Добрич

ДОБРИЧ

 

     Добрич е град в Североизточна България, намиращ се в центъра на географската област Добруджа. Градът е административен център на област Добрич, Община Добрич - град (включваща единствено град Добрич) и на Община Добрич – селска (включваща 68 села). Населението му е 86 292 души, което го прави един от десетте най-големи български града. Добрич е важен стопански, икономически и културен център в Североизточния социално-икономически регион, втори по значение след Варна. Област Добрич е най-големият зърнопроизводител в страната.

     Добрич е разположен в южната част на Добруджанското плато, на 225 м надм. височина. Добруджанското плато се намира между долното течение на река Дунав и Черно море и е доста обширно. Заема площ от 20 000 кв.км. и попада в границите на две държави: североизточната му част е на румънска територия, а южната му част е в България. За разлика от западните му части на българска територия, които имат равнинно-хълмист релеф, релефът при Добрич е равнинен. Скалите са карбонатни – варовици и мергели, поради което тук няма постоянно течащи реки. През града преминава малката Добричка река, която през лятото пресъхва. Площта на Добрич е 109 кв.км. Географски Добруджанското плато е част от Дунавската равнина, а Добрич спада към етнографската област Добруджа.


„Златна Добруджа“

     Добрич е център на областта Добруджа – „Житницата на България“. Природните условия тук са изключително подходящи за отглеждането на зърнени култури – пшеница, царевица, ечемик. Почвите са излужени и карбонатни черноземи, които се отличават с голямо плодородие. Умереноконтиненталният климат също предоставя оптимални условия за отглеждането на пшеницата. Всички тези природни условия превръщат Добрич в най-големият зърнопроизводителен център в страната. ХВП дава 60% от общата произведена продукция в икономиката на Община Добрич. А в цялата област Добрич делът на ХВП достига 70%. Неслучайно българите наричат Добруджанското плато и части от Лудогорието „Златна Добруджа“, това е районът който произвежда половината от зърното  в България.

     През Добрич не преминава нито един Паневропейски транспортен коридор. Градът не е част и от автомагистралната пътна мрежа на страната. На 50 км южно от града ще преминава бъдещата автомагистрала „Хемус“ (София – Варна). Най-важното трасе за икономиката на Добрич е второкласният път Силистра – Добрич – Варна. Добрич е част от жп линията Синдел – Добрич – Кардам. Добрич се намира само на 54 км от черноморското пристанище Варна, което играе голяма роля за икономиката на Общината. Градът се намира на 536 км североизточно от столицата София, на 208 км от дунавското пристанище Русе и на 101 км от румънското черноморско пристанище Констанца. Добрич отстои на 32 км от най-близкия граничен пункт с Румъния при село Кардам.

     Климатът в Добрич е умереноконтинентален. Зимите са студени, летата са горещи, температурните амплитуди са високи. Средногодишната температура за града е 10,2°. Западно-източният атмосферен пренос на въздушни маси над България, северното разположение и отдалечеността от Атлантическия океан и Средиземно море определят континенталния характер на климата на Добрич, с едни от най-ниските валежни количества за страната. Зимите тук са студени с ниски температури и силни североизточни ветрове. Средната януарска температура в Добрич е -2,2°. Валежите са от сняг като снежната покривка се задържа 2,5 месеца. Особено характерни за зимните месеци са студените северни и североизточни ветрове, които засилват усещането за студ. В комбинация със снеговалеж те могат да предизвикат снежни виелици и проблеми с транспорта. Често тези ветрове образуват снегонавявания и дълбоки преспи (до 2-3 метра), които също създават проблеми на движението. По откритите терени силните ветрове издухват снежната покривка и оголват земята. Това е особено опасно за посевите, които при ниски температури измръзват. Абсолютната минимална температура измерена в Добрич е -22,7°. Летата в тази част на страната са горещи. Най-високите температури се регистрират през юли (22,4°). За началото на лятото са характерни поройни валежи с гръмотевични бури, а за края на лятото – засушаванията. Абсолютната максимална температура за Добрич е 39,1°. Есента и пролетта са преходни сезони, като есента е по-топла от пролетта. Това се дължи на факта, че северните ветрове през пролетта все още са силни и се срещат често през март и април. Характерни за есента са засушаванията, особено за месеците септември и октомври. Зсушаванията в тази част на страната са най-продължителните, което се дължи на континенталността на климата. Не е рядкост безвалежният период да трае 2 месеца. Валежните количества в Добрич достигат 518 мм – едни от най-ниските в България. Това се дължи на значителната отдалеченост на Добричко от Атлантическия океан и Средиземно море спрямо останалите райони на България. Валежите имат добре изразен континентален характер: летен (юнски) максимум и зимен (февруарски) минимум. Валежите са предимно от дъжд, но през зимата, в края на есента и в началото на пролетта (ноември – март) те са от сняг. Неблагоприятни климатични явления характерни за Добрич са снежните виелици и снегонавяванията през зимата и засушаванията през лятото и есента.

