Бургас

Изглед над Бургас

Бургас

 

     Бургас е центърът на южното Българско Черноморие и четвърти по големина град в страната. Населението му е 203 017 души. Той е административен, стопански и културен център на Югоизточният социално-икономически регион, който включва областите Бургас, Сливен,  Ямбол и Стара Загора. Бургас е един от най-обширните български градове. Неговата площ е 254 кв.км. Градът е популярна туристическа дестинация и изходен пункт за курортите „Слънчев бряг“, Несебър, „Свети Влас“, Китен, Поморие, Созопол, Равда, „Дюни“. В Бургас функционира нефтената рафинерия „Лукойл Нефтохим“, която е най-голямата на Балканския полуостров. Тук се намират второто по големина българско пристанище и второто по натовареност българско летище. В Бургас е седалището на Черноморският риболовен флот. Бургас е избиран за най-добър град за живеене в България за три поредни години - 2011, 2012 и 2013г.

     Градът е разположен по бреговете на Бургаският залив, в най-източната част на Бургаската низина. Бургас е заобиколен отвсякъде от вода: на изток е Черно море, на запад е Бургаското езеро, на север е Атанасовското езеро, а на юг е Мандренското езеро. Голямата площ на града се дължи на това че много квартали (бивши села) се намират далеч както от центъра, така и помежду си. Надморската височина варира от 0 до 209 метра. Най-високата точка на Бургас е връх Върли бряг (209м.), който се намира между Бургаското и Мандренското езеро. На изток от града се намира малкият остров Света Анастасия, където функционира манастир със същото име.

Положение на Бургас

     Географското положение на Бургас определя развитието му на туристически център. Близостта на Черно море, мекият климат и умерено топлата морска вода през лятото превръщат Бургас в известен летен курорт. Бургаското летище е второто по натовареност в страната, като в пиковите месеци юли и август то е по натоварено от Софийското. Бургас е важен транспортен център. През него преминава трансевропейски коридор № 8, който свързва Адриатическо с Черно море. Маршрутът му в България е Гюешево – София – Пловдив – Бургас/Варна. Бургас е начална/крайна точка на автомагистрала „Тракия“ (София – Бургас). В бъдеще се предвижда строителството на магистрала „Черно море“ (Варна – Бургас). През морския град преминават две основни жп линии: София – Пловдив – Стара Загора – Бургас и София – Карлово – Карнобат – Бургас. Бургас отстои на 383 км от София, на 254 км от Пловдив, на 128 км от Варна и на 334 км от Истанбул.

     Климатът на Бургас е преходноконтинентален със значително морско влияние. Летата са сравнително горещи и продължителни, а зимите са меки и влажни. Средната годишна температура е 12,3°. Зимата в Бургас е една от най-меките за територията на България. Средната температура на най-студения месец (януари) е 2,1°. Мразовете и сланите са редки, а валежите са предимно от дъжд. Макар че в Бургас ежегодно вали сняг, снежната покривка е нетрайна и рядко се задържа повече от няколко дни. Абсолютната минимална измерена температура в града е  -17,8°. Летата в Бургас са горещи и продължителни, което благоприятства развитието на морския туризъм. Най-топли са месеците юли (22,7°) и август (22,4°). Валежите имат пороен характер. Характерно явление за лятото са бризовите ветрове. Дневният бриз духа от морето към сушата, а нощният – от сушата към морето. Абсолютната максимална температура е 42,8°. Есента е по-топла и по-продължителна от пролетта. Дългата и топла есен удължава туристическия сезон и благоприятства растениевъдството. Валежните количества в Бургас достигат 598 мм за цялата година. Ясно изразени са два валежни максимума – октомври-ноември и април-юни и два минимума – август и февруари. Опасни климатични явления са морските бури и поледиците през зимата и поройните валежи и засушаванията през лятото.

