Хасково

 

ХАСКОВО

 

     Хасково е град в Южна България, административен център на област и община със същото име. Разположен е в хълмистите разклонения на Източните Родопи, на границата с Горнотракийската низина. Градът е с население от 72 336 души и е 12-ят по големина град в страната. Хасково спада към Югоизточния социално-икономически регион с център Бургас. Градът е известен най-вече със статуята на Богородица, която е най-високата в света. Хасково е популярен още с Хасковските минерални бани, с Александровската гробница, с Музея на тракийското изкуство и с парк „Кенана“.

     Хасково се намира в централна Южна България, недалеч от държавните ни граници с Гърция и Турция. Градът е разположен в т.нар. Хасковска хълмиста земя, която се явява най-източните разклонения на Родопите. На юг е рида Чуката (658м), на запад са ридовете Драгойна (816м) и Мечковец (860м), а на изток е рида Хухла (353м). На север от Хасково е Горнотракийската низина. Хасковската хълмиста земя се отводнява от река Харманлийска и нейните притоци. Един от големите й притоци е река Хасковска, която тече през града. Надморската височина на Хасково е 196 метра, а площта му е 95 кв.км. Фактът, че Хасково се намира на границата между Горнотракийската низина и Източните Родопи, е предопределял ролята му на важен транспортен, административен, занаятчийски и земеделски център през вековете.

     Хасково има изключително благоприятно географско положение. През града минават 3 паневропейски транспортни коридора - №4, №9 и №10. София е единственият друг български град, през който преминават 3 от 10-те паневропейски транспортни коридора. Коридор №4 свързва Западна и Централна Европа с Близкия Изток и Средиземноморието, а маршрутът му у нас е Видин – София – Кулата/София – Пловдив – Хасково – Свиленград. Коридор №9 свързва Северна Европа със Средиземно море, а у нас следва пътя Русе – Велико Търново – Стара Загора – Хасково – Кърджали – Подкова. Коридор №10 свързва Централна Европа с Бяло и Адриатическо море, а през България минава по пътя Калотина – София – Пловдив – Хасково – Свиленград. Част от коридорите №4 и №10 на българска територия са магистралите „Тракия“ и „Марица“, като втората минава през Хасково. Освен чрез магистрала „Марица“ (Пловдив – Свиленград), градът се свързва с останалите селища от Южна България и чрез първокласния път Стара Загора – Хасково – Кърджали – Маказа. За разлика от шосейните пътища, жп връзките на Хасково не са чак толкова удобни. Оттук не минава нито една от главните жп магистрали на България. Все пак градът е част от жп линията Димитровград – Хасково – Кърджали – Подкова, която го свързва с железопътните линии в южната част на България. Хасково се намира на 226 км югоизточно от столицата София, на 78 км източно от Пловдив и на 60 км южно от Стара Загора.

 

фонтани в Хасково с паметника на Завистта на заден план

     Климатът на Хасково е преходноконтинентален. Зимите са меки, летата са горещи, валежният максимум е през есенно-зимния период. Средногодишната температура за града е 12,5°. Високата годишна температура се дължи на южното географско разположение на Хасково и на чувствителното средиземноморско влияние, което прониква по долините на реките Марица и Арда. Зимите тук са меки и влажни. Средната температура на най-студения месец (януари) е 1,8°. Валежите са предимно от дъжд, като понякога те могат да бъдат обилни. Ежегодно вали сняг и се образува снежна покривка, която обаче е нетрайна и рядко се задържа повече от седмица. Минималната измерена температура за Хасково е – 23,5°. Летата тук са горещи и сухи. Характерни са дългите безвалежни периоди, особено за месеците юли, август и септември. Температурите са високи и при проникване на сахарски тропични въздушни маси могат да надхвърлят 40°. Температурата на най-топлия месец (юни) е 25,3°, а максималната измерена температура тук е 42,4°. Годишните валежни суми в Хасково са 594 мм. Максимумът им е през есенно-зимния период (ноември, декември и януари), а минимумът им е през лятото и началото на есента (юли, август и септември). Най-валежният месец е декември, а най-сухият – август. Неблагоприятни климатични явления в Хасково са засушаванията и високите температури през лятото и началото на есента и обилните валежи и внезапните застудявания през зимата и началото на пролетта.

