в Пазарджик са от различни религии – българите са православни християни, а циганите са мюсюлмани. Част от мюсюлманите в града се радикализират, което е опасно не само за Общината, но и за националната сигурност като цяло.

     Пазарджик е с население 69 384 души, което го прави 15-ия по големина град в страната и трети в Южния Централен социално-икономически регион (след Пловдив и Хасково). В града преобладават българите, които са около 60 000 души (85%). В Пазарджик голям брой са циганите, те наброяват 7000 души (10%) и техният брой и дял непрекъснато се увеличава. Голяма част от пазарджишките цигани се турчеят. Живеят компактно в кв. „Изток“. В Пазарджик има и турско население, което вероятно не надвишава 1000-2000 души.

     През 2015 г. Пазарджик са напуснали 1974 души, а в града са се заселили 1276 души. Миграционното салдо е - 698 души. Като прибавим и отрицателния естествен прираст (- 239 души), се получава, че за една календарна година Пазарджик е намалял с 937 души. Това е действителният прираст на града. Средната гъстота на населението тук е  1875 д/кв.км.

     Пазарджик има голям потенциал за икономическо развитие, което се определя от географското му положение. Градът се намира в Горнотракийската низина, между двата най-големи български града и икономически центрове (София и Пловдив), оттук минават два паневропейски транспортни коридора – 4 и 8 (автомагистрала „Тракия“) и жп линиите София – Пловдив – Свиленград и София – Пловдив – Бургас. Въпреки това обаче, икономическите показатели на Пазарджик не са особено впечатляващи. Производителността на труда е ниска, средната работна заплата е ниска, бедността е висока, икономиката на Общината е слабо диверсифицирана.

     Основните отрасли в Пазарджик са селското стопанство, машиностроенето (акумулатори), целуозно-хартиената (велпапе), мебелната, ХВП (консерви), шивашката промишлености. Градът се намира в Горнотракийската низина, което е основен фактор за развитието на селското стопанство в областта.Около Пазарджик се отглеждат слънчоглед, царевица, памук, а покрай реките – краставици, домати, чушки, ориз. По склоновете на Родопите и Средна гора се отглеждат лози, което е причината за силното развитие на лозарството и винарството по тези места. Горските масиви в тези две планини са предпоставка за развитието на мебелната и целуозно-хартиената промишленост в Пазарджик. Селското стопанство в района е главен фактор за наличието на предприятия на ХВП в областния център. Трите най-големи предприятия на отрасъла са „Марица Екофроуз“, „Марис“ и „Реал Консервен България“. И трите фирми произвеждат консерви. Добре развит подотрасъл на ХВП е сладкарството, с най-голяма фирма – „Федон“. Машиностроенето е традиционен структуроопределящ отрасъл за икономиката на Пазарджик. Най-големият представител от бранша тук е „Елхим Искра“ (бивш акумулаторен завод), която е най-голямата компания за производство на акумулатори и акумулаторни батерии в България. Друг важен отрасъл за града е целуозно-хартиената промишленост. Фирма „Тракия папир“ произвежда 80% от използваните у нас опаковки от велпапе. Горските ресурси и дървесината в областта дават тласък за развитието и на мебелната промишленост. В последните години успешно се развива шивашката промишленост в града. Водещи са фирмите „Крис“, „Демира фешън“ и „Силвър“. Високотехнологичните отрасли са слабо застъпени. В миналото тук е работила първата в България компания за производство на аудиокасети. Днес неѝн наследник е „Информационни носители“ АД, но производството е в символичен мащаб.

                                         

„Елхим Искра“ и „Марица Екофроуз“ са двете най-разпознаваеми пазарджишки фирми

     Днес икономиката на Пазарджик страда от липса на квалифицирани кадри, от липса на чуждестранни инвестиции, от слаба диверсифицираност на производствата. Това се отразява на качеството на живота на хората в областта. Въпреки доброто географско положение, средната заплата е ниска, безработицата е по-ниска от средната за страната, но бедните са голям процент от жителите на Общината, квалифицираните кадри предпочитат да работят извън Пазарджик.