Бургас-Плаж

Бургас е популярен летен курорт

     Бургас е заобиколен отвсякъде от водни басейни. Най-голямо влияние върху живота на бургазлии оказва Черно море. Черно море е вътрешноконтинентално море между Европа и Азия, с ниска соленост (17‰) и висок приток на пресни води. Бургаската акватория се явява на-западната му точка. Самият град се намира по бреговете на Бургаския залив, който е най-големият залив на българска територия. Неговата ширина е 41 км, а максималната дълбочина достига 25 м. Северната му точка е вълноломът на пристанището в Поморие, а южната – нос Амин. Бургаският залив е дълбоко вдаден навътре в сушата, което е благоприятно за строителството на пристанище и за развитие на корабоплаването. Освен това вдаденият залив предпазва града и корабите от силните морски бури. Бургаското, Атанасовското, Мандренското и Поморийското езера са известни като Бургаските езера и са част от „Бургаската влажна зона“. Те имат важно екологично значение, поради голямото си биоразнообразие и местата за гнездене и зимуване на много прелетни птици. Общата площ на езерата е 9500 хектара. Най-голямото сред тях е Мандренското езеро, което от 1963г. е превърнато в язовир. Бургаското езеро пък е най-голямото естествено езеро в България. Бургаските езера са част от най-важния миграционен път на прелетните птици – Виа Понтика. Тук гнездят над 300 вида птици, като някои от тях са застрашени от изчезване. За тяхната защита и опазване са обявени 1 природен парк („Атанасовско езеро“) и 5 защитени територии – „Пода“, „Ченгене скеле“, „Корията“, „Узунгерен“ и „Бургаски солници“. Водите на Бургаските езера се използват за водоснабдяване (на Бургас и на „Лукойл Нефтохим“), за улов на риба и раци и за добив на тръстика, сол, лечебна кал, луга и др. Водите на Бургаското и Мандренското езеро са замърсени с петролни продукти, феноли и други химикали от разположената в близост петролна рафинерия.

Бургаско езеро

Бургаското езеро

     Бургас се управлява от кмет, избиран пряко от жителите на града за период от 4 години. Кметът и неговата администрация представляват изпълнителната власт в общината. Законодателната власт се осъществява от Общинския съвет, който се състои от 51 общински съветници. Община Бургас включва освен самия град още един град (Българево) и 12 села. Административният център обхваща обширна площ, но основните икономически, социални и културни дейности се осъществяват в централната част и съседните й квартали. Тази сравнително тясна зона се намира между Бургаското езеро и Черно море. В нея се намират Центъра на града, кварталите „Възраждане“, „Братя Миладинови“, „Лазур“, „Петко Славейков“, „Зорница“ и „Изгрев“, Северната и Южната промишлени зони и Пристанищния комплекс. Квартал „Меден рудник“ е сравнително по-отдалечен от останалите райони. „Възраждане“ е най-старият квартал на Бургас. След Балканските войни в него се заселват много бежанци от Беломорска и Одринска Тракия. Наред със старите тухлени кооперации тук има и панелни блокове, строени през социализма. Във „Възраждане“ се намира операта на града, драматичния театър, Борисовата градина и Младежкия дом. „Лазур“ е един от най-елитните бургаски квартали. Намира се на брега на морето и в последните години тук има бум на строителството на офис сгради. В „Лазур“ се намира най-хубавият стадион в България – ст. „Лазур“. Жилищният комплекс „П.Р.Славейков“ (или просто „Славейков“) е разположен в северозападната част на Бургас. Съставен е предимно от жилищни блокове, като най-високите са 20-етажни. В „Славейков“ се намира най-високата сграда на Бургас – хотел „Мираж“ (95 метра), мол „Галерия Бургас“ и спортна зала „Младост“

улица "Александровска".квартал "Славейков"

ул. „Александровска“ в центъра на града                           кв. „Славейков“

 „Меден рудник“ е най-големият квартал на Бургас. Населението му е 50 000, като според някои урбанисти той е най-големият жилищен комплекс в Източна България. Жилищните сгради са почти изцяло панелни блокове. Кварталът е наречен Меден рудник заради близостта на залежи на медна руда, които се експлоатират още от Античността. В квартал „Акациите“ се намира спортен комплекс „Черноморец“ с едноименния стадион, а в квартал „Братя Миладинови“ се намира Бургаският свободен университет. Административно към град Бургас принадлежат и малките квартали Банево, Ветрен, Горно Езерово, Долно Езерово, Лозово, Сарафово, Крайморие, Рудник и Черно море, които всъщност са наскоро присъединени села. Всички те са отдалечени на доста голямо разстояние от центъра на Бургас (над 10 км) и по своята стопанска дейност и социално-битова инфраструктура представляват по-скоро села. Административно обаче са подчинени на кмета на Община Бургас. В Сарафово се намира летище „Бургас“, а Крайморие се е превърнало в курортно селище. Освен на Общината, Бургас е административен център и на област Бургас, както и на Югоизточния социално-икономически регион.