     През Хасково минава малката Хасковска река, която се влива в Харманлийска река, от басейна на Марица. Извира от рида Мечковец, дължината й е 45 км и се влива в Харманлийска река югоизточно от Хасково. Реката е с дъждовно подхранване, като максимумът на оттока й е в периода февруари – март, а минимумът е през август. При по-сухи лета реката пресъхва, но понякога през зимата, при обилни валежи, съчетани със снеготопене, реката може да увеличи многократно оттока си и да причини наводнение с големи стопански загуби.

малката Хасковска река с известните тополи по бреговете й…      и отново Хасковска река по време на последното голямо наводнение през октомври 2014

В южните части на Община Хасково тече Харманлийска река, която е голям десен приток на Марица и отводнява Хасковската хълмиста земя. Дължината й е над 90 км. Максимумът на оттока на Харманлийска река е февруари – март, а минимумът – август. Югозападно от Хасково, между ридовете Мечковец и Чуката, е построен язовир „Тракиец“, който снабдява с вода Хасково и редица други селища. В подножието на рида Мечковец бликат минерални извори със съдържание на радон – Хасковските минерални бани.

     Хасково е административен център на Община Хасково и на област Хасково. Общината е с население 89 342 души и обхваща територия с площ 740 кв.км. Състои се от 1 град (Хасково) и 36 села. По-големи села в Общината са Узунджово, Малево и Войводово. Общината се управлява от кмет, който се избира веднъж на 4 години от пълнолетните жители. Местните наредби и постановления се гласуват в Общинския съвет, който се състои от 37 общински съветници. Те също се избират от пълнолетните жители на Общината. Хасково е част от Югоизточния социално-икономически регион, чийто център е град Бургас.

     Хасково, както и почти всички български градове, се намира в демографска криза. Раждаемостта е ниска, смъртността е висока, механичният прираст е силно отрицателен и населението на града намалява. През 1989 г., Хасково е имал 88 000 жители, а през 2015 г. жителите му са вече 72 336. Особено неблагоприятен процес е засилената емиграция на хасковлии към големите градове (София, Пловдив, Бургас) и чужбина (Турция, Германия, Испания, Гърция). Това се отразява изключително негативно на икономиката на Общината, на трудовите и демографските й ресурси.

     Раждаемостта в Хасково е ниска – 9.13‰, при 9,19‰ средно за България. Раждаемостта в Кърджали е 10,19‰, а в Ямбол – 8,90‰. Смъртността в Хасково за 2015 г. е сравнително висока – 14,13‰. За сравнение, смъртността средно за България за същата година е била 15,34‰, за Кърджали – 11,30‰, за Ямбол – 13,39‰. От тези данни става ясно, че естественият прираст на Хасково за 2015 г. е -5,00‰, което е приблизително колкото ЕП на България - -6,15‰, много по-нисък от ЕП на Кърджали - -1,11‰ и по-нисък от този на Ямбол  - -4,49‰. Миграционният прираст показва разликата между заселилите се и изселилите се хасковлии. Стойността му за 2015 г. е - 1147 човека. Това е една от най-високите отрицателни стойности сред всички областни градове на България. Действителният прираст представлява сбора на естествения и механичния прираст. Стойността му за Хасково за 2015 г. е - 1483 човека. Това означава, че населението на Хасково за 2015 г. е намаляло с 1483 човека спрямо 2014 г. Това е едно от най-големите намаления сред всички областни градове на България за посочената година. Тази тенденция е изключително неблагоприятна, защото затруднява нормалното възпроизводство на населението и заплашва да промени етническия облик на Общината.

     Хасково е разнороден в етническо отношение град. Преобладават българите, които са 60 000 от жителите му (80%). Втори по численост са турските жители на Хасково, които тук са около 10 000 души (13%). Те живеят основно в кв. „Република“ и кв. „Орфей. В Хасково има и голям брой цигани. Тук те са около 3000 души и живеят основно в кварталите „Република“, „Басейнова махала“ и „Хисаря“. Интересно е че почти всички цигани в Хасково се турчеят. Те смятат себе си за турци, говорят на турски и изповядват исляма. В Хасково живее и малка арменска общност. Средната гъстота на населението в града е 761 д/кв.км.