     Община Добрич е бедна на водни ресурси. Тук няма постоянно течащи реки поради карбонатните скали (варовици и песъчливи мергели) и сухия климат. През града в посока юг-север тече малката Добричка река която през месеците юли-октомври пресъхва. По-голямо значение за Община Добрич имат подземните води, които се използват за водоснабдяване на населените места в района. На 5-6 км от града се намира яз. „Одринци“, чийто води се използват главно за риболов.

     Град Добрич е административен център на Област Добрич, на Община Добрич – град и на Община Добрич – селска, която включва 68 села. Изпълнителната власт в Община Добрич – град принадлежи на кмета и неговата администрация, чийто мандат е за 4 години. Жителите на Добрич избират своя местен управник пряко чрез избори. Законодателната власт принадлежи на общинските съветници. Те са 41 на брой и формират „местния парламент“. Административно Добрич принадлежи към Североизточния социално-икономически регион с център град Варна.


Добрич от птичи поглед

     Населението на града е 86 292 души. Добрич е деветият по големина град на България и четвърти по големина на север от Стара планина след Варна, Русе и Плевен. В миналото населението му е било над 100 000 души. Максимумът е достигнат през 1989г., когато градът има 111 000 жители, като след това броят им непрекъснато намалява. Днес Добрич се отличава с по-добри демографски показатели от средните за България, но това не променя факта, че градът се намира в трудна демографска ситуация. Естественият прираст е отрицателен, механичният прираст също е отрицателен, населението намалява. Естественият прираст на Добрич за 2015 г. е -4,46‰ (България - -6,15‰; Сливен - -2,40‰; Шумен - -5,05‰). Раждаемостта е сравнително ниска – 8,26‰, при средна за страната – 9,19‰ (Сливен – 11,96‰; Шумен – 9,11‰). Смъртността на добруджанския град за 2015 г. е 12,72‰ - една от най-ниските в страната, за България е 15,34‰, Сливен – 14,36‰, Шумен – 14,16‰. Добрич се отличава с ниска раждаемост и сравнително ниска смъртност, т.е. населението на града застарява. Миграционната му структура не е добра. Голяма част от младите хора търсят по-добри условия за живот в по-големите градове и най-вече Варна. През 2015 г. в Добрич са се заселили 851 човека, а града са напуснали 1988 човека. Това означава, че миграционното салдо е отрицателно, а стойността му е -1137 човека. Действителният прираст е сбора на естественият и механичният. Той показва реалната промяна на населението на града за 1 година. Неговата стойност ни разкрива, че през 2015 г. Добрич е намалял с 1525 души. Ако тази тенденция се запази, след 10 години населението на града ще е под 80 000. Добрич е един от градовете, където преобладава българското население, но турците и циганите съставляват значителен процент от жителите. 85% от добричлии са с български етнически произход. Циганите в града са около 5%. Те живеят компактно в циганската махала в югоизточната част на областния център. Турците тук са 7% от цялото население. Те живеят предимно в кварталите „Червената пръст“, „Югоизток“ и „Гази Баба“. В Добрич живеят и неголям брой руснаци, татари, арменци и румънци. Средната гъстота на населението е 792 д/кв.км. – сравнително висока стойност.