     Бургас, със своите 203 017 жители, е вторият по големина град на нашето Черноморие (след Варна) и четвъртият по големина в страната, след София, Пловдив и Варна. Дълги години Бургас е бил притегателен център за хората от Югоизточна България, поради което населението му се е увеличавало с бързи темпове. В последните две десетилетия обаче, ситуацията е различна. Днес Бургас има отрицателен естествен и отрицателен механичен прираст. Последното преброяване от 2011г. отчита нарастване на населението с 6000 души, но то се дължи на обявяване на съседни на Бургас села за негови квартали: Банево и Ветрен през 2009г. Реално населението на града намалява. През 2015 г. към Бургас бяха присъединени и отдалечените на 15 км големи села Рудник и Черно море. Това е и причината населението на града да отбележи увеличение с 4292 души и да стане над 200 000 жители. През 2015 г. раждаемостта в Бургас е 9,22 ‰, а смъртността е 11,53 ‰. Естественият прираст е -2,31 ‰. За сравнение ЕП на Варна е -1,45 ‰, на Русе е -5,88 ‰, а на Стара Загора е -4,17 ‰. Миграционното салдо на Бургас за 2015 г. е -935 човека. Това означава, че разликата между заселилите се и изселилите се е - 935. За сравнение миграционният прираст на Варна за 2015 г. е - 974, на Русе е - 388, на Стара Загора е - 121. Сборът на естественият прираст и механичният прираст ни дава действителният прираст. Той показва, че за 2015 г. населението на Бургас е намаляло с 1486 души (Варна -1483, Русе -1290, Стара Загора -922). Като прибавим 5778 души от двете присъединени села, получаваме изкуствено увеличение с 4292 души. Българите са мнозинство в Бургас. Те съставляват 95% от всичките му жители. Големи етнически общности са още турците (2%) и циганите (2%). По-малки етнически групи са руснаците, украинците, немците и арменците. Средната гъстота на населението в Бургас е 799 д/кв.км.

     Бургас е икономическият център на южното българско Черноморие. Специализиращи отрасли в икономиката на града са туризмът, нефтохимията и търговията. Основен фактор за икономическата характеристика на Бургас е Черно море. То определя развитието на т.нар „морски отрасли“: международна търговия, туризъм, корабостроене, риболов, солодобив. Бургаският залив, пристанището, както и удобното географско положение на самия град, определят развитието и на нефтохимическата промишленост. Нефтохимическият комбинат „Лукойл Нефтохим“ е най-голямата петролна рафинерия в Югоизточна Европа. Заводът се намира на северозапад от Бургас, между град Камено и Бургаското езеро. Комбинатът преработва 9 млн.т. нефт на година, който се внася от Русия чрез танкери. След преработката на нефта се произвеждат следните нефтохимически продукти: бензин (A 92H, A 95H, A 98H), дизел, газьол, керосин, котелно гориво, битуми, пропан-бутан, сяра, етер, полипропилен. Предприятието има капацитет за обработка на 176 800 барела петрол на ден, което прави 7 млн.т. нефт годишно. В „Лукойл Нефтохим“ работят 3000 човека. Бургас е център на българската риболовна и рибопреработвателна промишленост. Около 80% от българският риболов се осъществява от бургаски фирми. От леката промишленост добре развити са още мелничарската, пивоварната, винарската, месната и млечната промишлености. Машиностроенето е сравнително по-слабо застъпено. По-големи предприятия от отрасъла в Бургас са „Булярд – корабостроителна индустрия“ (корабостроене), кораборемонтен завод „Бургас“ (кораборемонт), „Трансвагон“ (производство на товарни вагони), „Елкабел“ (производство на кабели). Голямо значение за икономиката на Община Бургас, а и на България, има Бургаското пристанище. Чрез него се осъществява 13 % от износа и 18 % от вноса на България. Основни вносни стоки са нефт, въглища, кокс и желязна руда. Основни износни стоки са зърно, зърнени храни, метали, дървесина, цимент. Друг структуроопределящ отрасъл на бургаската икономика е туризмът. Бургас се е специализирал в летния морски рекреационен туризъм. Градът е изходен пункт към курортните градчета Несебър, Созопол, Свети влас, Китен, Поморие, Приморско, както и към най-големия курортен комплекс у нас – „Слънчев бряг“. През 2012 г. Бургас е посетен от 1,7 милиона туристи. Край Бургаските езера се намира единствената фабрика за добив на морска сол у нас. Край града функционират мини за добив на медна и желязна руда, както и такава за кафяви въглища. В Бургас се намира единствената Свободна безмитна зона на българското Черноморие.