Центърът на Хасково

     Хасково е център на селскостопански край. Основните отрасли в икономиката на града са ХВП (винарство, месо и млекопреработка, мелничарство, сладкарство), машиностроене, шивашка промишленост. ХВП е с най-голям дял от общата произведена продукция в Общината. Най-големите предприятия на отрасъла тук са „Българско сирене“ (млекопреработка), „Булмилк“ (млекопреработка) и „Нова индустриална компания“ (винарство). Машиностроенето е другият основен отрасъл в стопанството на Хасково. Градът се е специализирал изключително в производството на машини за хранителната индустрия. Фирми, работещи в този бранш, са „Родина – Хасково“, „Тракия комерс“, „Хранмаш инженеринг“. Произвеждат се още машини и инсталации за преработка на мляко („Донидо машин индъстри“) и технологични линии за производство на месни, млечни продукти и винопроизводство („ПИМ“). Фирма „Ерато холдинг“ прави отоплителни и битови уреди. В последните двайсетина години голямо развитие получиха текстилната и трикотажната промишленост. По-известните фирми в тази сфера са „Мир“, „Адели“, „Даймънд“ и „Делена“. Почти всички фирми на този отрасъл са собственост на чужди инвеститори, главно гръцки и турски. Строителството също е важна част от икономиката на Общината. Все по-голям дял от общата произведена продукция заемат услугите (търговия, банкиране, застраховане, телекомуникации). Все още е малък делът на туризма, който е слабо развит в Общината.

     Икономиката на Община Хасково е добре балансирана, но все пак преобладаващо значение имат ХВП и машиностроенето. Градът се е специализирал в направата на машини за хранителната индустрия. Малък е делът на третичния сектор и най-вече на финансовите дейности и услуги, банкирането, научно-образователните дейности и услуги, здравеопазването, туризмът. Това се отразява на равнището на заплатите и на покупателната способност на населението. Средната работна заплата в Община Хасково за 2015г. е 633 лв. За сравнение, средната работна заплата за България е 915 лв., за Кърджали - ? лв., за Ямбол – 693 лв. Безработицата в Хасково за 2015г. е 7,9%, за България – 8,8%, Кърджали – 11,1%, Ямбол – 7,5%. Бюджетът на Община Хасково за 2016г. е 54 000 000 лв. От тези пари, общинските приходи (от местни данъци и такси) са 23 800 000 лв. (44,1%), а държавните трансфери са 30 200 000 лв. (55,9%).

     Хасково е град с богата история, който носи белези от културата на различните етноси и народи, минали по тези земи. Кръстопътното географско положение на селището между Ориента и Запад, между Севера и Седиземноморието, е причина тук да оставят следи от своята култура и цивилизация славяни, траки, гърци, прабългари, византийци, османци и др. През Античността тук е живеело тракийското племе асти. Районът е бил земеделски, със силно развитие на лозарството. В местността е имало няколко тракийски светилища, посветени на бог Дионис, а при разкопки на крепостта „Хисаря“ са намерени сребърни и златни находки, монети на гръцки-градове полиси и многобройна керамика. Всичко това показва съществуването на активен стопански живот и висока материална култура на астите, както и връзките им с Егейския свят и гръцките полиси. В средата на 6 век славяните започват масово да се заселват в Тракия и Беломорското крайбрежие. Тяхното нашествие не подминава и района на днешно Хасково. Те стават доминиращият етнос по тези земи. Към края на 8 век славяните изграждат свое селище в района на днешния квартал „Хисаря“ и това селище се приема за родоначалник на Хасково. Славяните го кръщават Марса и го обграждат с дебела крепостна стена. В началото на 9 век този край влиза в състава на младата Българска държава. Марса бързо се разраства и в началото на 10 век е построена втора крепостна стена. Марса се превръща във важна крепост в системата от укрепления по южната българска граница. През 10 век тя представлява ранно средновековен град с типичните за онова време занаяти, военен гарнизон и значително по брой население. През целия 10 век Марса отстоява българските територии и владения и отблъсква непрестанните византийски набези. Честите битки обаче, отслабват крепостта и в края на 10 век и в началото на 11 век градът се намира в упадък. Достигнала своето могъщество при император Василий II,Византия покорява България в началото на 11 век. Марса е унищожена до основи от византийските нашественици. Крепостта е срината, а населението се измества от другата страна на реката, в района на днешния квартал „Младежки хълм“. След тези събития селището изгубва не само своя търговски и занаятчийски, но и своя военен характер. То добива по-скоро аграрен облик и не било от съществено значение във Византийската империя. В началото на 13 век тези земи отново стават част от България, по времето на цар Калоян. Селището се оживява, но никога не придобива значението и влиянието, което е имало през 10 век. През 1230г. по тези земи се разиграва една от най-паметните битки в българската история. На 9 март в района на село Клокотница, войските на българския цар Иван Асен II разбиват многобройната войска на византийския деспот Теодор Комнин. С тази битка Българското царство затвърждава статута си на водеща сила на Балканския полуостров за следващите десетилетия.