     Добрич е център на областта Добруджа – най-големият производител на пшеница в страната. Това определя специализацията на икономиката на града в ХВП, която дава близо 60% от произведения БВП. От подотраслите на ХВП най-добре застъпени са: зърнопроизводството и мелничарството (производство на хляб и хлебни изделия, макаронени изделия, спагети, сладкарство), млекопроизводството, маслодайната промишленост (производство на олио и маргарин), винарската промишленост (производство на вина и спиртни напитки). Най-големите фирми от мелничарската промишленост са „Добруджански хляб“ АД, „Макаронена фабрика“ АД и „САВИМЕКС“. Зърнопроизводството в областта е предпоставка в града да работят две фирми за производство и търговия с яйца и птичи продукти. Всеизвестни в България са рафинираното олио и маргарин с марка „Калиакра“, които се произвеждат от едноименната компания. Градът  е известен със сладоледите „Изида“, които се продават из цялата страна и успешно конкурират световните лидери в бранша. Добрич е голям производител на вина и високоградусни напитки. Най-големият представител на подотрасъла тук е „Винпром Алвина“. Леката промишленост също е добре развита в този район. В Добрич се произвежда мъжко и дамско облекло („Албена стил“, „ЕВА“), платове („Добруджански текстил“), жакардови платове, щори и одеяла („Жакард“), луксозно бельо и бански костюми (“Трайинвест“). Фирмите „Данибекс“ и „Делфи прим“ произвеждат обувки. Отраслите на тежката промишленост са представени почти изцяло от машиностроенето. Добрич е сред първите в страната в производството на акумулатори (фирма „СТАРТ“), селскостопански машини („Мета Агро 96“), машини и съоръжения за млекопреработване („НИКОС Хранинженеринг“), производство на маслени и въздушни филтри за леки и тежкотоварни автомобили („Компания за Инженеринг и Развитие“). Фирма „Акумпласт“ се е специализирала в производството на пластмасови изделия за машиностроенето и ХВП. Важни за икономиката на Добрич са още строителният сектор, търговията и в по-малка степен туризмът.

     Добрич ежегодно е домакин на най-голямото селскостопанско изложение в страната – „Селското стопанство и всичко за него“. На него се показват и предлагат най-различни посеви, семена, трайни насаждения, най-новите технологии, машини и съоръжения за селското стопанство, както и постиженията в земеделието. Други ежегодни панаири и изложения, провеждани в Добрич, са „Пчеломания“, „Национална борса за семена и посадъчен материал“ и „Национален аграрен семинар“.

     Добрич е един от селскостопанските центрове на България, специализира се в производството на пшеница, царевица и слънчоглед и свързаните с тях отрасли – мелничарство, млекопреработка, маслодайна промишленост. Средната заплата в Община Добрич е 706 лв., при 915 лв. средно за България (Сливен - 712 лв.; Шумен - 781 лв.). Безработицата е 7,4% - една от ниските стойности в страната. Безработицата за 2015г. в България е била 8,8%, Сливен – 14,6%, Шумен – 5,3%. Бюджетът на Община Добрич за 2016г. е 49 400 000 лева, от които местните приходи (от данъци и такси) са 21 200 000 лв. (43%), а делегираните държавни трансфери са 28 200 000 лв. (57%).

     Историята на Добрич до 17 век е обвита в тайнственост и догадки. Знае се твърде малко за живота по тези земи през Античността, Средновековието, Първото и Второто българско царство. Близо до днешния град Добрич през Античността е съществувала римска баня, което вероятно означавало че наоколо имало римско селище (селища). Никъде обаче, нито в римски, нито във византийски летописи, не се посочвало тук да е имало селище и как се е наричала тази римска баня. Историците все още спорят дали по тези места е съществувал римски град. Неизвестна е съдбата на този район и по времето на Първото българско царство през Ранното Средновековие (7-11 век). Възможно е въобще да не е имало постоянни селища по тези земи, което ще е странно, тъй като това е един от най-плодородните райони в тогавашната България. По време на Второто българско царство (12-13 век) Добруджа е била обект на постоянни атаки на печенегите и куманите. Поради тази причина населението тук или е било много малко, или въобще е липсвало, тъй като хората са търсели по-голяма защита в крепостите по Дунав и Предбалкана.

     За начало на град Добрич се приема 16 век, когато според легендата богатият търговец Хаджиоглу създава малко село с 14 домакинства. То става известно като Хаджиоглу Пазарджик. По това време Хаджиоглу Пазарджик е част от Османската империя, бързо се разраства и само след половин век е център на кааза. Градът бързо се превръща в оживен земеделски и търговско-занаятчийски център, прочут с тъкачеството, абаджийството и бакърджийството си. В Хаджиоглу Пазарджик се произвеждат редица важни за Османската империя селскостопански продукти – жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал. Турският пътешественик Евлия Челеби посещава града през 1651г. и пише, че е наброявал 3000 къщи, обособени в 7 махали. В града имало 3 хана, покрит пазар (тържище) с 100 дюкяна, 12 джамии и 12 училища. През 1851г. за първи път се провежда Добричкият панаир, който приема стоките на едрите търговци от цялата Североизточна част на Османската империя. В началото на 19 век населението на Хаджиоглу Пазарджик достига 12 000 жители, почти изцяло турци. Първите български заселници са бежанци от източните части на българските земи след руско-турските войни от 1810, 1828 и 1845г. След Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско. Към средата на 19 век българската общност в града се активизира, развиват се църковното и просветното дело, все по-открито се проявява българското национално самосъзнание. През 1843г. в Хаджиоглу Пазарджик е построена първата българска църква – „Св. Георги“, а през 1844г. към нея е открито българско килийно училище. Малко по-късно се открива и българско девическо училище. През 1866г. е открита градска болница, а три години по-късно, през 1869г. започва благоустрояването на града, изгражда се градски парк, създава се пощенска станция и телеграфна връзка с град Варна. През 1872г. отваря врати първото класно училище. Градът е освободен на 27.01.1878г. по време на Руско-турската освободителна война от войските на генерал Аполон Цимерман.