        "Лукойл Нефтохим" БургасПорт Бургас

„Лукойл Нефтохим“ и Бургаското пристанище са от голямо значение за икономиката на България

     БВП на Бургас за 2015 г. е 3,6 млрд. лв. БВП/ч е 17 733 лв. Това е един от най-високите показатели за страната. Той показва, че Бургаската община е една от най-продуктивните в България. За сравнение, БВП/ч средно за България е 12 074 лв.; за София – 27 760 лв.; Пловдив – 17 856 лв.; Варна – 12 557 лв. Средната работна заплата в Бургас е 790 лв., шесто място сред областните градове. Безработицата в Бургас е 5,3 %, което е сравнително нисък показател (България – 8,8 %). Бюджетът на Община Бургас за 2016г. е 218 600 000 лв. От тези пари 146 000 000 лв. (67 %) са собствени приходи от местни данъци и такси, а останалите 72 600 000 лв. (33 %) са държавни трансфери.

     Бургас е известен със своите културни прояви – фестивали, музикални събития, поетични вечери, фолклорни състезания, театрални представления, оперни постановки. В Бургас функционират 4 театъра – драматичен, детски, куклен и младежки. Бургаската опера предлага възможност на жителите и гостите на града да се докоснат до оперното изкуство. В сградата на Младежкия културен център спектакли изнася фолклорният ансамбъл „Странджа“, който се състои от хор, оркестър и танцова формация. В Бургас има само един киносалон, както и едно лятно кино. В Регионалният исторически музей посетителите могат да се запознаят с живота, обичаите и културата на бургазлии през вековете. Къщата – музей „Петя Дубарова“ е посветен на живота и творчеството на младата поетеса. Бургас е фестивален град. Най-известните и посещавани фестивали са през лятото. През юни се провежда фестивалът „Бургас – лято, море“, през юли са поетичните дни „Пейо Яворов“, през август са музикалните фестивали „Бургас и морето“ и „Бургас Blues & Jazz festival“, както и фестивалът за съвременна електронна музика Spirit of Bourgas.

Спирит ъф Бургас

 Spirit of Burgas се провежда през месец август

В края на август Бургас е домакин на Националната седмица на морето и на Международния фолклорен фестивал. През септември се провежда театралният фестивал „На брега“. Особено атрактивен е фестивалът на пясъчните фигури в парк „Езерото“, който се провежда от юни до септември.

Пясъчни фигури в Бургас

Фестивалът на пясъчните фигури е атракция за туристите

     Бургас е образователният център на Югоизточна България. Тук се намира Бургаският свободен университет, който разполага с една от най-модерните бази в страната. Другият университет на Бургас е университет „Проф. д-р Асен Златаров“. В Бургас има 50 училища, където младите хора получават начално, основно, средно и средно-специално образование. Детските градини в града са 31.

     Най-популярните спортове в Бургас са футболът, баскетбола, волейбола, колоезденето, борбата и водните спортове. Двата големи футболни клуба на Бургас са Нефтохимик и Черноморец. Те играят своите домакински срещи на ст. „Лазур“, който е най-красивият футболен стадион в България. Бургас има традиции във волейбола. Волейболен клуб „Лукойл – Нефтохим“ е сред водещите в страната. В баскетбола пък, отборът с по-големи традиции и успехи е Черноморец. Най-големите спортни съоръжения на територията на Община Бургас са: стадион „Лазур“, ст. „Черноморец“ в кв. „Акациите“, зала „Бойчо Брънзов“, баскетболна зала „Нефтохимик“, зала „Младост“ и Колодрума.