Българският цар Иван Асен II пленява епирския деспот Теодор Комнин след Битката при Клокотница (9.3.1230г.)

В началото на 14 век на Балканите нахлуват османските турци, които бързо сломяват съпротивата на отслабените балкански народи. По това време под турска власт пада и Хасковско.

     Първите два века от турското робство (15 и 16 в) са особено тежки за българите от хасковския край. Районът страда от множество нашествия на турски разбойнически банди, които тормозят християнското население. За закрила на местните жители се сформират хайдушки дружини, които воюват с разбойническите банди. Най-известните хайдути по тези земи са били Ангел войвода и Кралю войвода. Районът на Хасковско се харесал на турците заради плодородната земя и кръстопътното положение на местността и тук масово започнали да се заселват турци. Те станали доминиращия етнос в града, докато българите го напуснали, а малкото останали се заселили в местността „Ямача“. Турците превърнали селището в типичен ориенталски град с конак, джамии, турска баня и чаршии и го нарекли „Хаскьой“. „Хас“ значи „владение“, а „кьой“ – „село“, което ще рече че местността била владение на висш османски чиновник. Кръстопътното положение и близостта на Марица, която по онова време била плавателна и по нея кипяла усилена търговия, помогнали на Хасково да се превърне във важен селскостопански и занаятчийски център в балканската част на Османската империя. Към края на 18 и началото на 19 век, градът се утвърждава като средище на търговско-занаятчийската дейност, за което спомага и откритият в съседното село Узунджово голям панаир. В града се развивали редица занаяти: кожарство, кожухарство, праматарство, златарство, обущарство, абаджийство, дюлгерство, мутафчийство и др. Бил построен и калдъръмен път до река Марица, чрез която хасковските търговци търгували с Пловдив и Одрин. Икономическият просперитет на града привлича много българи от съседните села и в Хасково бързо започват да никнат български махали. Много от тях се замогнали и отворили свои дюкяни и работилници. Оформят се цели занаятчийски и търговски улици, където българи трупат капитали и стават ръководители на обществения и просветен живот. Това замогване води до засилване на българското национално съзнание и стремеж към свобода. През 1837г. е построена църквата „Св. Богородица“, през 1857г. в Хасково се открива телеграфна и пощенска станция, през 1858г. се създава читалище „Заря“. Построяват се няколко новобългарски училища, а богатите българи строят големи къщи във възрожденски стил. Въпреки че Васил Левски основава революционен комитет тук през 1872г., хасковлии не взимат участие нито в Априлското въстание, нито в последващата го Руско-турска освободителна война. Това не пречи на башибозушките орди, а след това и на отстъпващата редовна турска армия да грабят, палят и убиват беззащитното население. Голяма част от турците в Хасково се изселват заедно с бягащата османска армия. Свободата на града идва на 19 януари 1878г. когато войниците на руския генерал Гурко са посрещнати тържествено от местните българи.

     Освобождението носи разочарование за хасковлии, защото градът остава във васалната турска провинция Източна Румелия. На 6 септември 1885г. в Пловдив се извършва преврат и най-накрая Хасково, както и цяла Източна Румелия, се присъединяват към свободната Българска държава. По това време населението на града е около 10 000 души. Хасково се превръща в крайгранично селище, търговията секва, а занаятите бързо замират. Градът престава да бъде оживен търговски център. Основен поминък на населението е селското стопанство. Отглеждат се основно тютюн, слънчоглед и памук, което пък става причина за изграждането на тютюневи складове, мелници, маслобойни и предачници на свила. Населението нараства бавно като през 1913г. Хасково има 13 700 жители. Двете Национални катастрофи (1913г. и 1918г.) водят до бежански поток към Хасково. Бежанците са основно българи от Източна и Беломорска Тракия. Техният брой е толкова голям, че през 1926г. населението на града се удвоява – 26 000 души. Притокът на млада работна ръка дава възможност за благоприятно развитие на града. Съживяват се търговията, селското стопанство, индустрията. Хасково се утвърждава като център на тютюневата промишленост. Построени са 28 тютюневи склада, в които работят голям брой работници. През 20-те години започва електрифицирането на града, през 1935г. градът е напълно водоснабден с модерна за времето си канализационна система. В този период се изграждат улици, пътища, мостове, коригира се коритото на реката, завършена е градската градина, оформени са площадите, започва естетическото озеленяване на града.