     От 1882г., по настояване на жителите си, градът приема името Добрич (на средновековния български войвода Добротица, владял тези земи). Тласък в развитието на Добрич дава прокарването на жп линията Разделна – Добрич – Кардам през 1911г. и продължаването й до румънския град Меджидия през 1916г. Иначе, след освобождението Добрич запазва статута си на важен селскостопански и занаятчийски център в Североизточна България. Областта Добруджа бързо се превръща в най-големият производител на пшеница в България, а по онова време пшеницата е била най-голямата износна стока у нас. Добричкият панаир си остава най-голямото селскостопанско изложение в източната част на страната. За съжаление подемът на Добрич е спрян от Балканските войни и Първата световна война (1912-1918). По време на Междусъюзническата война (1913) градът е окупиран от румънската армия, като тази окупация продължава до 1916г. По време на Първата световна война, в дните между 5 и 7 септември 1916г., тук се водят тридневни кръвопролитни сражения за отбраната на града, останали в българската история като Добричката епопея. След подписване на Ньойския мирен договор (27.11.1919г.) Добрич и цяла Южна Добруджа преминават в границите на Румъния. Градът остава в пределите на Румъния до 1940г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25.09.1940г. българската армия влиза в Добрич и оттогава тази дата е официален празник на града.


25.09.1940г. – Българската армия влиза тържествено в Добрич

     През периода на комунизма (1944 – 1989) Добрич се разраства и модернизира и придобива съвременния си вид. С предимство се развиват отраслите на леката промишленост (ХВП, текстилна, мебелна), но машиностроенето също има своя дял (производство на селскостопански машини, машини за млекопреработвателната промишленост, акумулатори). Добрич се утвърждава като център на Добруджа – „Житницата на България“ и като важен икономически и стопански град в Североизточна България. Механизацията на селското стопанство и индустриализацията в промишлеността водят до бързо увеличаване на населението на града. Към 1989г. жителите на Добрич достигат 100 000 души. Оформят се 10 квартала като най-големи и най-добре благоустроени са „Дружба“, „Балик“ и „Иглика“. От 1949г. до 1991г. градът се нарича Толбухин, на името на руския маршал Фьодор Толбухин. На 19.09.1990г. официално с президентски указ е възстановено старото му име – Добрич.

     Днес Добрич е прочут като главен град на областта Златна Добруджа, с Добричкия панаир и като мястото където е живял и творил народният писател Йордан Йовков. Добричкият панаир, както и другите ежегодни селскостопански изложения, са известни в цялата страна и привличат интереса на голям брой земеделски производители, животновъди, пчелари и агробизнесмени от България и чужбина. Близостта на града до румънската граница, Черно море и река Дунав му дава възможност да развива бизнеса, търговията и туризма, както и да засили интеграцията между Румънската и Българската част на Добруджа в областта на икономиката, културата и териториалното сътрудничество. В ерата на пазарната икономика и свободното придвижване на пари, стоки и услуги в икономиката на Добрич навлязоха немалко частни инвестиции, главно румънски и руски. Сериозен тласък получи търговията. Една от модерните форми на търговия е пазаруването в т.нар. „молове“. През 2010г. отваря врати „Сентрал Мол Добрич“, а в проект е строителството на „Добрич Сити Център“.

 

Любопитни факти:

-       Добрич е кръстен на средновековния български болярин Добротица. Добротица е живял през 14 век и е бил владетел на Добруджанското десподство, което обхващало територии от днешните области Добрич, Варна и Силистра. Той е бил подчинен на българския цар Иван Срацимир, но е имал голяма самостоятелност във вземането на външнополитически решения. Добротица е известен с подкрепата, която оказва на Иван Срацимир в битката му срещу маджарите през 1369г., както и със своя флот, който се е противопоставял на генуезките интереси в Черно море.