стадион "Лазур"

Стадион „Лазур“

     Най-големите забележителности на Бургас са Тракийските обредни комплекси при Банево, крепостта Бургос на оттока на Мандренското езеро, Бургаските минерални бани в квартал Банево, Бургаският мост, Градският плаж, Морската градина, Морското казино, Главната улица, Бургаските езера, манастирът „Св. Анастасия“ на едноименния остров.

Морската градина, Бургас

Морската градина на Бургас

     Най-старото селище съществувало по земите на днешен Бургас е римският град Деултум. Преди това е имало различни тракийски поселения, които така и не могли да се превърнат в трайно населено място. Деултум е основан в края на 1 век от римския император Веспасиан като военна колония на ветерани. Селището възниква на западния бряг на Мандренското езеро при устието на река Средецка. По-късно по тези земи възникват още три римски града -  Кастрицион, Скафида и Росокастрон. По времето на император Антоний Пий (138 – 161 г.) край днешния квартал Крайморие е построена двойната крепост Бургос, която впоследствие дава името на днешния Бургас. Край минералните извори, близо до днешния квартал Банево, са изградени римски бани, наречени Акве Калиде. Всички тези малки селища имали несъществено влияние върху икономическия, стопанския и културния живот на империята. Далеч по значително влияние по онова време оказвали съседните Аполония (Созопол) и Месемврия (Несебър). През 395г. Деултум и Бургос влизат в пределите на Източната Римска империя (Византия), но така и не се развиват значително. През 708г. хан Тервел побеждава Юстиниан II в Битката при Анхиало и Деултум за първи път влиза в територията на България. През следващите векове Деултум остава в пределите на България, но е крайграничен град. Според една хипотеза, хан Борис I се е покръстил и приел славянската титла „княз“ именно в Деултум. През 970г. целият регион отново попада под византийска власт. През 1270 година във византийски документ се споменава за крепостта Порос, което означава че най-вероятно в средата на 13 век старата римска крепост Бургос е била възстановена. Впоследствие се наложило гръцкото й име Пиргос. През 1304г. цар Тодор Светослав завладява Южното Черноморие и районът отново става част от България. През 1322г. западно от Пиргос се е състояла последната битка между България и Византия, в която българският цар Иван Александър побеждава византийския император Андроник III Палеолог.

     Османските турци, начело със султан Мурад I завладяват Деултум, Скафида и Пиргос през 1368г. Деултум и Скафида са разрушени и изоставени, а крепостта Пиргос е запазена. Султан Сюлейман I (1520 – 1566) изгражда нова баня (хамам) на мястото на полуразрушените римски басейни. При Пиргос султан Баязид II (1481 – 1512) изгражда дворцов чифлик и фар. През 17 век е построено пристанище, което е служело за база на османския флот. Пристанището оказало своето влияние и в средата на 17 век градът започнал да се разраства. Освен като военноморска база, пристанището се използвало и за износ на зърно, което довело до засилване на търговията. По това време градът вече се наричал Бургас. През 1784г. френският офицер Андре Аафит-Клаве първи нарича залива Бургаски, езерото западно от града – Бургаско и неговата река-отток Бургаска. Възрожденският дух не подминава и Бургас. През 1869г. тук се открива българско училище и българска църква. Въпреки това населението на Бургас не взема участие в борбите за национално Освобождение. По време на Руско-турската освободителна война градът е използван като логистичен център на османската армия. Към края на войната от пристанището се изтегля многобройно турско и черкезко население. Бургас е освободен на 6 февруари 1878г. от руски отряд под командването на полк. Лермонтов. По това време населението на града наброява 2950 души, основно арменци, евреи, българи и гърци.