     След 1944г. настъпват политически и икономически промени в страната. Селското стопанство се национализира, окрупнява и колективизира, а промишлеността се индустриализира. Хасково, като център на селскостопански край, е силно засегнат от тези промени. Пристъпва се към колективизация на земята и окрупняване на производството. Едно от най-големите предприятия става „Тютюнева промишленост“, което обединява съществуващите 50 тютюневи склада в целия Хасковски окръг. Започва индустриализация и механизация на селското стопанство, което увеличава значително производителността му. Модернизира се и текстилната индустрия. Заводът „Свила“ става един от центровете на коприненото производство в България, а „Жеко Димитров“ – на памучното. Освен отраслите на ХВП и текстилната промишленост, приоритетно развитие получава и машиностроенето. Градът се специализира в направата на машини и поточни линии за нуждата на хранителния сектор. Създават се машиностроителните заводи „Млада гвардия“, „Христо Смирненски“, цигарената фабрика „Тракия“ и др. Механизацията и индустриализацията на стопанството водят до засилена миграция към Хасково и населението на града се увеличава с бързи темпове. Строят се нови квартали и улици, зелени площи, училища, културни институти. През 60-те и 70-те години се благоустроява и оформя центърът на Хасково, оформят се две промишлени зони (Източна и Северна), реставрирани са възрожденските къщи, отварят врати музей и драматичен театър, местността „Кенана“ е устроена като красив градски парк. Населението на Хасково нараства от 27 000 жители през 1946г. на 88 000 жители през 1989г.

     С настъпването на демокрацията през 1989г., настъпва и криза в икономиката на Хасково. Някои от големите социалистически предприятия фалират („Тракия“, „Христо Смирненски“, ‚Жеко Димитров“), други са преструктурирани и преминават в частни ръце („Свила“, „Родина – Хасково“, „Млада гвардия“). Много български турци от Хасково емигрират към Турция. Населението на града почва да намалява. Важен момент в най-новата история на Хасково е изграждането на статуята на Света Богородица на Младежкия хълм през 2003г. Монументът се превръща във важна туристическа атракция за града, тъй като това е най-високата статуя на Богородица в света. И в началото на 20 век водещи в икономиката на Общината продължават да са  ХВП и текстилната промишленост и машиностроенето, като слабо развитие бележат обслужващите отрасли – търговия, туризъм, телекомуникации.

Статуята на „Света Богородица с Младенеца“ е най-високата в света

     Днес Хасково е важен селскостопански център в Югоизточна България. Районът се е специализирал в производството на пшеница, сусам, анасон, царевица, но най-вече на тютюн и памук. Градът е известен в цялата страна като място за направата на машини за хранителния сектор. Освен всичко Хасково е голям културен и туристически център, като внимание привличат Историческия музей, реставрираните възрожденски къщи, парк „Кенана“, Александровската гробница и близките Хасковски минерални бани и рида Мечковец. Проблемите на Хасково са свързани със засилената емиграция, която продължава и днес, ниската раждаемост и увеличаващият се брой малограмотно и неграмотно население.

 

Любопитни факти:

-     Хасковската „Меджид джамия“ е най-старата джамия на Балканския полуостров. Построена е през 1395г., непосредствено след нахлуването на османските турци в Европа.

-     Монументът на „Света Богородица“ на Младежкия хълм официално е вписан в книгата на рекордите на Гинес като най-високата статуя на Дева Мария в света. Висока е 14 метра и е изградена от полимер-бетон. Света Богородица е и покровителка на Хасково.

-     „Орфей“, „Бадема“ и „Куба“ са трите най-големи хасковски квартала. В „Орфей“ и „Бадема“ преобладават панелните жилищни блокове, докато в „Куба“ преобладават къщите. „Орфей“ и „Куба“ се намират в северната част на Хасково, докато „Бадема“ е в западната.

-     Хасково е известен със стотиците тополи край Хасковската река, която минава по протежение на целия град. Точният им брой е 865. Именно това са тополите, които „се редят край реката“ в песента „Среща“ на Щурците.