     Средната работна заплата в Пазарджик за 2015 г. е 716 лв. За сравнение, средната работна заплата в близки по население до Пазарджик градове е : Хасково - 633 лв.; Ямбол - 693 лв.; Благоевград - 705 лв.; България - 915 лв. Безработицата в града на Марица е била 6,8%, за България безработицата за 2015 г. е 8,8%, за Хасково – 7,9%, за Ямбол – 7,5%, за Благоевград – 6,8%. Общинският бюджет на Пазарджик за 2016 г. е 60 200 000 лв. От тези пари 23 400 000 лв. са собствени приходи (от местни данъци и такси), което е 39% от общия бюджет, а останалите 36 800 000 лв. са държавни трансфери (61%).

     Пазарджик е млад град в сравнение с повечето български селища. Основан е през 1485 г. от татарски стражи, които охранявали местния пазар, където свои стоки продавали търговци от околните села. Именно заради своите основатели – татарите и пазарът, градът бил наречен „Татар Пазарджик“. Наставката „джик“ показва, че пазарът не бил особено голям. През следващите десетилетия селището се развивало в северна посока, като населението му било изцяло турско. През 16 век Татар Пазарджик е занаятчийски и търговски град, в който се упражняват над 40 занаята, най-важни от които са абаджийството, кожарството, кожухарството, бакърджийството, терзийството, мутафчийството, коларството, добивът на селитра. В 16 и 17 век са построени 18 джамии, чийто минарета се виждали отдалеч в равното поле. Най-голяма била построената през 1540 г. Ески джамия, която е и първата джамия в града. От всички 18 джамии днес е останала единствено Куршум джамия, чието минаре и кубе били най-високите в града. Най-голямата сграда по това време била Куршум хан, разположен на главната чаршия (днес ул. „Константин Величков“). Ханът бил изграден през 1554 г. като пътна станция, но разполага със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. През втората половина на 16 век в Татар Пазарджик се заселват българи, които до този момент идвали тук само да продават стоките си. Така градът започна да се развива и в западна посока. Създала се изцяло българската махала „Вароша“. През 17 и 18 век българите продължават да се заселват в града и в северната му част се появила нова българска махала – „Чиксалън“. Вероятно към края на 18 век българите вече били повече от турците в Татар Пазарджик. През 1741 г. се появява Часовниковата кула на града, която е запазена и до днес. През 18 век Татар Пазарджик достига разцвета на своето развитие през Турско робство. Градът е богато селище, пазарен център и оживено занаятчийско и търговско средище, център на отделна административна единица – кааза. По това време Татар Пазарджик се развива като пристанище-склад на река Марица за зърнени храни, ориз, вино, дървен материал от Родопите и желязо от Самоков. Реката е била плавателна от Пазарджик до устието ѝ и е използвана като воден път, по който със салове са се извозвали стоки за Одрин и Цариград.

     В края на 18 век започнало да се надига българското самосъзнание и стремеж към свобода у хората по тези земи. Най-важната фигура на Българското Възраждане в Пазарджик е епископ Дионисий Агатоникийски. През 1823 г. той със собствени средства построява сграда и открива Обществено килийно училище. Освен това Дионисий Агатоникийски помага за въвеждането на богослужения на български език в църквата. През 1845 г. се поставя началото на новобългарското светско училище в Татар Пазарджик. Три години по-късно е открито и девическо училище. На 19.10.1859 г. е постигната окончателна победа в борбите за църковна независимост, когато българските жители на града отхвърлят властта на гръцката патриаршия. През 1862 г. в града се основава читалище „Виделина“, а през 1870 г. – женско ученолюбиво дружество „Просвета“.
     През 1865 г. в Татар Пазарджик е имало 33 махали, 3420 къщи, 1200 дюкяна и близо 25 000 жители, което го прави едно от най-големите селища в българските територии. През 1873 г. градът става част от жп линията от Белово за Пловдив.