     Съгласно решенията на Берлинския конгрес (13 юли 1878г.) Бургас остава в пределите на автономната османска провинция Източна Румелия. Градът е избран за един от 6-те административни центрове на новосъздадената провинция, а в региона пристигат големи групи бежанци от Одринска Тракия, която остава изцяло в Османската империя. На 6 септември 1885г. в Пловдив се извършва преврат и Източна Румелия се съединява с Княжество България. След Съединението започва бурно развитие на град Бургас. През 1880г. е открито първото читалище в града, през 1888г. отваря врати Обществената библиотека, през 1891г. е открита Морската градина, а през 1897г. – катедралата „Св.Св. Кирил и Методий“. През май 1890 година княз Александър Батенберг тържествено открива в Бургас жп линията Бургас – Пловдив. Истинското си развитие обаче, градът дължи на откритото на 18 май 1903 година пристанище. Заради удобното географско положение Бургаското пристанище бързо се превръща в най-важното българско пристанище. Чрез него се осъществява голяма част от вноса и износа между България и Светът. Развитието на търговията води до разрастване на града, икономически просперитет и създаването на много предприятия. След Балканските и Първата световна война нови групи бежанци идват в Бургас и региона. По голямата част от тях са от Източна Тракия и Егейска Македония. Всъщност броят им е толкова голям, че населението на града почти се утроява. По това време по-голямата част от бургазлии са били бежанци. В навечерието на Втората световна война населението на града е 40 000 души.

     На 9 септември 1944г. съветската армия окупира Бургас и завзема бургаското летище и пристанище. Голяма част от интелигенцията на града е избита: богати бургаски фамилии, царски офицери, адвокати, привърженици на предишната власт. Еврейската общност в града организира корабни конвои, които превозват оцелели от Холокоста евреи към Палестина. С тези конвои се изселват и евреите от Бургас. След войната властта преминава изцяло в ръцете на БКП. Национализират се почти всички фабрики и предприятия, магазини и банките. Затворени са университета, синагогата, немската и италианската гимназия. Приоритетно се развива химическата промишленост и по-специално нефтохимията. През 1963г. започва работа най-голямата петролна рафинерия на Балканския полуостров – „Нефтохим Бургас“. Индустриализацията на града води до засилена миграция и нарастване на населението. През 70-те години Бургас значително променя своя облик, по „съветски модел“. Появяват се жилищните квартали „Изгрев“, „Зорница“, „Славейков“ и „Меден рудник“, като техния облик формират панелните жилищни блокове. През 1976 година към Бургас е присъединено село Меден рудник, което впоследствие става най-големият квартал на града, през 1987 – село Сарафово, село Лозово и село Горно Езерово, а Долно Езерово е присъединено през 1991г. През 1989г. населението на града достига 190 000 души.

     През 1989г. България навлиза в прехода към демокрация. Държавните предприятия и фирми се приватизират и в икономиката на Бургас навлизат частни инвестиции. Развиват се банкирането, застраховането, търговията, телекомуникациите. Най-бурно развитие обаче, преживява туризмът. Бургас се превръща в основен туристически център и изходен пункт към други курортни комплекси по южното ни Черноморие. Строят се десетки нови хотели, ресторанти, барове, дискотеки, обновява се легловата база, модернизира се инфраструктурата, повишава се качеството на туристическото обслужване. За развитието на Бургас като летен морски курорт говори факта, че през месеците юли и август Бургаското летище е по-натоварено от Софийското. Освен туризма, модернизация и обновление преживява и нефтохимията. През 1999г. рафинерията „Нефтохим Бургас“ е закупена от руския петролен гигант „Лукойл“ и предприятието вече има ново име – „Лукойл Нефтохим“.

     Днес Бургас е най-големият туристически разпределителен център в България. Основната част от приходите в хазната на града идва от обслужването на туристи, които ще почиват в града или на туристи, които са избрали да почиват в някои от близките до Бургас курортни комплекси: „Слънчев бряг“, Несебър, Созопол, Поморие, Равда, Китен, Свети влас. Освен от България, туристите идват основно от Русия, Германия и Великобритания. Бургас е един от най-продуктивните български градове. По произведена продукция на човек от населението Бургас отстъпва единствено на София. Новост в последните години са големите търговски обекти от затворен тип – молове. В Бургас в момента има два мола, строят се още два. В последните десет години се появиха и редица модерни офис сгради. Мащабни проекти, които се обмисля да се реализират в Бургас, са строителството на 140-метрова офис-жилищна сграда, Океанариум и пристанищния комплекс „Супер Бургас“. Бургас е избиран на три пъти за най-добър град за живеене в България – през 2011г., през 2012г. и през 2013г.