-     На десетина километра североизточно от Хасково се намира село Узунджово. То е прочуто с две неща – Узунджовския панаир и Узунджовската църква. Узунджовският панаир в миналото е бил един от най-големите в балканските предели на Османската империя. Днес селото е известно със своята църква „Успение Богородично“. Тя е най-голямата селска църква в България. Интересна е още с това, че иконостасът е единственият в света, в който има надписи на глаголица и с неописуемата акустика, която се дължи на формата на свода, наподобяващ камбана и на разпределението на прозорците.


Църквата „Успение Богородично“ в хасковското село Узунджово има неповторима акустика

-     В центъра на Хасково се намира слънчев часовник, построен през 1985г. в чест на хилядагодишнината от основаването на града.

-     Лесопарк „Кенана“ е основният хасковски парк. Намира се северозападно от града и заема 237 ха. Интерес представляват растителните видове, с които е залесен. Основните дървесни видове са благун, цер, зимен дъб, космат дъб и по-рядко липа, бял бор, черен бор, полски ясен. В парка са засадени и редките за България атласки кедър, сребролистна липа, веймутов бор и секвоя. Най-посещаваните обекти на парка са Малкият и Големият партер, Розариумът, Дендрариумът, ‚Сухата река“, зоопаркът, изкуственото езеро, тенис кортовете.

част от парк „Кенана“

-     Огромна популярност в последните години придоби Александровската гробница, намираща се на 15 км североизточно от Хасково, в близост до едноименното село. Гробницата е открита през 2000г. от археолог Георги Китов. Датирана е към 4в. пр. Хр. и вероятно е принадлежала на тракийски цар. Гробницата впечатлява с уникалните си стенописи. На тях са изобразени ловни сцени, пиршества, обожествени герои и митични божества.

стенописите в тракийската гробница в Александрово изобразяват ловни сцени и пиршества

-     Хасковският говор е доста специфичен. В местния диалект акцентът, доста от думичките, както и някой от изразите са характерни само за този район. Това прави трудно разбирането на местния говор за някой, който не е от Хасково. Например, хасковлии употребяват „худая“ за „стая“; „карпуза“ за „диня“; „каунь“ – „пъпеш“; „махалка“ – „царевица“; „сала“ – „краставица“; „лельек“ – „щъркел“; „фитарок“ – „пуйка“; „суне“ – „прасе“‘ „църкадънка“ – „невен“. Диалектът на този район вероятно се дължи на кръстопътното му положение и близостта до Гърция и Турция.

-     Ридът Мечковец се намира на 20 км западно от Хасково и е един от все още непопулярните за пешеходно-познавателен туризъм планински ридове у нас. Дълъг е около 15 км, широк е 4-5 км и има форма на изпъкнала на югоизток дъга. Простира се между долините на реките Банска на северозапад и Харманлийска на югоизток. Най-високата му точка е връх Мечковец (859м), като билото му е заравнено. По югоизточните му склонове се намира резерват „Борака“, а в източното му подножие бликат топли минерални извори (Хасковски минерални бани).

-     Известни хасковлии са революционерите Таню (Тане) Николов и Никола Николов (Мамин Кольо), поетът Симеон Стоянов, певецът Аспарух Лешников – Ари, химикът и общественик Асен Златаров, цигуларката Недялка Симеонова, актьорът Георги Черкелов, футболистът и треньор Станимир Стоилов, журналистката Диана Найденова, тенисистът Григор Димитров.

 

Визитка:

-     население: 72 336 души

-     раждаемост: 9,13‰

-     смъртност: 14,13‰

-     естествен прираст: -5,00‰

-     механичен прираст: - 1147 души

-     действителен прираст: - 1483 души

-     БВП: няма данни

-     БВП/ч: няма данни

-     средна заплата: 633 лв.

-     безработица: 7,9%

-     площ: 95 кв.км.

-     гъстота: 761 д/кв.км.

-     надм. височина: 196 метра

-     климат: преходноконтинентален

-     най-топъл месец: юни

-     най-студен месец: януари

-     валежи: 594 мм

-     регион: Югоизточен

-     област: Хасково

-     община: Хасково

Хасково през нощта

BGtop

Bulgarian TOP
0   1   2   3 4   5

Рейтинг класация на българските сайтове 5rov.com