-       За създател на Добрич се смята богатият търговец Хаджиоглу. Вероятно той както и първите жители на селището са били огузи – тюркски номадски племена. Не е изключено този търговец да е бил вожд на едно такова племе и просто да са му викали Хаджи – оглу, както често са наричали вождовете на подобни племена. Смята се че градът е основан в средата на 16 век и носи името Хаджиоглу Пазарджик („Пазар на Хаджиоглу“) чак до 1882г.

-       В Добрич се намира единственият в България паметник на основателя на българската държава – хан Аспарух.

-       Голяма част от българите в съвременния Добрич са потомци на преселници от Източна Тракия – Котленско, Новозагорско, Ямболско, които бягат от там вследствие на руско-турските войни от началото на 19 век.

-       Градският парк „Свети Георги“ е смятан за един от най-красивите урбанизирани паркове у нас. Открит е през 1869г. и е обявен за паметник на културата през 1999г. Заема площ от 430 дка в южната част на града. Най-интересните обекти в парка са Розариума с 39 сорта рози, Музея по нова и най-нова история, спортен комплекс „Изида“, детския атракцион „Дървен град“ и стадион „Дружба“. В северната част на парка минава Добричка река.

       

Добричкият парк

-       В близост до града се намира Телевизионна кула „Добрич“. Със своите 146 метра тя е четвъртата по височина телевизионна кула в страната и една от най-високите постройки у нас.


Телевизионната кула се извисява над Добрич

-       Съвременният Добрич се отличава с една интересна особеност относно планирането и благоустройството. През южната част на града преминава река Добричка, която е канализирана и коритото й е променено. Квартал „Добротица“, Промишлената зона и районът на автогарата обаче остават под нейното ниво, което е предпоставка за сериозни наводнения. При обилни валежи и големи водни количества реката може да излезе от коритото си, да прелее и да наводни обширни територии в най-южните части на града. Последното голямо такова наводнение беше през юни 2014г.

           

Добричка река пресъхва през лятото (вляво), но при обилни валежи залива обширни територии от града (вдясно)

-       По време на Първата световна война, в дните между 5 и 7 септември 1916г., край Добрич се водят кръвопролитни сражения между българската и руската армии. Руската казашка дивизия, командвана от генерал-лейтенант Леонтович, е разбита от кавалерията на генерал Иван Колев. Това е една от малкото битки между българи и руснаци в историята. Ген. Иван Колев ще бъде запомнен с известните си думи: „На чувството на уважение към русите трябва да противопоставим обичта към България !“ В тридневните сражения на страната на българските войски се включва почти цялото мирно население на Добрич и тази битка става известна в българската история като Добричката епопея. Все пак България губи Първата световна война, а заедно с нея и Южна Добруджа, която остава румънска до 1940г.


Ген. Иван Колев

-       Една от големите забележителности на Добрич е Художествената Галерия. Сградата е паметник на културата и един от 100-те национални туристически обекта на България. Построена е в началото на 20 век за съдебно-административна сграда, но през следващите десетилетия в нея се помещават различни институции. От 1981г. сградата е превърната в галерия. В нея се намира постоянна експозиция от шедьоври на българското изобразително изкуство – живопис, скулптура и графика, дело на най-известните български художници – Владимир Димитров – Майстора, Дечко Узунов, Бенчо Обрешков и др.


Художествената галерия

 

-       Известни добричлии са: летецът Димитър Списаревски, писателят Ивайло Петров, актьорът Иван Бърнев, певицата Силвия Кацарова, футболистът Светослав Тодоров и революционерът Павел Желязков.

 

Визитка:

-       Население: 86 292 д.

-       Раждаемост: 8,26‰

-       Смъртност: 12,72‰

-       Естествен прираст: -4,46‰

-       Механичен прираст: - 1137 души

-       Действителен прираст: - 1525 души

-       БВП: няма данни

-       БВП/ч: няма данни

-       Средна заплата: 706 лева

-       Безработица: 7,4%

-       Площ: 109 кв.км.

-       Гъстота: 792 д/кв.км.

-       Надм. Височина: 225 метра

-       Климат: умереноконтинентален

-       Най-топъл месец: Юли

-       Най-студен месец: Януари

-       Валежи: 518 мм

-       Регион: Североизточен

-       Областен център: област Добрич

-       Общински център: Община Добрич-град и Община Добрич - селска


BGtop

Bulgarian TOP
0   1   2   3 4   5

Рейтинг класация на българските сайтове 5rov.com