Бургас през лятото

 

Любопитни факти:

-         Името на Бургас идва от латинската дума „бургус“, което значи „крепост“. През Средновековието се наложило византийското наименование „пиргос“ или „порос“, което също значи „крепост“, „кула“. През 18 и 19 век османците го наричат Ахело Бургас, за да го разграничават от намиращия се на юг Люле Бургас.

-         За последните 120 години морето край Бургас е замръзвало 3 пъти – през 1929, 1942 и 1954 година. Особено силно е било замръзването през 1929 година. Ледът бил с дебелина 1 метър и навлизал 20 км навътре в морето. При тези условия много бургазлии си направили разходки по замръзналото море.

-         В ж.к. „Славейков“ се намира най-дългият жилищен блок в България. Той е с дължина 482 метра и има 52 входа. Известен е като „Краставицата“.

-         На 18 юли 2012г. е извършен атентат срещу израелски туристи на летище „Бургас“. В автобус, пълен с израелски летовници, се взривява бомба, която убива 6 израелци и българския шофьор на автобуса. 35-ма са ранени. Това е най-тежкият терористичен акт в най-новата история на България. Предполага се, че извършителите на атентата са ислямски терористи, свързани с движението „Хизбула“.

-         Манастирът „Св. Анастасия“ на едноименния остров е единствения действащ средновековен манастир в България.

остров "Св. Анастасия" остров „Св. Анастасия“

 

-         Най-високата сграда в Бургас е хотел „Мираж“ с височина 95 м

-         Бургас е един от най-бързоразрастващите се градове след Освобождението. През 1878г. населението на селището е било 2950 човека, а през 2013г. вече е 200 000 човека. За 125 години населението на града се е увеличило близо 70 пъти. По темп на нарастване на населението до 2000г. Бургас изпреварва дори столицата София.

-         В Бургас се намират консулства на Турция, Беларус, Грузия, Индия, Румъния, Русия и Украйна.

-         По римско време, при минералните извори в кв. Банево, били изградени римските бани Акве Калиде. Те служели за къпане, сауна, масаж, място за срещи. Малко известен факт е че тук бил изграден голям публичен дом, където римските войници задоволявали плътските си желания.

-         След Берлинския договор големи групи бежанци от Македония и Одринска Тракия се заселват в Бургас. През 1895г. бежанците от Македония основават Македонско дружество, наречено „Пирин планина“, а година по-късно одринските бежанци основават дружество, наречено „Странджа“. Не било рядкост македонци да членуват в „Странджа“ или одрински тракийци да членуват в „Пирин планина“. Двете дружества помагали на бежанците и съдействали за освобождението на Македония и Одринска Тракия и присъединяването им към България.

-         Известни бургазлии са писателят Антон Дончев, актьорите Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Димитър Рачков, Руси Чанев и Тончо Токмакчиев, депутатът Гиньо Ганев, състезателят по вдигане на тежести Атанас Киров, футболният треньор Димитър Димитров – Херо, поетът Недялко Йорданов, поетесата Петя Дубарова, оперната певица Райна Кабаиванска, композиторът Стефан Диомов, певиците Тони Димитрова и Кичка Бодурова, поетът Христо Фотев, композиторът Тончо Русев.

 

Визитка:

-         Население: 203 017

-         Раждаемост: 9,22‰

-         Смъртност: 11,53‰

-         Естествен прираст: -2,31‰

-         Механичен прираст: -935

-         Действителен прираст: +4292

-         БВП: 3,6 млрд.лв.

-         БВП/ч: 17 733 лв.

-         Средна заплата: 790 лв.

-         Безработица: 5,3%

-         Площ: 254 кв.км.

-         Гъстота: 799 д/кв.км

-         Надм.височина: 0 – 209 м

-         Климат: преходноконтинентален с черноморско климатично влияние

-         Най-топъл месец: Юли

-         Най-студен месец: Януари

-         Валежи: 598 мм

-         Регионален център: Югоизточен социално-икономически регион

-         Областен център: област Бургас

-         Общински център: Община Бургас

Бургас кеят

BGtop

Bulgarian TOP
0   1   2   3 4   5

Рейтинг класация на българските сайтове 5rov.com