Читалище „Виделина“

     Въпреки че Априлското въстание се води  само на двайсетина километра северно и южно от града, Пазарджик не се включва в него. Татар Пазарджик е освободен на 14.01.1878 г. по време на Руско-турската освободителна война от войските на генерал Йосиф Гурко.

     След Освобождението Пазарджик остава във васалната турска провинция Източна Румелия. По време на Руско-турската война, турското население се изселва от града. Затова при първото официално преброяване на българското население от 1884г., Татар Пазарджик е с 15 425 жители. Т.е. турското население преди Освобождението в града е било около 10 000 жители. Пазарджик е втори по големина град в Източна Румелия, след Пловдив. Център е на област, в която влизат Пазарджишка, Панагюрска, Пещерска и Ихтиманска околии. Градът се присъединява към Свободната Българска държава на 6.09.1885 г., когато в Пловдив е извършен Актът на Съединението между Княжество България и Източна Румелия.

     В края на 19 век традиционните занаяти в Татар Пазарджик замират, но градът си остава център на богат селскостопански район. В областта се отглеждат ориз, пшеница, царевица, коноп, тютюн, грозде и зеленчуци. Фабричната индустрия се заражда в края на 19 век, когато са построени оризарна, мелница за брашно и работилница за манипулиране на тютюн за износ. Пазарджик получава славата на град на ориза, конопа, виното, тютюна и зеленчуците. В периода 1930 – 1944 г. градът е селскостопански промишлен център с развита хранително-вкусова, каучукова, дървопреработваща, текстилна, керамична и картонажна промишленост. През 1928 г. е построена теснолинейната жп линия от Пазарджик през Варвара до Велинград и Добринище. През 1934 г. името на града е сменено от „Татар Пазарджик“ просто на „Пазарджик“. Населението му в навечерието на Втората световна война е 25 000 жители.

     По времето на комунизма (1944-1989) Пазарджик придобива съвременния си облик. Градът се разраства, населението се увеличава, икономиката се модернизира. Отново с приоритет се развива селското стопанство, като земите са национализирани и окрупнени и в производството се въвежда механизация и химизация. Продукцията от земеделието нараства и е основа за създаването на големия консервен комбинат „Марица“. „Марица“ преработва огромна част от селскостопанската продукция на Южна България и консервите му се продават в цялата страна. Госрките ресурси и дървесината в областта са основа за развитието на целуозно-хартиената промишленост, главно велпапе и картони и мебелната промишленост. Освен традиционната лека индустрия, властта прави опити да развие и някои отрасли на тежката индустрия – машиностроене и каучукова промишленост. Започва работа заводът за акумулатори „Искра“ и фирмата за производство на гуми и гумени изделия „Каучук“. През 80-те години е построено предприятието „Информационни носители“, което прави български аудиокасети, запаметяващи устройства, компютърни елементи и консумативи, оптика и софтуер. „Информационни носители“ е било модерно за времето си предприятие и е било водещо в електронната индустрия в страната. По времето на комунизма градът се преобразява до съвременния си вид. Оформят се жилищните квартали „Запад“, „Устрем“, „Манастира“ и „Стадиона“, в които преобладават панелните жилищни блокове. Благоустрояват се кварталите „Марица“, „Ставропол“ и „Младост“, както и централната част. Построени са сградите на Общината, на областната управа, оформени са площадите „Съединение“ и „Константин Величков“. По това време се появяват Регионалният исторически музей (1980) и Драматичният театър (1969). Парк-остров „Свобода“ е ремонтиран и облагороден.  През 1975 г. в града е създадено Милиционерско училище, където се подготвят бъдещи милиционери и други служители на МВР. Населението на града постепенно се увеличава и достига максимум през 1989 г. – 84 000 жители.

     В първите години на демокрацията (след 1989 г.) икономиката на Пазарджик изпада в криза. Загубата на пазари и конкуренцията на западните стоки водят до срив в производството на почти всички отрасли. Много от предприятията не издържат в кризата и фалират. Фалит обявяват „Информационни носители“, „Каучук“ и много фирми от хранителния бранш. Преустановява дейността си дори мощният консервен комбинат „Марица“. Редица други компании свиват значително производството си. Такива са заводът за акумулатори „Искра“, за велпапе „Тракия папир“ и др.След първоначалната криза, в началото на Новия век пазарджишката икономика започва да се съвзема. Навлизат частни инвестиции, по-голямата част от предприятията са приватизирани и преминават в частни ръце. Такива са „Тракия папир“, която сега е собственост на пловдивската „Гехарт“, заводът за каучук става „Каучук“ АД, а заводът за електроника става „Информационни носители“ АД. Появяват се редица малки предприятия в хранителния сектор, като по-известни и печеливши са „Марица екофроуз“, „Марис“, „Федон“ и „Реал консервен България“. Добре се ориентират в пазарната икономика мебелните фирми – „Теди“, „Ангел Бойков“, „Ексклузив“. В последните десетина години се появиха много шивашки фирми, най-изветсни от които са „Крис“, „Демира фешън“ и „Силвър“. Най-успешно пазарджишко предприятие в периода на демокрацията е заводът за акумулатори и стартерни батерии – „Елхим Искра“. Предприятието е приватизирано през 1998г. и днес е най-големият производител на акумулатори и акумулаторни батерии в страната. Тежката икономическа криза през 90-те и липсата на възможност за реализация на младите в по-ново време, водят до засилена емиграция от Пазарджик. Това, в комбинация с ниската раждаемост, води до значително намаление на населението в града. От 84 000 през 1989 г., през 2015 г. жителите на Пазарджик са се стопили на 70 000.

     Днес Пазарджик е голям град в Южна Централна България, важен транспортен и икономически център, средище на голям селскостопански район. Градът е специализиран в хранителната индустрия, мебелната промишленост и производството на акумулатори. Географското положение на Пазарджик дава големи възможности за развитие на търговията, логистиката и други финансови дейности и услуги, които неминуемо ще доведат до подобряване на местната икономика и повишаване на качеството на живот на жителите в Общината. За съжаление, потенциалът на удобното географско положение не се използва пълноценно. Проблемите на Пазарджик са от финансово естество. Местното стопанство разчита прекалено много на ресурсите от селското и горското стопанство, слаба е диверсификацията на икономическите дейности, обслужващите отрасли са слабо застъпени, липсват квалифицирани работни кадри, средната работна заплата е ниска, безработицата е сравнително висока, бедността и неграмотността е висок процент сред населението.


 

Любопитни факти:

-         Българското население на Пазарджик е спасено по време на Руско-туркста война от един арменец – Ованес Съваджъян. В хода на войната, командирът на отстъпващите османски части, Сюлейман паша, иска разрешение от падишаха в Цариград да запали града и да изколи населението. От Цариград пристига положителен отговор, но телеграфистът Ованес Съваджъян променя текста на телеграмата и я предава като отрицателен отговор на седящия до него Сюлейман паша. Така Ованес Съваджъян спасява цялото българско население на Пазарджик, поради което той е избран за първи кмет на новоосвободения град, а днес тук има паметник и улица в негова чест.


Ованес Съваджъян

-         Един от големите пазарджишки квартали е „Чиксалън“. Намира се в северната част на града, около църквата „Св.Св. Константин и Елена“. В миналото това е била втората българска махала в града, след Вароша. През Възраждането „Чиксалън“ е най-голямата българска махала, но тук живеели по-бедни хора отколкото във „Вароша“, където живеели много търговци и занаятчии. Произхода на името на квартала е турски, но не е ясно какво точно означава. „Чик“ е „изход“, но „салън“ може да се превежда като „здраве“ и като „люлея се“.

-         Църквата „Успение Богородично“ е най-големият православен храм в Пазарджик. Намира се близо до моста на река Марица. Църквата е построена през 1836-1837 г. и представлява масивна постройка, изградена от розов риолит. Църквата е прочута със своя дървен иконостас, изработен от орехово дърво и резбован с ажурна дърворезба от дебърски майстори. Иконостасът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за образци на световното културно-историческо наследство. Църквата „Успение Богородично“ е част от Стоте национални туристически обекта на България.

Църквата „Успение Богородично“ и ценният ѝ иконостас

-         Най-красивото място в Пазарджик е уникалният за България парк-остров „Свобода“. Създаден е през 1905 г. Самият остров се е образувал след катастрофално наводнение на Марица през 1858 г., когато реката отлага огромни количества наноси, превърнали се впоследствие в голям остров по нея. Дължината му е 700 м, а ширината му – 300 м. Площта му е 0,295 кв.км. Парк-остров „Свобода“ е добре благоустроен, добре оформен с алеи, кътове за отдих, за пикник, за спорт и развлечения, детски кът, водни атракции, езеро, розариум, зоопарк, стадион, колодрум, фонтани, ресторанти и заведения. В центъра на парка е поставен метален кръст.


Парк-остров „Свобода“ е уникален в България

-         На 2 км западно от Пазарджик река Тополница се влива в река Марица. В миналото Тополница е имала множество ръкави и част от тях са минавали през самия град. В средата на 19 век е създадена система от напоителни канали, като единият от тях – Паша-арк е останал и до днес. Днес Паша-арк минава през южната част на града, а улица „Княгиня Мария Луиза“ покрай него е известна като „Малката Венеция“.

 

Каналът „Паша-арк“ пред къщата-музей на Станислав Доспевски

-         В миналото, на мястото на театър „Константин Величков“ се е намирал пазарджишкият затвор. Има легенда, че дървото, което и днес расте в двора на театъра, е служело за бесилка.

-         Централният площад „Константин Величков“ е известен сред пазарджиклии като „Тортата“. „Тортата“, най-вероятно заради кръглата мраморна площадка до фонтаните, която се използва за игри, забавления, дансинг и представления.


„Тортата“

-         Пазарджик е единственият български град с две синагоги. Голямата синагога е построена през 1850 г., а малката през 1872 г. Днес единствено Малката синагога е действаща. И двете сгради са паметници на културата.


Голямата Синагога

-         Прочути пазарджиклии са просветният деец Стефан Захариев; писателят и политик Константин Величков; политиците Кимон Георгиев, Константин Муравиев, Екатерина Михайлова и Стоян Ганев; художникът и карикатурист Райко Алексиев; певецът Борис Гуджунов; географът Иван Батаклиев; поетът Никола Фурнаджиев; журналистът Каран Дончев; футболистите Александър Тунчев, Владимир Манчев, Георги Петков.

 

Визитка:

-         население: 69 384 души

-         раждаемост: 9,38 ‰

-         смъртност: 14,35 ‰

-         естествен прираст: - 4,97 ‰

-         механичен прираст: - 698 души

-         действителен прираст: - 937 души

-         БВП: няма данни

-         БВП/ч: няма данни

-         средна заплата: 716 лв.

-         безработица: 6,8%

-         площ: 37 кв.км.

-         гъстота: 1875 д/кв.км.

-         надморска височина: 205 метра

-         климат: преходноконтинентален

-         най-топъл месец: Юни

-         най-студен месец: Януари

-         валежи: 541 мм

-         регион: Южен Централен

-         областен център: област Пазарджик 

-         общински център: Община Пазарджик

Read 1536 times Last modified on Tuesday, 10 May 2016 18:02

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

BGtop

Bulgarian TOP
0   1   2   3 4   5

Рейтинг класация на българските сайтове 5rov.com